Решение № 938 от 17.12.2019, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№. 938/17.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ П.

ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ ВИДЕВ

КРАСИМИР

ЛЕСЕНСКИ при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ П. административно дело № 659 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК( редакция ДВ бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).

2. Постъпила е касационна жалба от Общинска служба „Земеделие“ гр. Пещера на Областна Дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик, срещу Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера за 2017 г. в частта с която е прогласено за нищожно Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера, съответно в частта му, с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот с площ от 6,002 дка в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.

Възразява се, че оспореното решение е необосновано и неправилно, доколкото не съответства на действителното правно положение по казуса. Сочи се, че Решение № 2 от 11.05.2016г. на общинската служба е издадено в изпълнение на съдебното решение, постановено по к.а.дело № 759 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г.

Подържа се, че в случая не е налице нито един от пороците, водещи до квалифициране на решението на общинската служба в прежде посочената му част като нищожен административен акт.

Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в оспорената му част и съответно Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера да бъде оставено в сила изцяло.

Съответно, подадената от

Ю.Т.Н. жалба се счита за неоснователна.

3. Постъпила е касационна жалба от Ю.Т.Н. *** срещу Решение № 162 от 22.02.2019г., постановено по гр. дело №596 по описа на Районен съд Пещера за 2017 г., в частта с която е прогласено за нищожно Решение № 2 от 11.05.2016 година издадено от Общинска служба „Земеделие“ Пещера, съответно в частта му, с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот с площ от 6,002 дка в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак и в частта с която е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Ю.Т.Н., срещу

Решение № 2 от 11.05.2016 година, издадено от Общинска служба „Земеделие“ гр. Пещера, съответно в частта му с която е отказано да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални граници, върху имот с площ от 37,000дк., за разликата над възстановените 6.002 дка до претендираните 37 дка (или разлика в размер на 31 дка.) в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.

Според жалбоподателката, районния съд неправилно е обсъдил данните по делото и е възприел невярна фактическа обстановка. Поддържа се, че по заявление № 1707 от 27.03.1992г. е поискано възстановяване на собствеността върху ливада с площ от 37,000дка., намираща се в местността „Казаните“.

Приобщената по делото декларация по чл. 12, ал. 3(отм.) от ЗСПЗЗ, подадена по преписка № 1707 от 27.03.1992г. на Общинска служба „Земеделие“ Батак се счита за ненужна и без правна сила. Твърди се, че останалите писмени документи по делото, установяват правото на собственост на С.Д.С. върху въпросната ливада която според жалбоподателката е с площ най-малко 36,700дка. и най-много 70,000дка.

Относно имота в същата местност, собствеността върху който е поискано да бъде възстановена по преписка № 1620 от 11.03.1992г. на ОС „Земеделие“ Батак се твърди, че е различен от процесния, както и че посочения по преписката бивш собственик на имота А. Т.Н., не е низходящ на С.Д.Н., а е съпруг на дъщерята му М. С.ова Н. и е починал преди съпругата си. В този смисъл се сочи, че С.А.Н. е заявител по преписка № 1620, като наследник на А. Т.Н. и по преписка № 1707, като наследник на М. С.ова н. и съответно на С.Д.С..

Според жалбоподателката, районния съд неправилно е тълкувал постановения с Решение № 1167 от 01.05.1993г. по г.д. №991/1993г. на Районен съд Пещера, резултат.

Поддържа се, че същинско отчуждаване на процесния имот не е извършвано, въз основа на Разпореждане № 1862 на Министерски съвет от 1956г.

Жалбоподателя заявява, че подправянето на заявление № 1707 от

27.03.1992г. е белег за нищожност ; написаната под влияние декларация (не се конкретизира за коя точно декларация става реч) е белег за нищожност ; жалбата няма за предмет приложение на § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, нито чл. 14, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ.

В допълнително представени по делото „Касационни основания“ се заявява, че първоинстанционния съд е допуснал грешка, като е разглеждал правни спор с оглед приложението на чл. 14, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ. Отново се поддържа, че имота в местността „Казаните“ е заявен за възстановяване на собствеността върху 37,000дка. и е налице неприключило административно производство.

Счита се, че районния съд „….поддържа лъжата….“, че процесния имот е бил отчужден с Разпореждане № 1862 на МС, като отново се заявява, че ливадата от 37,000дка., никога не е била отчуждавана. Подробно развитите съображения са обобщени в твърденията, че районния съд не е разрешил спора въз основа на неправилно възприета фактическа обстановка, като неточно се е позовал на тълкувателни решения на ВКС.

Представени са и писмени бележки по същество на спора, в които се сочи, че наследодателя С.Д.С. се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на запис в данъчната книга, с последователен № 152, по отношение на парцел 118. В тази насока според жалбоподателя е и Удостоверение № 172 от 27.06.2007г. на Община Ракитово.

Твърди се, че съобразно данъчната книга е била изработена карта на Ракитовско землище, като в парцеларния списък към нея, имота на С.Д.С. е записан под № 88.

Записа в данъчната книга на Община Ракитово, че ливадата в местността „Казаните“ е собственост на синовете на С.Д.С. се счита за извършен без правно основание.

Твърди, че имота е включен в ТКЗС през 1958г., съобразно удостоверение № 19 от 20.02.1995г.

