Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1344 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1106/2025
Вид
Определение № 1344
Подписан
08.05.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иванка Петрова Гоцева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501106 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, чрез управителя му адв. Д. М., против Определение с рег. №3740 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. №10204/2024 г. по описа на ПдРС, V-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата му с вх.№ 18716/17.02.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 461/04.02.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като в полза на адвокатското дружество се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лева с ДДС.

Ответната страна по жалбата- Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, в писмен отговор чрез пълномощника си юрк. Златанова, оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения от Г. Г. Б., ЕГН ********** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 769,68 лв.- недължимо платена по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 23.09.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Тъй като ищцата е бил представляван безплатно по делото от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, то съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адвокатското дружество сумата от 240 лв.- адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 от ГПК Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е 1 поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се увеличи присъденото възнаграждение от 240 лева с ДДС на 480 лева с ДДС. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. М. правилно и законосъобразно са присъдени 240 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата Г. Г. Б.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в проведеното открито съдебно заседание пред ПдРС представителят на ищцата адв. *** не се е явил, материалният интерес по делото не е висок /769,68 лв./.

Не са разпитвани свидетели, нито са назначавани експертизи. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. При тези данни няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ над определения от Пловдивския районен съд размер.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение с рег. №3740 от 18.03.2025 г., постановено по гр.д. №10204/2024 г. по описа на ПдРС, V-ти гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3