Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260877 от 18.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3683/2020
Вид
Решение № 260877
Подписан
18.03.2021
В сила
23.04.2021
Състав
ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 5 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 140а · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 145, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И

Е № 260877 гр. Пловдив, 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на дванадет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав Председател:

Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3683 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37 против Р.П.Н., ЕГН **********,***,с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 148,66 лв.- главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 15,92 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 15.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16753/2019 г. по описа на ПРС.

Исковата молбата е редовна, а предявените искове – допустими, поради което делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П. има качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 164,58 лв., която същият не е заплатил.

Сочи се, че същата включва главница, в размер на 148,66 лв., която представлява стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г.- 15.10.2019 г., в размер на 15,92 лв.

Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била призована при условието на чл.

47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. Н.П.Р. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е собственик на процесния имот, както и че има качеството на потребител като твърди,че няма представени доказателства в тази насока от ищеца, сочейки,че е в тежест на последния да докаже собствеността върху имота. Ответникът изразява становище, че през процесния период не е бил нито собственик на жилището, нито е бил ползвател или обитател на същото, за да дължи суми, начислени за сградната инсталация на кооперацията. Твърди се, че с исковата претенция не се посочват доказателства в насока кой и кога е подал заявлението за включване на етажна собственост, находяща се в гр. П. за топлоснабдяване и за ползването му , чий е подписът под този документ , на какво основание е даден абонатен номер на ответника или на цялата етажна собственост и какво е качеството на ответника- собственик на процесното жилище или на ползвател/обитател на съшото, като цитира Глава пета, Раздел I в чл.17 от Наредба № 16-334 от

06.04.2007 г. С оглед изложеното счита, че ответникът и самата етажна собственост не са били в договорни отношения с ищцовото дружество. Твърди,че ответникът не е материално-правно и процесуално-правно легтимиран да отговаря за доставената в сградата в режим на етажна собственост топлинна енергия и счита, че предявеният срещу него иск трябва да бъде отхвърлен. Сочи, че необходимите документи не са представени като твърди,че такива действително не съществуват. Счита, че дори да се приеме,че за процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение, то липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия.

Оспорва се правилността на начисляването и разпределянето на доставените в процесната абонатна станция количества топлинна енергия от страна на топлиниия счетоводител и конкретните параметри, използвани от последния за изчисляване на доставните количества топлинна енергия. Посочва,че за процесните суми е следвало да бъдат издадени фактури, в които да бъде обективирано процесното вземане, тези фактури е трябвало да стигнат до титуляра за партидата и които фактури не са били представени с исковата молба. Изразява становище, че в случая не е отразено реалното потребление на топлинна енергия в жилищната сграда, тази реално употребена топлинна енергия да бъде дялово разпределена между собствениците на апартаменти в жилищната сграда, съгласно процентно съотношение, определено от общото събрание на етажната собственост и след това да бъде начислена топлинна енергия за партидата на ответника, като твърди, че изброените обстоятелства противоречат на чл.13, ал.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г.

Счита, че дружеството „Техем Сървисис“

ЕООД няма правомощия да извършва дялово разпределение на топлинната енергия , подавана от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , като посочва , че няма представено доказателство , което да установи , че действително дяловото разпределение на топлинната енергия ще се извършва от тази „Техем Сървисис“ ЕООД и твърди , че липсва договор при Общи условия за извършване на услугата по чл.139в, ал.2 от ЗЕ , въз основа на който да е видно, че ищцовото дружество е възложило на „Техем Сървисис“ ЕООД и последния е приел да извърши конкретната услуга.

Оспорва се годността и изправността на топломера и процесната абонатна станция като изразява становище,че съшият не е одобрен тип средство за измерване и не е преминал необходимите първоначална и последващи проверки , съгласно изискванията на Закона за измерванията и твърди, че доказателства относно изправността на топломера не са представени по делото.

С оглед изложеното счита, че посочените суми са начислени неправомерно , ответникът не се явява потребител по смисъла на закона и на ЗЕ , поради което не трябва да му се начисляват суми за сградна инсталация.

Моли се да се отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се увеличаване на депозита за особен представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн.

ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

В приетата по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът е декларирал, че е собственик на гр. П. - жилище от 47,53 кв.м., съгласно Нотариален акт № *** по описа на нотариус при ПРС.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

С оглед оспорването от страна на особения представител са представени и приети като писмени доказателства молби от етажната собственост, списъци с абонати и договори с Техем сървисис ЕООД. С молба от 08.08.1983 г. представителят на ЕС , *** е депозирал до директор на Поделение Топлофикация, в която е посочено, че на адреса има изградена топловодна инсталация, която е включена към монтирания в абонатната станция подгревател, поради което молят да се разреши включването им като редовни абонати за ползване на топла вода за битови нужди. Към молбата е приложен списък от абонати.

На

27.04.2017 г. между ищцовото дружество в качеството на възложител и Техем Сървисис ЕООД в качеството на изпълнител е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент на ТЕ на лицензионната територия на възложителя. Договорът е със срок до 30.04.2018 г., като е предвидено, че изравнителния период на плащанията е от 01.05.2017 г. до 01.05.2018 г. В Приложение № 1 към договора страните се съгласяват, че списъкът с клиенти и уреди, монтирани в СЕС и/или сгради с повече от един клиент са отразени в Опис, състоящ се от 103 страници. В приложение № 3 към договора е отразена цена на услугата дялово разпределение, както следва: сезонен отчет на уреди за дялово разпределение- 4,69 лв.- цена за партида, 4,06 лв. – цена за ИРУ, цена за апартаментни топломери – 6,95 лв., цена за водомери – 5,73 лв.; месечен отчет на уреди за дялово разпределение - 4,69 лв.- цена за партида, цена на ИРУ - -7,46 лв., цена за апартаментни топломери – 10,72 лв. и цена за водомери – 10,21 лв. и дистанционно отчитане на месец с цена за ИРУ – 1 лв. и цена за водомери – 2 лв. Посочено е, че цените са без ДДС. В приложение 4 към договора са отразени ред, начин, срокове и съдържание на необходимата информация, която страните си предоставят по договора, а приложение 5 се съдържа ценова листа. В Приложение 6 към договора са уредени Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и Харта на клиента. В Приложение 7 към договора е уговорен минималният обем на иформацията, която трябва да съдържа индивидуалната спраза за използвана топлинна нерегия за период.