Решение № 204 от 14.11.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 34/2024
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 151, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. ***, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20243300100034 по описа за 2024 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, чл. 500, ал. 2 от КЗ.
Постъпила е искова молба от Т. Е. Х., действащ лично и със съгласието на своя законен представител Е. Х. Р., чрез пълномощник, с която са предявени против ответника ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 обективно съединени искове с правно основание чл.
432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания, вследствие на настъпило ПТП на 02. 05. 2023 г., в с. ***, на ул. „**********, като при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ ***, застраховано при ответника, водачът Е. Н. И., нарушил правилата за движение по пътищата – поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, на лява крива губи контрол над автомобила, излиза вляво извън пътя и се блъска в земен скат, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
В 1-месечния срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска. Твърди, че иска е неоснователен над размера от 80 000 лева , без да се отчита съпричиняване на вредата.
Съображенията му за това са, че по повод на всички описани увреждния няма представени доказателства за протичането на възстановителните процеси или за настъпили усложнения.
Претендираното от ищеца обезщетение по размер не отговаря на критериите за справедливост, залегнали в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от ищеца, тъй като е пътувал в автомобил, управляван от 1 неправоспособен и непълнолетен водач. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение.
На осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач на ответника Е.
Н. И., действащ лично и със съгласието на своя баща Н. И. И.. На осн.чл. 219, ал.3 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявения обратен иск от ЗД „Бул Инс“ АД против Е. Н.
И. действащ лично и със съгласието на своя баща Н. И. И. за сумата 26 000 лева, предявен като частичен иск от сумата 150 000 лева. Същият е получил препис от исковата молба с приложения на 02. 05. 2024 г., но не е представил писмен отговор, не се явява в съдебно заседание, не заявява становище по иска.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Според показанията на св. Р. – майка на ищеца, синът й всяка сутрин ходел в джамията на селото. Станал сутринта към 4 часа и към 5 часа тръгнал със свой приятел към джамията. Спрели да си купят кафе от кафемашината и до тях спрял Е. с лекия си автомобил. Предложил им да ги закара до джамията и те се съгласили. Е. бил от същото село и се познавали с ищеца.След известно време дошли две момчета и съобщили на свидетелката, че Т. е катастрофирал. Отишла с момчетата на место и видяла, че Т. е в много лошо състояние- окото му било подуто, посиняло, затворено, устните му били подути, навсякъде имало кръв. Откарали го в болницата. Т. се оплаквал от силни болки, боляло го лицето, крака, сложили му обезболяващо лекарство. Направили му снимка и казали на свидетелката, че ще го откарат в операционната, тъй като крака му излязъл от тазобедрената става. След операцията, Т. три дни престоял в ОАРИЛ, след това го преместили в Хирургично отделение. Там престоял 6-7 дни. Бил неподвижен, с подлога. Имал главоболие, повръщал, плачел от болки. Лявата му ръка била гипсирана и свидетелката му помагала да се обслужва, хранела го. След като го изписали от болницата, ищецът в продължение на десет дни бил в къщи на легло. Цялото семейство му помагали за банята, за храненето. Тъй като била счупена лицевата му кост, в продължение на половин месец не можел да се храни, приемал само каша, течна храна, постепенно започнал да приема друга храна. Закарали ищеца в болница в гр. Варна за лечение на лицевата челюст. Там им казали, че с времето ще се възстанови, но все още не се бил възстановил. Все още имал болки на лицето. Все още изпитвал болки в ръката, крака, не можел да прави резки движения, ръката му била побезсилна от другата ръка. Отслабнал, тъй като не можел да се храни. Не бил както преди.
Изпитвал страх, като се качи в кола и настоявал по-бавно да се кара. Брат му и баща му го придружавали до училище, защото не искал сам да пътува с автобуса до гр. ***, където учел. Събуждал се нощем, викал, плачел. Притеснявал се дали ще се оправи, затворил се в себе си, не излизал с приятели. Водили ищеца при психиатър, приемал известно време изписаните му лекарства, но нямал подобрение.
Свидетелят Х. Х. е брат на ищеца. Разпитан в съдебно заседание, дава показания, че видял ищеца след произшествието, в болницата. Там престоял 10-15 дни и след като го изписали, го завели в къщи. През повечето време бил на легло, не можел да става, 2 свидетелят му помагал около месец и половина. Къпели го, придружавали го до тоалетна, хранели го. Оплаквал се от болки. Болели го крака, кръста, лицето. Все още ищецът не се бил възстановил. Изпитвал страх и не искал да пътува. Ходел на училище само за изпити, но се притеснявал от съучениците си. Станал затворен, не излизал, не спортувал. Изморявал се бързо и го заболявал крака. Болели го и кръста, ръката, когато държи чанта. Посещавал психолог, защото не бил добре психически, въртяла му се главата.
