Решение № 3504 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3504 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330119154 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на Ц. Б. М. срещу „АЛТРАНС 87” ЕООД с искане за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „АЛТРАНС 87” ЕООД от 17.06.2024 г., като е назначен на длъжност „***”. Ищецът е започнал работа на същата дата.

Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя чрез дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед №***.

Основанието за уволнение е отсъствие от работа в периода от 15.07.2024 г. до 23.07.2024 г..

Ищецът твърди, че нарушението е открито от работодателя най-късно на 23.07.2024 г., когато му е била изпратена покана за писмени обяснения. Въз основа на чл. 194, ал. 1 от КТ, двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 23.09.2024 г.. Тъй като заповедта за уволнение е издадена на 07.10.2024 г. , ищецът счита, че правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано , и уволнението е незаконосъобразно поради изтичане на срока.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 1 писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което становено е, че на 17.06.2024 г. между Ц.

Б. М. и „АЛТРАНС 87” ЕООД е сключен трудов договор, по силата на който М. е назначен на длъжността „***“. На същата дата Ц. М. е постъпил на работа.

Със Заповед №*** на у. на „АЛТРАНС 87” ЕООД, на Ц. Б. М. е наложено дисциплинарно наказание „***“ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното уволнение е наложено за отсъствие от работа в периода от 15.07.2024 г. до 23.07.2024 г..

На 23.07.2024 г. до М. е изпратена покана за даване на писмени обяснения. Това обстоятелство доказва, че работодателят е открил нарушението най-късно към 23.07.2024 г..

Съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай, тъй като нарушението е открито най-късно на 23.07.2024 г. , двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл на 23.09.2024 г.. Заповедта за уволнение обаче е издадена на 07.10.2024 г..

След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание се преклудира. В този случай, правото на ответника да наложи дисциплинарно наказание на ищеца е било преклудирано към датата на издаване на Заповед № ***.

Поради изтичането на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна , без да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство. Доказателства за заплатени такива са 2 представени за сумата в размер на 1500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на Ц. Б. М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, извършено със Заповед №*** на р. „АЛТРАНС 87” ЕООД, ЕИК 205767669, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от у. С. Г. С..

ОСЪЖДА „АЛТРАНС 87” ЕООД, ЕИК 205767669, да заплати на Ц. Б.

М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА АЛТРАНС 87” ЕООД, ЕИК 205767669, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лева, представляваща държавни такси върху уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3