Решение № 1238 от 24.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. ***, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501603 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 48271/02.06.2025г., подадена от СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК *** срещу решение № 1393/22.04.2025г., постановено по гр.д. № 15972/2023г. по описа на РС-***, 8 състав, с което предявените от СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, чрез областния управител на област с административен център – ***, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, на основание придобиване от Държавата чрез предоставяне за стопанисване и управление за развитие на спортно-туристическата дейност - чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в 1 периода от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г. – чл. 79 ЗС.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът счита за неправилно изводите на съда, че процесният имот не е бил предоставен на ТД „***“ за стопанисване и управление, тъй като са формирани при прилагане на погрешна редакция на относимите материално-правни норми и игнориране на приложими законови разпоредби. Поддържа още, изводите на съда са и необосновани, в условията на процесуални нарушения поради липса на надлежното задължително обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Сочи, че съдът в настоящия случай не може на основание чл.17, ал.2 от ГПК да се произнася инцидентно по законосъобразността на административния акт Решение на ИК на Аспарухово РНС № 9.100/4 от 17.01.1980г., тъй като ответникът е бил страна в административното производство по издаването му. В условията на евентуалност сочи, че решението на ИК е издадено в съответствие със законовите процедури.

Въззивникът излага подробен коментар на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на допуснатата и изслушана СТЕ. Поддържа, че приложимата нормативна уредба към 17.01.1980г. на НДИ (отм.) е тази приета с ПМС № 122/19.09.1975г., като едва след редакционните изменения с ДВ, бр.71 от 1989г. и ДВ, бр.34 от 1990г. е такава, каквато е възприета от първоинстанционния съд. От приложението й извлича извода за надлежно предоставено право на ползване на процесния недвижим имот на ТД „***“.

Поддържа, че дружеството е било с нестопанска цел и имотът е станал негова собственост. По евентуално заявеното основание за собственост, на основание изтекла придобивна давност, въззивникът счита доводите на съда за неправилни, при превратно тълкуване на свидетелските показания и пропуск при обсъждането и преценяването на всички приобщени по делото писмени доказателства. След повторен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, въззивникът поддържа извода, че от тях категорично се установява упражненото давностно владение. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за собственост., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна Държавата, представлявана министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционния съд правилно е извършил преценка за недоказаност на предявените искове, като излага подробни съображения и анализ на събрания доказателствен материал.

Съжденията по приложението на чл.17, ал.2 от ГПК въззиваемата страна счита за преклудирани и несъстоятелни. Поддържа, че не е налице заповед на председателя на ИК на ОНС по местонахождението на имота, нито друга такава, утвърдена от него, като липсва и акт на волеизявление съгласие на министъра на финансите за изпълнение на условията по чл.101 от НДИ.

Споделя изводите на съда по отношение на преценката на свидетелските показания като противоречиви. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, 2 срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС – *** е образувано по искова молба на СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България, чрез областния управител на област с административен център – ***, с която са предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***, на основание придобиване от Държавата чрез предоставяне за стопанисване и управление за развитие на спортно-туристическата дейност чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът владее непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано от никого от 1979 г. до подаване на исковата молба помещение, представляващо офис (канцелария), находящо се в гр. ***, район ***, с площ 38,09 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изграден. С Решение на ИК на Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г. на ищеца били предоставени за стопанисване, управление и ползване част от канцелариите на домакина на п.

Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски, които представляват самостоятелен обект на право на собственост и в действащите КРНИ на гр. *** са обособени като самостоятелен обект в сграда с посочения по-горе идентификатор. От Писмо с №КО-93.02/5/11.02.1994 г. от Община ***, адресирано до Кметски наместник на кметство „Аспарухово“ и ТД „***“, цитиращо Решение на ИК на Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г., било видно, че е налице идентичност между предоставените за стопанисване на ТД част от канцеларии на домакина на п. Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски с посоченото решение от 17.01.1980 г. и недвижим имот, представляващ две стаи и сервизно помещение от общо 34 кв.м., в ж.к. ***, в последствие нанесен в КККР на гр. *** като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 38.09 кв. м. в гр.***, ***. Според ищеца, съгласно т.1 от същото писмо, еднозначно се установява и тълкуванието на „настаняването“ като такова действие от страна на административни орган, съставляващо предоставяне за стопанисване и управление на недвижимия имот с цел развиване на спортно-туристическа дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, когато имот е бил предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление (ползване), придобиването на 3 право на собственост върху този имот от съответното юридическо лице е по силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото (Решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№ 1607/2019г. по описа на ВКС, II г.о.). С цитираната разпоредба от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. В този смисъл, ищецът навежда довод, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот пряко по силата на чл. 2, ал. 4 ЗДС. Това обстоятелство не се опровергавало от наличният акт за държавна собственост № 9810/11.10.2019 г., тъй като същият официален документ имал само декларативен характер, но не и конститутивно (правопораждащо) действие. Евентуално, в случай че съдът не приеме, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот от Държавата по силата на закона още през 1980 г., съгласно горните аргументи, ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като владее процесния имот непрекъснато от 1979 г. до настоящия момент. За този период ищецът владеел имота трайно, явно и необезпокоявано, като го свои.

