Акт от 20.10.2022, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

30 гр.Русе, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Ивайло Йосифов при секретаря Наталия

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.

№ 185 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на О.Д.М. *** против ревизионен акт №

Р-03001821003386-091-001/20.12.2021 г., издаден от М.Т.Г.., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна – възложил ревизията и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 24/30.03.2022 г. на С.Х.П.

– директор на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на жалбоподателката е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 390 лева и лихва по чл.1, ал.1 от ЗЛДТДПДВ вр.чл.175, ал.1 от ДОПК върху тази главница в размер на 104,55 лева. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – своят съпруг В.Т.М., който я представлява в съдебното производство по силата на чл.32, т.2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и разполага с надлежно учредена представителна власт съгласно представеното нотариално заверено пълномощно с рег. № 4155/12.09.2022 г. на нотариус с рег. № 787 на Нотариалната камара, с район на действие РС – Бяла, поддържа, че сумата от общо 1998 евро, с левова равностойност от 3907,79 лева, постъпила по банковата й сметка в „Обединена българска банка“ АД съответно на 13.03.2018 г. и 19.08.2018 г. с два превода, всеки от по 999 евро, представлява дарение, извършено от наредителя С.А. за целите на построяването на молитвен дом в с.Ц., за чието изграждане било издадено разрешение за строеж № 2/15.02.2017 г. от главния архитект на Община Ц.. Твърди, че била избрана за секретар на местното поделение на надлежно регистрирано вероизповедание - „Мюсюлманското сунитско – ханефитско изповедание в Република България“ с решение МН № 164/14.09.2022 г. на висшия му духовен съвет, а председател и представляващ местното поделение бил нейният съпруг. Последният бил и председател на управителния съвет на сдружение „Независимо европейско сдружение – Мохамед“, с ЕИК *********, чиято обявена цел била именно построяването, стопанисването и управлението на молитвен дом в с.Ц.. Поддържа, че дарената сума не се счита неин облагаем доход, поради което тя неправилно била обложена с данък по ЗДДФЛ, респ. върху главницата неправилно била начислена лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт като необоснован и издаден в нарушение на материалния закон.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция "ОДОП“

– Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена. С депозираната молба с вх.№ 3619/12.09.2022 г. претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

От представеното от ответника по жалбата известие за доставяне (на л.41 от делото) е видно, че решение № 24/30.03.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна било връчено на жалбоподателката на 18.04.2022 г. Жалбата срещу ревизионния акт е получена на електронната поща на решаващия орган на 21.04.2022 г. като е регистрирана с вх.№ Ф-24/26.04.2022 г. (вх.№ 69-5/26.04.2022 г.), т.е. същата е подадена в преклузивния срок по чл.156, ал.1, изр.първо от ДОПК. Тя е депозирана от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред, при което той бил потвърден изцяло, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001821003386-020-001/14.06.2021 г., издадена, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от А.Ц.Б., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен ревизиращият екип – Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и П.П.П. – инспектор по приходите, ревизираният период – от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. и видът на ревизираните задължения - за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както и срока за извършване на ревизията – тримесечен, съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, предоставени, на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, съгласно т.2 от заповед № Д-580/02.04.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна. ЗВР е връчена електронно на жалбоподателката на 23.06.2022 г. на посочения от нея електронен адрес – ***********@***.**, от който на посочената дата е активирана електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи.

С решение № Р-03001821003386-098-001/31.08.2021 г. на заместник-директора на ТД на НАП Варна, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, поради придобиване от държавния служител, възложил ревизията - А.Ц.Б., на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и прекратяване на служебното правоотношение със същата, считано от 01.09.2021 г., със заповед № З-175/09.08.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, разглеждането и решаването на ревизионната преписка е иззето от нея като правомощията по възлагане на ревизията са възложени на М.Т.Г.., посочена в т.3 от заповед № Д-580/02.04.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна.

Предвид представените писмени доказателства за прекратяване на служебното правоотношение с Анелия Бонева, на която били възложени правомощията по възлагане на ревизията, съдът намира, че са били налице фактическите обстоятелства, субсумиращи се под визираната в чл.7, ал.3 от ДОПК хипотеза на невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, която води до отпадане на компетентността. Тази промяна, в конкретния случай, се изразява в освобождаването на този орган от държавна служба и свързаното с това отпадане на компетентността му като орган по приходите, което, от своя страна, безспорно обуславя възникването на правомощие по изземване на преписката. Същото е упражнено от надлежно овластен за това, съгласно чл.7, ал.3 от ЗНАП, орган – от заместника на териториалния директор на ТД на НАП Варна.

