Определение № 1051 от 25.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500292 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 00922/10.01.2025 г., подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „...“ № 3, представлявано от управителя С... Г... М..., действаща чрез адв. Д. А.

(надлежно упълномощена), срещу следните действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 2024...50402499 по описа на ЧСИ Л...

С... с рег. № ... на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, а именно:

- отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в разпореждане от 04.12.2024 г.;

- конституиране на М. А. А. като взискател по изпълнителното дело със същото разпореждане от 04.12.2024 г.;

- въвод във владение върху 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, ул. „...” № 14, с площ от 170 кв.м., при съседни имоти с идентификатори №№ ..., ... ... и ..., за което е съставен протокол с изх. № 36794/27.12.2024 г.

Жалбоподателят поддържа, че е трето за изпълнението лице, като на 08.01.2025 г. е узнал от длъжника В. С. за разпореждането на ЧСИ от 04.12.2024 г., с което е отказал да прекрати принудителното изпълнение и вместо това е конституирал като взискател М. А. А.. Тогава твърди да е разбрал и за извършения на 27.12.2024 г. въвод във владение. Счита тези действия на ЧСИ за незаконосъобразни. По-конкретно поддържа, че взискателят Н. М., в полза на когото е издаден изпълнителният лист от 05.11.2024 г., не е бил собственик на посочените идеални части от имота към момента на издаването на листа и към момента на образуване на изпълнителното дело, като счита за недопустимо в имота да се въвежда 1 несобственик. Намира, че конституирането на частния му правоприемник, какъвто се явява М. А. А., също е недопустимо, понеже в полза на същия е прехвърлен само имотът, но не и изпълняемото право по съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Затова и намира, че липсва активна легитимация в изпълнителния процес както за Н. М., така и за М. А., същите не са кредитори на длъжника и изпълнителното дело, по което са конституирани като взискатели, следва да бъде прекратено. Поддържа, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразен по същите съображения - понеже в имота е въведено принудително лицето М. А., което няма качеството на кредитор на длъжника и последният изобщо не му дължи изпълнение. Намира, че въведеното лице би се легитимирало като надлежен кредитор само ако в негова полза бъде издаден изпълнителен лист или му бъде цедирано изпълняемото право от Н. М.. Отделно счита, че съдебният изпълнител е следвало да не извършва въвода и да го отложи, тъй като в имота е заварено трето лице – Община Варна, която се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от поземления имот и е била във владение там още от преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Счита, че ЧСИ е следвало да даде възможност на общината да поиска спиране на изпълнението и да си предяви правата, като отделно е следвало да бъде уведомена за въвода предварително, което не е сторено. Поддържа, че той също притежава идеални части от имота – предмет на принудително изпълнение, както и че е във владение на имота преди вписване на възбраната по изпълнителното дело, поради което счита, че има правен интерес от оспорването на изпълнителните действия, позовавайки се на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Сочи, че не е уведомен за въвода и на същия не е присъствал негов представител, съответно не е получил нов ключ от имота и така е лишен от достъп до него и от възможността за реализиране на собствените му права.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител. Формулира и доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане, от показанията на които да бъде установено кога и как е узнал за обжалваните действия. С отделна молба от 16.01.2025 г. моли да му бъдат присъдени разноски по производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите Н. П. М. и М. А. А., действащи чрез адв. И. В., с което оспорват жалбата като недопустима, поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, и като неоснователна. Поддържат, че длъжникът е упражнявал владението върху процесния имот и нито един от тях не е бил въведен доброволно в него, поради което имат интерес от принудителното изпълнение и последното следва да се извърши чрез въвод във владение по реда на чл. 522 от ГПК. Сочат, че М. А. А. е частен правоприемник на кредитора по изпълнителния лист Н. П. М., поради което законосъобразно е присъединен като взискател на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.

Постъпило е становище и от длъжника В. Т. С., действащ чрез адв. Д.

А., който намира жалбата за допустима и основателна. Поддържа, че с извършения въвод във владение ЧСИ е въвел принудително в имота лицето М.

А. А., което няма качеството на негов кредитор (на длъжника) и не може да бъде взискател по изпълнителното дело. Счита, че така съдебният изпълнител е лишил от достъп и жалбоподателя „...“ ООД, явяващ се съсобственик на 2 имота и негов владелец в деня на възбраната и на въвода.

В писмени мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и с изпълнителното дело, за да се произнесе, съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и легитимираните за това лица.

Трето лице, каквото се явява жалбоподателят „...“ ЕООД, няма процесуалноправна легитимация да обжалва нито отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, нито конституирането на присъединен взискател по изпълнителното дело. Затова и срещу тези действия жалбата е недопустима.

Същата е недопустима и в останалата част, насочена срещу извършения по изпълнителното дело въвод във владение. Макар принципно въводът да подлежи на обжалване от трети лица, по аргумент от разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК легитимирано да го обжалва е само онова трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. В случай че третото лице владее имота след посочения релевантен момент, според чл. 523 ГПК това не е пречка за извършване на въвода, съответно третото лице не може да брани владението си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК.

В разглеждания случай жалбоподателят е навел твърдения да владее имота – предмет на изпълнение преди вписване на възбраната по изпълнителното дело. Този начален момент на владението обаче има значение за обжалване действията на съдебния изпълнител в хипотезата на чл. чл. 435, ал. 4 от ГПК, каквато настоящата не е. От друга страна, по изпълнителното дело няма данни да е налагана възбрана, а дори такава да е наложена, то тя при всички положения би следвала по време предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Следователно третото лице – жалбоподател не попада сред лицата по чл. 435, ал. 5 ГПК, легитимирани да обжалват въвода във владение. В тази насока нито са наведени твърдения, нито са представени доказателства. Такива липсват и в материалите по изпълнителното дело.

С оглед на гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното въз основа на нея производство – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. №

00922/10.01.2025 г., подадена от „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „...“ № 3, представлявано от управителя С... Г... М..., действаща чрез адв. Д. А., срещу следните действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 2024...50402499 по описа на ЧСИ Л...

3

С... с рег. № ... на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, а именно:

- отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в разпореждане от 04.12.2024 г.;

- конституиране на М. А. А. като взискател по изпълнителното дело със същото разпореждане от 04.12.2024 г.;

- въвод във владение върху 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ... по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, ул. „...” № 14, с площ от 170 кв.м., при съседни имоти с идентификатори №№ ..., ... ... и ..., за което е съставен протокол с изх. № 36794/27.12.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 292/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4