Решение № 212 от 28.12.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ихтиман, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20221840200501 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3259472 на ОДМВР София, с който на А. Я. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен и неправилно е възприета фактическата обстановка..

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в проведеното открито съдебно заседание, като излага съображения, че санкцията е погасена по давност, неправилно е измерена скоростта, техническото средство е негодно, липсва протокол по чл. 10 от Наредбата, не е посочен издател на ЕФ и липсва надлежно описание на нарушението. Поддържа, че е следвало да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение (л. 42 от делото).

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е получен на 19.07.2021г. (видно от справка на л. 28 от делото), като жалбата е подадена на същата дата (видно от отбелязване върху същата на л. 4 от АНД №4953/2022г. по описа на РС- Пловдив), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

1

На 26.11.2019 г. в 15:27 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+000 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС *** с рег. №*** със скорост от 111 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв.

От представената справка за собственици на превозно средство се установява, че собственик на МПС е жалбоподателят.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се установява, че на 26.11.2019 г. в 15:27 часа лек автомобил с рег. № *** е засечен със скорост от 115 км/ч. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 111 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 41 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г..

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр.

2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са и з д а в а н и Заповед

№РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;

Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-111328/19.12.2018г.;

Заповед

№РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед

№РД-111323/30.10.2019г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км 45+200 до км 46+266. .Действително по делото не са представени всички гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази връзка от представената по делото Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. се установява, че изменението, направено със същата, касае единствено периодът на действие, като същият е удължен до 30.06.2020г..

Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за удължаване на срока именно на тази заповед. Това е видно и при проследяване на хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед, като останалите заповеди удължават периода на ограничението. На последно място от представената по делото схема на знаковото стопанство (л. 52 от делото) се установява, 2 че на км 45+700 в посока гр. Пловдив е имало поставен знак за ограничение на скоростта от 70 км/ч., като в самата схема е отбелязано, че същата е съставена във връзка именно със Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. .

Следователно твърдяното нарушение попада в периода на действие на цитираната заповед.

Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.

189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице индивидуализация на радара.

Неоснователно е възражението, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като липсва посочване на издател. Процедурата по издаване на ЕФ е облекчена и се приравнява на АУАН и НП само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от 3

ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление.

Неоснователно е възражението, че е следвало да бъде приложен общия ред по ЗАНН- чрез съставяне на АУАН и издаване на НП . Това тълкуване не намира опора в законовия текст на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който разписва предпоставките, при които законосъобразно се издава ЕФ, а именно при наличието на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Следва да се отбележи, че законодателят не прави разграничение дали техническите средства са стационарно позиционирани или мобилни (монтирани в служебен автомобил), т.е. необходимо е нарушението да е установено с техническо средство. Логичното тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган (дори и да се приеме, че присъства на място) не спира движещия се автомобил и не му съставя АУАН, а се издава ЕФ в отсъствието на контролния орган и нарушителя (Решение № 114 от 04.02.2019 г. по к.н.а.д. № 1185/2018 г. на Административен съд София – област). В допълнение следва да бъде посочено, че в рамките на обхвата на автоматизираните технически средства се включват както стационарните, така и мобилните. Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице нарушение на чл. 10, ал.