Определение № 585 от 23.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1827/2021
- Вид
- Определение № 585
- Подписан
- 23.07.2021
- В сила
- 23.07.2021
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 585 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501827 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. З.Ц., срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2021г. по ч. гр. д. №9384/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН **********, с адрес: село М., общ. М., обл. Пловдив, ул. „33-та“ № 20, за сумата от 233.96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договора за мобилни услуги и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 1
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН **********, за сумата от 233.96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор за мобилни услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 04.06.2019 г., за номер **********, първоинстанционният съд е приел, претендираното от заявителя вземане се основава на неравноправна съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП клауза в договора, предвиждаща че потребителят дължи неустойка при предсрочното му прекратяване в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока им, но не повече от трикратния им размер. Изложил е съображения, че посочената клауза позволява на доставчика да получи цената на самата услуга, независимо че не предоставя такава на потребителя, както и че размерът на неустойката не е съобразен с обема на неизпълнението на потребителя /оставащия срок на договора/ и евентуалните вреди на търговеца от това.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойки по договор за мобилни услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 04.06.2019 г . Съгласно предвиденото в раздел 4,т. 2 от допълнителното споразумение , в случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните 2 вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2021г. по ч. гр. д. №9384/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ИВ. ЕНЧ. К., ЕГН **********, с адрес: село М., общ. М., обл. Пловдив, ул. „33-та“ № 20, за сумата от 233.96 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на услугите по договор за мобилни услуги № ********* от 02.04.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от 04.06.2019 г. и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4