Със заповед за изменение на ЗВР № Р-03001821003386-020-002/01.09.2021 г. и заповед за изменение на ЗВР № Р-03001821003386-020-003/16.09.2021 г., издадени от М.Т.Г.., на длъжност началник на сектор, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията бил двукратно продължаван – първоначално до 23.09.2021 г., а впоследствие – до 17.11.2021 г. Заповедите за изменение на ЗВР били връчени на жалбоподателката по електронен път съответно на 02.09.2021 г. и на 21.09.2021 г.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад Р- 03001821003386-092-001/01.12.2021 г. от ревизиращия екип, на който била възложена ревизията. Докладът е връчен на жалбоподателката по електронен път на 01.12.2021 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК същата не е депозирала възражения срещу него. На 20.12.2021 г. е издаден и оспореният ревизионен акт.

Същият е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПЛК – от М.Т.Г.., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията, на която, в качеството на възлагащ ревизията и съобразно горните съображения били надлежно възложени правомощията по разглеждането и решаването на ревизионната преписка, и Й.Р.Н., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Ревизионният акт е в писмена форма и има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК. Той е оспорен по административен ред като е бил потвърден изцяло с решение № 24/30.03.2022 г. на С.Х.П. – директор на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез Информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от смисъла на чл. 3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма. На основание чл.184, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК ответникът по жалбата е представил същите в заверен препис на хартиен носител.

Посочените електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите по приходите, посочени във всеки от тях като техни издатели, като това обстоятелство е проверено в съдебно заседание от 27.09.2022 г. чрез визуализация на файловете, записани на представения от ответника по жалбата и приет по делото оптичен носител. Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт, съдържат подпис на органите - техни издатели, съставляващ задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДПОК.

По изложените съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите и в кръга на техните правомощия. Всички срокове в това производство са спазени без в същото да са допуснати процесуални нарушения.

Предвид събраните в хода на съдебното и административното производства доказателства съдът намира оспореният ревизионен акт обоснован и съответстващ на материалния закон.

По ревизионната преписка (на л.119) е приложен препис от извлечение по банкова сметка *** ***

„Обединена българска банка“ АД, с титуляр жалбоподателката, от което се установява, че на 13.03.2018 г. и 19.08.2018 г. по сметката й са постъпили суми от по 999 евро, или общо 1998 евро, с левова равностойност 3907,79 лева. Наредител и по двата превода е лицето С.А. (S.A.) като сумите по тях са преведени от негова банкова сметка, ***, Германия.

Поддържаната от жалбоподателката теза е, че получената по банковата й сметка сума не е неин облагаем доход, тъй като тя е действала като представител на трето лице – на сдружение „Независимо европейско сдружение „Мохамед“, с ЕИК *********, респ. че постъпилата по банковата й сметка сума е необлагаема, на основание чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ, тъй като представлява дарение и то под условието, че същата ще бъде изразходвана за строежа на молитвен дом в с.Ц., за която цел средствата били и фактически използвани.

Съдът намира, че в тежест на жалбоподателката, на основание чл.154, ал. 1 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че получената по банковата й сметка сума представлява именно дарение, респ. че е получена от нея в качеството на представител на трето лице. Поради това, с доклада по делото в съдебно заседание от 13.09.2022 г., на последната, на основание чл.163, ал.3 и чл.171, ал.5 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е изрично указано, че следва да установи основанието, на което обложената с данък по ЗДДФЛ сума е постъпила по банковата й сметка. Съдът, като взе предвид ангажираните от жалбоподателката доказателства, намира проведеното доказване неуспешно.

Видно от данните по ревизионния доклад, в хода на извършената по отношение на пълномощника й ревизия – на нейния съпруг В.М., били представени декларации за дарение от чуждестранни физически лица, с които лицата потвърждават, че са дарили средства за изграждане на джамия „Mohammed Camii” в с.Ц., ул.“Кирил и Методий“ № 48. Представена, на немски език, с превод на български език, била и декларация от С.А., с която последният потвърдил, че на 19.01.2018 г., чрез жалбоподателката, той дарил сумата в размер на 4000 евро за целите на строителството на джамия в с.Ц., ул.“Кирил и Методий“ № 48, Независимо европейско сдружение „Мохамед“. Тази декларация от 22.05.2018 г., с превод на български език, е представена и по делото (л.44-л.45).