Решение № 1912 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110209815 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. Й. С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 24-4332-033187 от 21.01.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че процесното МПС е собственост на друго лице, като жалбоподателят го е управлявал с негово съгласие, и не е бил уведомен или информиран, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Твърди се също, че като лице, което не е собственик на въпросния автомобил, не е имал достъп до регистрационните данни на КАТ. Излага съображания за липса на виновно поведение, в който смисъл се поддържа, че у жалбоподателя не може да се вмени вина за извършеното нарушение, тъй като последният не е бил уведомен или предупреден за служебно прекратената регистрация на МПС и е действал добросъвестно, със съзнание, че управлява регистрирано МПС. Излага, че не е действал нито умишлено, нито пък небрежно, тъй като не е „укривал“ регистрацията на МПС, а също не е и знаел за съществуващата административна пречка за движението на автомобила. Също така поддържа, че наложеното наказание е прекомерно и несъразмерно тежко на извършеното нарушение. В заключение се иска атакуваният акт да бъде отменен, алтернативно – да бъде наложено по-леко наказание.

В съдебното заседание по решаване на делото по същество, въззивникът, редовно призован, се явява лично, като моли съда да не му бъде отнето СУМПС.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

По делото са постъпили писмени бележки от 06.02.2026 г., /депозираните последващи 1 писмени бележки са след приключване на съдебното заседание по делото, видно от отбелязването, извършено от служител на регистратура на СРС и посочения час на постъпването им/ от въззиваемата страна, в които се взема становище по съществото на делото, като се моли обжалваното НП да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.11.2024 г., в 09:17 ч., в гр. София, по ул. „Проф. Николай Державин“, с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Елша“, жалбоподателят Ж. Й. С. управлявал лек автомобил, марка и модел „***“, с рег. *********, собственост на С. Н.

С., ЕГН **********.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи. В хода на проверката било констатирано, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил не е регистран по надлежния ред, като е със служебно прекратена регистрация, считано от 11.04.2024 г., по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

За констатираното нарушение, на 17.11.2024 г., бил съставен АУАН Серия GA № 1324542 от Л. В. А., на длъжност - „младши полицейски инспектор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 17.11.2024 г.

Административнонаказателната преписка била докладвана на СРП, където била образувана пр.пр. № 62175/2024 г. На 27.12.2024 г. прокурор при СРП издал постановление за отказ от образуване на досъдебното производство, поради това, че деянието се явява несъставомерно от субективна страна, тъй като деецът не е имал съзнание за това, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред, съответно, че не е бил уведомен за дерегистрирането на автомобила. Представителят на държавното обвинение е изпратил преписката до ОПП - СДВР, за преценка за налагане на административно наказание.

При така развилата се хронология, било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-033187 от 21.01.2025 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Ж. Й. С. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 03.06.2025 г.

При проведения в съдебно заседание непосредствен разпит на свидетеля А. не се изведоха допълнителни сведения относно това дали и по какъв начин е уведомен водачът на провереното превозно средство за предприетата служебна дерегистрация на същото. Показанията на свидетеля са слабо информативни и не съдържат съществена информация относно механизма на осъществяване на деянието, но съдът цени показанията му относно обстоятелството, че при подадения сигнал от страна на контролните органи за извършване на проверка, жалбоподателят се е отзовал, като в хода на проверката, било установено, че процесният автомобил е бил с регистрационни табели, както и с талон за автомобила, но с прекратена служебно регистрация.

При липса на други доказателства касателно това дали и ако да – как точно е уведомен жалбоподателят за служебно прекратената регистрация на въпросното МПС, то тези пропуски не позволяват да бъде изключена алтернативата, предложена от жалбоподателя, че не е бил уведомен по надлежния ред или по какъвто и е друг начин да е знаел за предприетата служебно инициатива на контролните органи.

Обстоятелствата около нарушението не могат да бъдат изведени в пълнота и от 2 приложените към преписката материали. Поради наличието на доказателствена празнота, както и липсата на събрани доказателства относно информираността на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на управлявания от него лек автомобил, остава недоказано виновното поведение на лицето, както и неговото проявление в обективната действителност.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Л. А. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – постановление за отказ да се образува наказателно производство, справка за лек автомобил, справкакартон на водача, Заповед № 513з-4533 от 31.05.2022 г., Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г., и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Процесният АУАН е съставен от Л. В. А. - „млаши полицейски инспектор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от от Г. В. Б., която работи на длъжност „началник група“ в СДВР, ОПП на СДВР, като същата е назначена на тази длъжност съгласно Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, като със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления. При издаване на наказателното постановление е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в НП правна квалификация на същото.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в НП, е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец, да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. От своя страна в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от 3 придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва: п о чл. 143, ал. 15 ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая, от обективна страна, безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Управлението на автомобила не се отрича и от самия жалбоподател.

Не се установява обаче той да е собственикът на автомобила и съответно да е знаел за служебно извършеното прекратяване на регистрацията поради неизпълнение на задължението на собственика. Затова и спорът по делото е съсредоточен върху субективната страна на деянието.

За да бъде едно деяние административното нарушение, то следва да е извършено виновно - чл. 6 ЗАНН. Деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо –чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, а съгласно ал. 2 на разпоредбата от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Следователно за реализиране на административнонаказателна отговорност не е достатъчно да се установи само обективно несъответствие между поведението на дееца и предписанието на закона, а следва да се установи и че той е действал виновно по отношение на всички елементи от фактическия състав. Вината в административнонаказателното производство не се предполага и доказателствената тежест за нейното установяване е на административнонаказващия орган.

Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент/на коя дата, автомобилът вече е дерегистриран. На още по-голямо основание това важи за водача на лекия автомобил, който не е негов собственик.