Поддържа, че въпреки спирането на течението на срока на давноста на основание §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., са налице изискуемите елементи от фактическия състав на придобивната давност, поради което в патримониума на ищеца е възникнало правото на собственост върху описания имот и по посочения първичен придобивен способ, със самия факт на изтичане в полза на ищеца на придобивната давност – както дългата 10-годишна, така и кратката 5-годишна придобивна давност, тъй като ищецът е придобил правото на собственост от собственик (Държавата) въз основа на документ (Решение на ИК на Аспаруховски РНС № 9.100/4 от 17.01.1980 г.), който акт е годен да направи ищеца собственик, и добросъвестно е владял процесния имот. Правният интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело е възникнал, след като същият получил писмо изх.№ УИ-22-08012(12)/24.10.2023 г. от ответника, от което разбрал, че е налице Акт за частна държавна собственост за същия имот № 9810/11.10.2019 г. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба България, с който искът се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че за процесният самостоятелен обект с идентификатор:

*** има съставен АДС № 9810/11.10.2019 г. с предоставени права на управление на областния управител на област ***, като в графа 9 на същия документ са посочени предходно съставени актове за държавна собственост № 2717/27.10.1999 г. и № 816/17.12.1990 г. Предмет на АДС № 2717/27.10.1999 г. са два самостоятелни обекта - клубове, единият от които се индивидуализира с процесния, находящи се в гр. ***, кв. *** с предоставени права на управление на областния управител на област с административен център ***. Поддържа се, че актът за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и фактите и обстоятелствата отразени в него се считат за достоверни до доказване на противното. Ответникът оспорва, че наведените в исковата молба твърдения не кореспондират с истината и действителното положение, 4 тъй като от Решение №АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. или (№ 9.180(4) от 17.01.1980 г.) е видно, че се дава някакво съгласие и същевременно не се формулира извод, че „канцелариите“, посочени в решението, се индивидуализират с недвижимия имот описан в АДС с № № 9810/11.10.2019 г., както и с някой от обектите предмет на предходно съставените актове за държавна собственост. Липсват каквито и да било посочени характеристики на недвижими имоти. Поддържа се, че съобразно разпоредбата на чл. 101 от Наредбата за държавните имоти, с действаща редакция към 1975 г., правото на ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на кооперации и други обществени организации със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато отстъпването става възмездно, посочва се и цената. Навежда се довод, че не са изпълнени реда и законовите предпоставки за отдаването за ползване и стопанисване на процесния имот. Чрез многобройни писма от областен управител на област *** до председателя на ТД „***“ до кмета на община *** и до кмета на район „Аспарухово“ при Община *** и от областен управител на област *** до Началник на отдел „Държавен архив“ - *** са извършени многократни неуспешни опити за снабдяване от гореизброените институции с преписка и документи по издаването на Решение с № АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. на ИК на Аспаруховски РНС, както и да бъде разяснено правното основание въз основа на което Туристическо дружество „***“ се помещава в имота. Постъпил отговор от кмет на район „Аспарухово“ при община ***, че не е налична преписка по Решение с № АБ-9 100(4) от 17.01.1980 г. в архива на районната администрация. В писмо от Дирекция регионален държавен архив *** било посочено, че за периода 1979 г. -1987 г. няма издадено такова Решение на Районен народен съвет „Аспаруховски“. В съставените през годините и цитирани по-горе актове за държавна собственост също липсвали отбелязвания и отметки в смисъл, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. *** или идентичен такъв с него е предоставен на каквото и да било основание за стопанисване на Туристическо дружество „***“. Също така и до настоящия момент не е бил представен и сключен договор за наем между кметския наместник и организацията. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от Наредбата за държавни имоти, предвиждаща, че върху държавни недвижими имоти може да се отстъпва право на безвъзмездно ползуване само със съгласието на министъра на финансите или на овластено от него лице.