По молба на ответника са разпитани свидетелите Т. Г. Х. и Т. Г. Х.. Св. Х. дава показания, че са приятели с ищеца, но и двамата не са близки с Е.. Тримата са от с. ***, учили са в едно и също училище и в един випуск. Не знаел дали Е. е пълнолетен, както и ищецът Т. не знаел, не знаели дали Е. има шофьорска книжка.
Св. Х. също е от с. *** и е приятел на ищеца. В селото имало едно училище до 7 клас. С ищеца Т., свидетеля Т. и с Е. били в един випуск, но в различни класове.
Предполагал, че Е. е набор ***, но не знаел дали има шофьорска книжка. С Т. не били говорили за това и дали последния знае има ли Е. право да управлява автомобил.
Ищецът в обясненията си, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, твърди, че познава Е., но не са приятели. Знае, че е около неговата възраст, не знае дали притежава свидетелство за правоуправление, не се бил замислял.
По делото е назначена САТЕ, която е дала заключение, относно механизма на произшествието. Вещото лице е изследвало събраните по делото писмени доказателства, както и тези по образуваното досъдебно производство. Според заключението, на 02.05.2023 г., около 04:30-05:00 ч., в с.***, обл.***, по ул. "***", която съвпада с път 111-205, по посока от гр.Исперих към гр.*** се е движил л.а.”*** ***" с рег.№***, управляван от Е. Н. И., от с.***. В автомобила освен водача са пътували Т. Е. Х. - на задната, лява седалка зад водача, Т. Г. Х.ав и Т. Г. Х., всичките от същото село. Преди изхода от с.*** към гр.***, след като преминава през плавен ляв завой в близост до *** на ул."***", следва прав пътен участък от около 90 м. В края на този участък водачът Е. И. е загубил контрол върху управлението на л.а."*** ***" с рег.№***, който е напуснал платното за движение през лявата му граница и се е блъснал в крайпътен скат. Причината за настъпване на процесното ПТП е загубата на контрол върху управлението на л.а."*** ***" с рег.№*** от страна на водача Е. Н. И.. От своя страна тази загуба на контрол се дължи на липсата на правоспособност за управление на МПС на водача Е. И..
Според назначената по делото СМЕ, от медицинската документация на името на Т. Х., приложена по делото е установено, че при ПТП от 02. 05. 2023 г. пострадалият е получил:
Травма на главата: фрактура на лява скулова /зигоматична/ кост; хемосинус /колекция кръв в горночелюстния синус/ в ляво; оток и хематом на лява орбита, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на ляво око; охлузване на челото от лявата страна; клинични данни за леко/средно изразено мозъчно сътресение; Травма на крайниците: счупване на 3-та дланна кост на лява ръка; травматична луксация на лява тазобедрена става; охлузвания по всички крайници. По своята медико-биологична характеристика: счупване на 3-та дланна /метакарпална/ кост на лява ръка обуславя трайно затруднение в движението на 3 левия горен крайник за срок повече от един месец;Травматичната луксация на лява тазобедрена става - трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от един месец;Счупването на лява скулова кост, без разместване, което да налага оперативна интервенция; колекцията кръв в левия горночелюстен синус /хемосинус/; периорбитален оток и хематом вляво с подконюнктивален кръвоизлив и клиничните данни за сътресение на мозъка по отделено и в съвкупност - временно разстройство на здравето неопасно за живота;Охлузванията - болка и страдание. Всички травми могат да бъдат получени при възникналото ПТП. В болнични условия в пълен обем и по правилата на добрата клинична практика са проведени диагностични и терапевтични процедури - многобройни лабораторни и образни изследвания, консулти със специалисти - хирург, педиатър, ортопед- травматолог, невролог, офталмолог; мониторинг на жизнените показатели; наложен ЦВП /централен венозен път/, ПВП /периферен венозен път/, НГС /назо-гастрална сонда/, катетаризация на пикочен мехур; оперативни интервенции - репозиция на травматичната луксация на лява ТБС и счупването на 3-та дланна кост на лява лъка под анестезия; консервативно лечение.
