Решение № 185 от 19.12.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20232000500390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 886 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. 1737/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас е осъдено „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ № 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните директори, да заплати на Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр.

София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., с банкова сметка: IBAN BG67IORT73**********, BIC IORTBGSF, с титуляр Е. А. А., сумата от 100 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на нейния съпруг Р. Ф. Р., вследствие станалото на ***** г. пътнотранспортно произшествие (ПТП), причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* ведно със законната лихва от 27.09.2021г., до окончателното изплащане, като искът над уважения до претендирания размер от 150 000 лв. е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „З. к. „Л. и.““ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Ст., бул. „С. ш.“ 1

№ 67А, представлявано от П. В. Д., В. В. Ил. – заедно от двама от изпълнителните директори, да заплати на Д. Р. Р. , ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител Е. А. А., с постоянен адрес: гр. Бургас, кв. Р., ул. „П.“ № 16, с адрес за връчване: гр. София 1000, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., с банкова сметка с IBAN

BG34UBB********, BIC UBBSBGSF, с титуляр Д. Р. Р., сумата от 100 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на неговия баща Р. Ф. Р. вследствие от станалото на ***** г. ПТП, причинено от Д. Н. С. – водач на МПС лек автомобил марка „Хюндай Н1“, с ДК № ******* ведно със законната лихва от 27.09.2021г., до окончателното изплащане, като искът над уважения до претендирания размер от 200 000 лв. е отхвърлен.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Е. А. А. и Д. Р. Р. , представляван от своята майка и законен представител Е. А. А., чрез процесуалния им представител адв. Р. М., срещу постановеното решение, в която се изразява недоволство от размера на определените обезщетения за неимуществени вреди, като същите се считат за занижени. Иска се отмяната на решението в атакуваната част – за размера над присъдените обезщетения до размера на 150 000 лв. за Е. А. и 200 000 лв. за Д. Р., и постановяване на ново такова за уважаване на претенциите в пълния им предявен размер, ведно със законната лихва.

В жалбата се сочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон – нормата на чл.52 ЗЗД, като не е била постигната целта на закона за пълно възстановяване на претърпените вреди.

Решението се квалифицира като немотивирано, а приетият обективен принос на пострадалото лице към собственото му увреждане е счетен за несъответен на обстоятелствата по делото и необосновано завишен.

Изтъква се, че неправилно е била възприета от първоинстанционния съд скоростта, с която лекият автомобил се е движил при настъпване на произшествието, тъй като вещото лице по едночленната съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) не е посочило методите и изчисленията, които е ползвало за изводите си. Горното, по мнение на въззивниците, е 2 довело до неправилно приемане наличието на съпричиняване, без да е изследван в дълбочина въпросът относно ефективността на защитата на предпазния колан при конкретния механизъм на ПТП.

Излагат се доводи, че съдът не е направил анализ на приетата тричленна САТЕ, възприел е заключението, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, но не е изследвал ефективността на колана при конкретния механизъм на ПТП и данните за скоростта на автомобила, двата последователни удара и последващото преобръщане. Оспорва се приетото съпричиняване, доколкото в конкретния случай предпазните колани са неефективни, изтъква се в жалбата.

Подчертава се, че по делото не е установено по категоричен и безспорен начин, че Р. Р. се е возел в превозното средство без поставен обезопасителен колан; обсъдени са били от вещите лица показания на свидетели, дадени пред орган, различен от съда по делото. Налице е позоваване на заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, съгласно което, с оглед механизма, предпазният колан не би предотвратил леталния изход.

Развити са съображения, че не е отчетено от решаващия съд, че лимитът на застрахователната полица съставлява ориентир по отношение икономическата обстановка, за която съдът следи, доколкото същата представлява един от обективните критерии, определящи понятието справедливост. Изтъква се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана при сходни случаи.

