Решение № 216 от 02.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500455 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Т. Т. Ж., чрез процесуалния му представител адв.В.Ш., против решение №524/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2101/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Т. Т. Ж. против А. И. М. иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 12 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което деяние е осъществено на 29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, на осн. чл.45 от ЗЗД.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния й предявен размер от 30 000лв., ведно с присъждане на законна лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане.Претендират се разноски.

Въззиваемият А. И. М. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока 1 по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.М.Д., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от ищеца част.

Въззивна жалба, подадена от А. И. М., чрез процесуалния му представител адв.М.Д., против решение №524/12.05.2025г., постановено по гр.д.№2101/24г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е осъден А. И. М. да заплати на Т. Т. Ж. сумата от 12 000лв. обезщетение на причинени неимуществени вреди вследствие причинена средна телесна повреда, което деяние е осъществено на 29.05.2022г. в гр.Варна, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст на ищеца, за което обстоятелство е образувано НОХД №3329/2023г. по описа на ВРС, по което е постигнато споразумение, с което ответникът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 29.05.2022г. до окончателно заплащане на задължението, на осн. чл.45 от ЗЗД;

2/ е осъден А. И. М. да заплати на адвокат В. Ж. Ш. от АК - Варна сумата от 1 480лв., определено от съда възнаграждение за процесуално представителство за предоставена безплатна правна помощ в производството по гр.д. №2101/24г. на ВОС на ищеца Т. Т. Ж., на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА; 3/ е осъден А. И. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 450лв. дължима държавна такса, сумата от 700лв. заплатени от бюджета на съда съдебно - деловодни разноски, както и 5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена.

Въззиваемият Т. Т. Ж., редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си представител адв.В.Ш., поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено в обжалваната му от ответника част.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.11.2024г. ищецът Т. Т. Ж. излага, че на 29.05.2022г., в гр.Варна, ответникът А. И. М., чрез нанасяне на побой, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, което е обусловило трайно затруднение във функциите на дъвчене и говорене за период от около 2 месеца.По образувано ДП №186/22г. по описа на 4 РУ-Варна на ответника е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.С протоколно определение №590/09.08.2023г., постановено по НОХД №3329/23г. по описа на ВРС, е одобрено споразумение, с което 2 подсъдимият А. И. М. е признат за виновен в извършеното престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.От получаване на травматичното увреждане и понастоящем ищецът е търпял и продължава да търпи болки и страдания.Освен физическите неудобства, свързани с продължителното лечение, съпроводено с постоянни болки и страдания от травмата, ищецът е претърпял и силен емоционален стрес.Предвид изложеното, претендира ответникът А. И. М. да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за така претърпените неимуществени вреди физически болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични изживявания, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.05.2022г. до окончателното й изплащане.

Ответникът А. И. М. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с уточнения, в изпълнение на дадени от ВОС с определението му по чл.140 от ГПК указания, в първото проведено пред първоинстанционния съд о.с.з. на 13.03.2025г., оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че след футболен мач е защитавал две момичета и едно момче, всички на възраст от около 13г., привърженици на ФК „Черно море“, от група от около 7-8 човека, привърженици на ФК „Спартак“, те и на значително по-голяма възраст, между които бил и ищецът, които искали да съблекат тениските на трите деца, привърженици на ФК „Черно море“, и се държали непристойно.След като ответникът им направил забележка да не се държат непристойно и да оставят децата, непристойно държащият се ищец, който отправял ругатни и буйствал, му налетял на бой, след което ответникът се защитил и във възникналата ситуация се получили травмите на ищеца.Поддържа, че твърденията на ищеца за търпени физически болки и страдания и емоционален стрес са недоказани, а ако евентуално такива са търпени, то поддържа, че претендираният размер на обезщетение е необосновано завишен и не съответства на принципа на справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.Уврежданията са резултат от грубото хулиганско поведение на ищеца, с което той сам се е поставил в опасност, и е допринесъл за настъпване на вредите.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