4. Заинтересованите страни Е.В.Н., В.С.Н., М.Г.С., И.Г.С., Р.З.С., Н.П.С. и Е.П.С. – Танкова, не вземат конкретно становище по жалбите.

5. Заинтересованата страна А.С.Н., чрез особения представител адв. К. заявява, че поддържа жалбата на Ю.Т.Н..

6. Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик, дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Излагат се съображения за това, че първоинстанционното решение и в двете негови обжалвани части е правилно и обосновано.

ІІ. З допустимостта:

7. Двете жалби са подадени в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес с оглед заявените касационни основания, поради което са допустими.

ІІІ. За процедурата :

8. До Общинска поземлена комисия Батак, от С.А.Н., в качеството му на наследник на С.Д.С. е било подадено Заявление вх. № 1707 от 27.03.1992г.(л.6 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), с искане за възстановяване на собствеността върху 16 земеделски имота в землището на общ. Батак, между които и ливада в местността „Казаните“ в землището на гр. Батак.

Според Удостоверение за наследници № 106-ОА-211 от 04.10.2017г. на Община Батак(л.21 по г.д. 596/2017г. на РС Пещера),

С.Д.С., бивш жител *** е починал на 29.05.1941г. С. е имал преживяла го съпруга Николина С.ова С.(починала на 15.12.1957г.) ; синове Д.С.С. (починал на 10.12.1986г.), Георги С.С.(починал на 26.06.1932г.), Никола С.С.(починал на 20.03.1969г.) и дъщери М. С.ова Н.(починала на 21.04.1970г.) и Върба С.ова Терзиева(починала05.02.1987г.).

Заявителят С.А.Н. и жалбоподателката Ю.Т.Н., са наследници по закон на М. С.ова Н. и съответно на С.Д.С..

9. По така заявеното искане, Поземлена комисия Батак (сега Общинска служба „Земеделие“ Пещера), е издала Решение № 1707 от 08.05.1993г. .(л.218 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), по т. 14 от което, на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановила правото на собственост в съществуващи/възстановими стари реални граници, върху ливада с площ от 6,000дка., в местността Казаните, гр. Батак.

Срещу това решение на административния орган е била подадена жалба до РС Пещера от 18.12.1996г.(наименувана иск) от С. Г.С.(л.224 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), в която е заявил, че ливадата от 6,000дк. в местността „Казаните“, неправилно е възстановена на наследници на С.Д.С., доколкото същата, като част от целият имот от 37,000дка. е била собствена на братя Д.и Никола С. и братя Б. и С. С.. Заявено е също така, че 33,000дк. от ливадата са били изплатени, съобразно разпореждане на Министерски съвет от 17.09.1956г. В тази насока, като приложение към жалбата е посочено Удостоверение № 12 от 18.01.1995г., издадено от ПК Батак(л.310 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера) за това, че обезщетението за 33,000дк. от имота е изплатено на братя Д.и Никола С. и братя Б. и С. С..

Явно в отговор на въпросната жалба, ПК Батак е взела становище(л.226 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), че оспореното Решение № 1707 от 08.05.1993г. е позитивен административен акт и е влезнало в сила на 23.05.1993г.

По тази жалба с оглед приложените по делото призовки(л.222 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), очевидно е било образувано производство по гр. дело № 729 по описа на РС Пещера за 1996г.

Каквито и да е документи по въпросното гражданско дело, включително и постановения по него краен съдебен акт, не са приложени нито по административната преписка, нито по приобщените в настоящото производство дела.

10. Последвало е Решение № 1707 от 20.03.1996г. .(л.68 по г.д. № 478/2016г. по описа на РСПещера), с което на основание чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2(отм.) от ППЗСПЗЗ, е допълнено и изменено предходното Решение № 1707 от 08.05.1993г., като е възстановена собствеността на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални граници върху ливада от 1,320дка. в местността „Долни Казани“, съставляваща имот 911003 от картата на землището.

Със следващо Решение № 2 от 14.12.1998г. по същата преписка № 1707(л.215 по г.д. № 1279/2014г. по описа на РСПещера), на наследници на С.Д.С., при условията на чл.

18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху 12 имота, различни от този в м. „Казаните“.

11. С Молба вх. № 137 от

10.06.2002г. .(л.71 по г.д. № 478/2016г. по описа на РСПещера), С.А.Н. е поискал от ПКБатак да коригира решението си, съобразно представените от него удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Според Удостоверение № 84 от 21.03.2002г. на Община Батак, за част от процесния имот, ливада от 6000,00м². в м.

„Казаните“ с площ от 5252,00м² е отреден имот планоснимачен №65, от кв. 14 по подробния устройствен план на курорт „Язовир Батак“. Посочено е, че от имота могат да бъдат възстановени 4682,00м², а за останалите 570,00м², собствениците, следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ.

По повод молбата, с

Решение № 1707 от 17.06.2002г., Поземлена комисия Батак е допълнила и „видоизменила“ предходното си решение, като е възстановила на наследници на С.

Д. С., в съществуващи/възстановими стари реални граници, собствеността върху ливада с площ от 6,002дка. в местността „Казаните(т.14 от решението).

Издадено е и последващо