Възстановителният период е протекъл съгласно препоръките - постелен лежим за 1,5 месеца и гипсова имобилизация на лява ръка за 6 седмици. Няма медицински документи за настъпили усложнения. След получаване на травмите болките на пострадалия са били във високата скала, но в медицинската наука няма обективен критерий, който да ги верифицира по сила и интензитет, тъй като са субективни категории. С времето, вероятно след около 3-4 месеца, са започнали да намаляват и отшумяват, а след това и към момента са с епизодичен характер. След болничното лечение неудобствата в бита за Т. Х. са свързани с:постелния режим след репозицията на лява ТБС при което пострадалият е бил зависим в дейностите от ежедневния живот изцяло от помощта на близките си и невъзможност да си служи с лявата ръка поради гипсовата имобилизация. При липса на усложнения, за каквито няма данни, възстановяването е продължило в рамките до 6 месеца. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че към момента на прегледа остатъчните последици са субективни оплаквания и слабо ограничено движение в лявата тазобедрена става, както се сочи в заключението.
По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза, която дава заключение, че претърпяното ПТП се характеризира с внезапност, при ограничена възможност на лицето за реакция, ситуация със силен емоционален заряд, събитие, при което личността е била изправена пред заплаха за физическата си цялост, придружено с нараняване. Заедно с чувствата на уплаха, възприятията свързани с инцидента са свързани с опасения за увреждане на физическата цялост, изпитване на страх и болка. Реакцията на индивида е включвала безпомощност и ужас. Първите чувства са били объркване, безсилие, произтичащо от обстоятелства, които осв. не може да контролира в дадената ситуация.
Катастрофата е вид травматично събитие водещо след себе си определен тип реакции с характеристиките на Остра стресова реакция, разгърнала се непосредствено след инцидента, в причинна връзка с преживения стрес, включващ и причинената болка от нанесените наранявания. С напредване на възстановителния процес, благодарение на компенсаторните механизми свързани с преработване на стресовата ситуация повлияни от възрастта и стабилния личностов конструкт, заедно със социалните фактори, се постига спад в 4 интензитета на негативните емоции и чувства и индивида се връща постепенно към обичайното си функциониране до нивото от преди инцидента. Съгласно данните от психологическото изследване проведено на 01.12.2023г. (приложено в делото) и регистрираното към онзи момент състояние са изведени данни за наличие на Посттравматично стресово разстройство /ПТСР/. Това състояние възниква като заскъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация, които са с изключително застрашаваща природа и са в състояние да причинят дълбок дистрес у личността. За него са характерни елементите на ново преживяване на травмата, емоционалната хипореактивност, ограничените контакти, чувството на страх, вегетативната лабилност, тревожност, потиснатост, тематично и логично свързани със стреса. Това не е душевно заболяване в тесен смисъл на думата и не нарушава базисните психични годности на индивида. След процесното ПТП от субективно споделеното от ищеца Т. Х. възприятията му свързани с инцидента включват предимно опасения за увреждане на физическата цялост, страхови преживявания, споделяне за нарушения на съня в рамките на месец след събитието (кошмари и разстроен сън), повишена тревожност и безпокойство. Симптомите на ПТСР се развиват в първите три до шест месеца от травмиращото събитие и се групират в няколко типа: - натрапливи спомени /оживяване на травмиращото събитие в спомените, мъчителни и разстройващи сънища относно психотравменото събитие/, - избягващо поведение или периоди на „вцепеняване”, нарастваща тревожност или възбудимост - прояви на отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на активност; избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата, раздразнителност, усещане за обща неудовлетвореност, чувство за несигурност, усещане за липса на перспектива /че няма да си възвърне физическата активност от преди събитието/ обусловени от преживения физически и психически стрес. При налични симптоми на Посттравматично стресово разстройство базисните психични годности остават ненакърнени. Към момента осв. споделя, че се чувства по-добре, започнал е работа, ходи на училище, социално активен. Видно от данните в делото ПТСР в началото е с интензивни симптоми, които с течение на времето отслабват или могат да се активират в период на криза - адаптацията към нови условия на живот. Хода на заболяването следва оздравителен резултат още повече, че лицето получава активна подкрепа от близки и приятели. Идентифицираните данни за промяна в реактивността на емоциите и чувствата с депресивен оттенък, сочат, че вследствие на преживения стрес от преживяното ПТП се променя емоционалния баланс на индивида, индикация, че събитието се възприема като психотравмиращо, с реагиращи адаптационни механизми в рамките на посттравматичното стресово състояние. Същото обаче няма характеристиките на патологично, болестно състояние и следва оздравителен ход. След периода на възстановяване се е върнал към обичайните за възрастта занимания, работи и учи, получава подкрепа от семейната общност. Т. Х. е потърсил помощ от психиатър по повод тревожни и вегетативни оплаквания, приемал е медикаменти в рамките на месец и половина и след позитивно повлияване е прекратил приема им.