Със споразумение, одобрено и обективирано в протокол №590/09.08.2023г. по НОХД №3329/23г. по описа на ВРС, А. И. М. е признат за виновен в това, че на 29.05.2022г. в гр.Варна причинил средна телесна повреда на Т. Т. Ж., изразяваща се в счупване на долна челюст, обусловило трайно затруднение на функциите на дъвченето и говоренето за период от около два месеца3 престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, поради което и на осн. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки: - на осн. чл.42А, ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично; - на осн. чл.42А, ал.2, т.2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца; - на осн. чл.42А, ал. 2, т.3 от НК - „ограничение в свободното придвижване“ - да не посещава футболни срещи, в които участва ФК “Черно море“-Варна за срок от една година.

На основание чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени във влязлото в сила споразумение по НОХД №3329/23г. по описа на ВРС.

Съгласно заключението на СМЕ от 24.02.2025г. на в.л. Д.Д., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 13.03.2025г., на 29.05.2022г., в резултат от нанесен побой, ищецът е получил следните увреждания: кръвонасядания в областта пред ъгъла на дясното рамо на долната челюст, травматични отоци в двете лицеви половини, счупване на долна челюст в областта на дясно рамо, пред ъгъла с вертикално направление на фрактурната ивица и разместване на фрагментите, счупване на ляво рамо на долната челюст, пред ъгъла, без разместване на фрагментите.Постъпил е за лечение в Клиника по Лицевочелюстна хирургия при УМБАЛ „Св.М.”ЕАД, където е проведено оперативно лечение - фиксация на долна челюст.Преценени в своята съвкупност описаните травматични увреждания отговарят да са получени при удари с юмруци, вкл. и такива с поставен бокс, реализирани в областта на лицето.Счупването на долната челюст, вкл. и след извършване на оперативното лечение и поставяне на метални шини с ластична фиксация, обуславя затруднение във функцията на дъвченето и във функцията на говора, които отзвучават за период от около 2 месеца/един месец за говора до отстраняване на фиксацията и още един месец до възстановяване на счупването, вкл. дъвчене и говор/.Останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Понастоящем няма данни за възникнали усложнения.При прегледа от в.л. на 18.02.2025г. съобщава за изтръпване в областта на брадата.

Съгласно заключението на СПЕ от 05.03.2025г. на в.л. А.Ц., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, към момента на проведеното от в.л. подробно психологично изследване у ищеца не се установяват клинични проблеми в тесния смисъл на думата.По време на 4 интервюто се наблюдава тревожност, предизвикана от вторичната виктимизация /връщане към травматичен спомен/.Процесният инцидент е довел до променен стереотип на функциониране в ежедневието за известен период от време като по-съществената промяна е, че по данни на ищеца, той вече не посещава футболни мачове.Понастоящем не се установява психична травма в тесния смисъл на думата.Функционирането му е в рамките на нормал-психологическите реакции при преживян стресов инцидент, възвърнал е своето функциониране в ежедневието съобразно периода преди инцидента, като има известни промени - продължаващо чувство за страх, безпомощност, отчужденост, избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата.

Съгласно показанията на св.П.П./майка на ищеца/, в деня на инцидента, след като й се обадили и й съобщили, отишла и видяла сина си пред спешен кабинет, не можел да говори, имал увреждания по челюстта си, направили снимки.На следващия ден постъпил в болница.Поставили му шини, не можел да говори, не можел да се храни.Докато бил с шини, за период от около 1 месец, се хранил със сламка, с течни храни.После още около месец, два, не можел да дъвче твърда храна, и сега го боли челюстта.Не е престанал да комуникира с връстниците си, излизал на двора.След инцидента не ходил на училище, после започнал да ходи.В началото бил притеснен, стресиран, тревожен, уплашен.Тъй като не можел да говори, си пишели.След инцидента не е ходил по заведения и на мачове, понастоящем ходи на мачове.