Акцентира се на обстоятелствата, че пред първоинстанционния съд безспорно е било установено, посредством разпитите на свидетели, че отношенията в семейството на загиналия и претендиращите обезщетение са били много добри, основани на взаимна обич, уважение и подкрепа, а след инцидента въззивниците са се променили изцяло, загубата им е голяма и непреодолима.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „З. к. „Л. и.““ АД, в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение, като постановеното от първоинстанционния съд решение бъде потвърдено.

3

Поддържа се, че присъдените от съда обезщетения са съобразени с представените и приети по делото доказателства, както и с принципа на справедливостта. Първоинстанционният съд е взел предвид, също така, заявява се в отговора, обществено-икономическите отношения в държавата, както и конкретните взаимоотношения между починалия и увредените лица, при съобразяване на константната практика на съдилищата относно дължимите обезщетения за вреди, настъпили през 2021 г.

Посочва се, че правилно е отчетено съпричиняването на починалия, пътувал без поставен предпазен колан.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са предявени в кумулативно субективно съединение пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас претенции за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от въззивниците, като следствие от пътен инцидент, при който е загинал техният фактически съпруг – за Е. А., и баща – за Д. Р., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от морално естество, при вина, която се предполага.

4

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззиваем, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – Д. Н. С..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивниците са отправили до застрахователното дружество на 2.09.2021 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не са получили плащане от застрахователя, са инициирали настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им са допустими за разглеждане по същество.

Следва да се приеме, че не се оспорват от застрахователя основанията за ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност за чужди противоправни действия, доколкото, необжалвано от него, първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която претенциите за обезщетение за неимуществените вреди са уважени в размер на по 100 000 лв. за всеки от въззивниците. Ето защо, налага се изводът, че между страните не е спорно осъществяването в пълнота и кумулативна даденост на реквизитите от фактическия състав на деликта. Спорът пред настоящата инстанция се концентрира върху справедливия размер на обезвредата и наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия спрямо собственото му увреждане, основание за намаление на обезщетението, дължимо на 5 правоимащите лица.

За да формира извод относно размера на дължимото обезщетение, решаващият съд е необходимо да вземе предвид възрастта на починалия; общественото му положение; отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди; начина на извършване на противоправното деяние – механизмът на увреждането; естеството и интензитета на претърпените от въззивниците болки и страдания; прогнозата за възстановяването им. Тези критерии, въведени със задължителна сила с указанията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, се допълват от изискването обезщетението, като проявление на общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да държи сметка и за общественоикономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Индивидуалната преценка на тези конкретно съществуващи и намерили проявление в случая обстоятелства има значение за постигане на пълно репариране на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.

Към датата на деликта, загиналият е бил на възраст 38 г., а въззивниците съответно на 29 г. – Е. Ат., и 5 г. – Д. Р..

Внезапната загуба на съпруг следва да се окачестви като тежка емоционална травма, предвид дълбочината на връзката, формирана в резултат на споделените чувства и съжителството. За детето лишаването от родител във формиращите му години е увреждане със значим занапред отзвук.

Видно от данните по делото, на ***** г. около 20.16 ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Тракия“, км. 356+250 м, в участъка гр. Карнобат – гр. Бургас, в посока гр. Бургас, при което водачът на фирмен миниван „Хюндай Н1“ с рег. № ********* Д. С., след предприето изпреварване и при движение със скорост 122 км/ч., по субективни причини е изгубил контрол над автомобила и след удар в левия бордюр, протриване на мантинелата и отклонение рязко надясно, превозното средство е напуснало платното за движение през десния банкет, попаднало е в канавката , преобръщайки се надолу по затревен скат през лявата си страна, до установяването си по таван. Горният механизъм на пътния инцидент е установен от заключението на изпълнената пред първоинстанционния съд 6 тричленна съдебна автотехническа експертиза. По отношение установяването скоростта на движение на автомобила, преди произшествието, експертите са ползвали данните по досъдебното производство, в това число протоколи за оглед на веществени доказателства относно деформации както по автомобила, така и по пътното платно. Аргументирали са изводите си с ползвани от тях конкретни изчислителни методи, поради което оплакването в жалбата за необоснованост на извода за скоростта на автомобила е лишено от състоятелност.