Определение № 9697 от 22.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9697 гр. Варна, 22.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110112469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с вх. № 50327/23.06.2026 г. от ответника Б. Т.

Г., чрез адв. И. Д., с искане постановеното по делото Решение № 2482/18.06.2026 г. да бъде допълнено в частта за разноските.

В молбата, както и депозираната уточняваща я такава, се твърди, че с оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от поисканите мерки за закрила от ищцата.

В предоставения по чл. 248, ал. 2 ГПК срок е постъпил отговор от страна на ищцата, в който е изразено становище относно неоснователността на молбата. Посочено е, че независимо, че производствата по ЗЗДН са такива по спорна съдебна администрация, в самия ЗЗДН е налице изрична норма, която урежда отговорността за разноските в зависимост от изхода на спора, както и че съдът ясно е разграничил размера на държавната такса и размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН. Моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото в ЗЗДН е налице изрична норма, която урежда отговорността за разноските.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес да иска изменение на постановения акт и депозирана в предвидения преклузивен срок.

Производството пред съда е образувано по молба на И. Б. Т., в лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Н. Б. Т. и Б. Б. Т., за налагане на мерки за защита спрямо молителката и децата, от ответника Б. Т. Г..

С Решение № 2482/18.06.2026 г. съдът, съобразявайки фактическата и правна страна на производството, е направил извод, че следва да се вземат мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т.

5, т. 6, т. 8 от ЗЗДН спрямо децата, вкл. и т. 4 и т. 3 спрямо И. Т.. Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 от ЗЗД следва да бъдат постановени за срок от 12 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, на основание ал. 2 от цитирания законов текст, т.е. мерките следва да са за срок от 5 месеца и 15 дни, доколкото заповедта за незабавна защита е издадена на 03.12.2025 г. Спрямо децата съдът не е наложил ограничителните мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, доколкото по делото не се е установило бащата да е осъществил пряко физическо, психическо и емоционално насилие над тях. Съдът е констатирал обаче, че те несъмнено са пострадали от поведението му, доколкото неведнъж са присъствали на конфликтни ситуации между него, бившата му партньорка и майка на децата и брат му - чичото на децата.

С оглед изхода от спора, съдът е приложил разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати държавна такса, както и сторените от ищцата разноски по 1 делото. Разпоредбата се явява специална и има дерогиращо действие по отношение на чл. 78 от ГПК, уреждаща отговорността за разноски в общите случаи, като съгласно нея разноските се възлагат на ответника независимо дали е отхвърлена част от мерките, поискани от ищцата. От значение е само изводът на съда, че по същество търсената защита е била реализирана и по отношение на ответника е издадена заповед за защита със съответните мерки за закрила.

Именно поради тази причина правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК не може да бъде приложено.

По отношение на обективираното в молбата искане за редуциране на решението по отношение на мярката, с която ответника е отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от 5 месеца и 15 дни, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ЗЗДН съдът счита, че с Разпореждане № 15255/24.06.2026 г. е пояснил на страната, че съдът не е обвързан с исканите от молителя мерки за защита, като поради това, ако приеме за наложително, съдът може по своя инициатива да постанови мярка, за която не е било отправено нарочно искане от ищеца в производството.

С оглед гореизложените мотиви, искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 50327/23.06.2026 г. от ответника Б. Т. Г., чрез адв. И. Д., с искане за допълване на Решение № 2482/18.06.2026 г. по гр.д. № 12469/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав, в частта за разноските, на основание § 1а от ЗЗДН във връзка с чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2