Разпореждане № 24463 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24463 гр. София, 18.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно гражданско дело № 20211110170098 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу СВ. СТ. АНГ. за сумата 1451,47 лева – вземане по запис на заповед от 20.05.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. С допълнителни молби от 25.01.2022 г. и от 10.03.2022 г. заявителят е изложил, че длъжникът е издал запис на заповед в негова полза за обезпечаване на задължения, произтичащи от сключен между тях договор за заем № *****, както и че непогасените задължения, за обезпечаването на които е издаден менителничният ефект по основание и размер са следните: 768,31 лева – главница, 76,11 лева – договорна лихва и 607,05 лева – неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за заем.

Софийски районен съд, след като взе предвид твърденията на заявителя и представените писмени доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В процесния случай се касае за договорни отношения между страните, произтичащи от договор за заем № *****/ 20.05.2021 г., задълженията по който са обезпечени с издаден от СВ. СТ. АНГ. запис на заповед от 20.05.2021 г. Към заявлението по чл. 417 ГПК е представен препис от посочения договор. С чл. 12 от него кредитополучателят е поел задължение в срок от три дни от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички суми, което да отговаря на определени изисквания. Според чл. 12, ал.

4 при неизпълнението на това задължение заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 312,40 евро. Като разгледа посочените клаузи, съдът намира, че чл. 12, ал. 4 е нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител , е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 12, 1 ал. 4 въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това се налага извод, че неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението, вследствие на което е дължима, и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. С оглед на това настоящият състав намира, че клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 е договорена във вреда потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемателя и заемодателя и следователно е неравноправна по смисъла на общата норма на чл. 143 ЗЗП.

Налице и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С оглед на горното и доколкото записът на заповед от 20.05.2021 г. е издаден за обезпечаване на задължения, произтичащи от нищожни клаузи, съдебният състав приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено в частта за разликата над 844,42 лева до претендираните 1451,47 лева, тоест за сумата 607,05 лева – размера на неустойката по чл. 12, ал. 4 от договора за заем № *****/ 20.05.2021 г.

По изложените съображения Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на [фирма] срещу СВ. СТ. АНГ. в частта за разликата над 844,42 лева до претендираните 1451,47 лева.

Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.

Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2