Решение № 1845 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1845 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330103351 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. И. П., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. С. П., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, както сумата от 500 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от прекратяване на ДП- 05.04.2022 г. до окончателно им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 25.02.2021 г. с постановление на разследващ полицай от РУ МВР- Казанлък, след съгласуване с прокурор от РП- Пловдив по досъдебно производство № 284 ЗМ 142/ 2021 г. по описа на РУ- Казанлък, пр. пр. № 711 / 2021 г. по описа на РП- Казанлък, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление с правна квалификация чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК, обвинен за това, че на 21.01.2021 г. в гр.

**********, по бул. „************************“ управлявал МПС- лек автомобил, марка/ модел: „Опел Астра“, с рег. № ********, което не било регистрирано по надлежен ред. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Твърди се, че незаконно бил обвинен в престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което се предвиждало наказание до една година лишаване от свобода и наказание глоба от петстотин до хиляда лева. С постановление на прокурор от РП- Казанлък от 05.04.2021г. нак.производство било 1 прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, поради липса на престъпление. Отменена била и мярката за неотклонение. Същото не било обжалвано и влязло в законна сила. Твърди се, че по образуваното досъдебно производство № 284 ЗМ 142/ 2021 г. по описа на РУКазанлък ищецът си наел адвокат, сключил договор за правна защита и съдействие, по който заплатил сумата от 500 лева. Счита, че вследствие на воденото срещу него досъдебно производство претърпял имуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Твърди се, че вследствие на воденото срещу ищеца досъдебно производство същият е претърпял изключителни по своя характер и интензитет неимуществени вреди. Ищецът се затворил в себе си, спрял да излиза с приятели, не се хранел нормално, не можел да спи, сънувал кошмари. Твърди, че за първи път бил обвинен за нещо, което не е извършил. В семейството на ищеца настъпили тревоги и притеснения, че можел да бъде осъден и наказан за нещо, което не бил извършил. Виждайки страданието и притеснението на своите близки ищецът изпитвал още по- силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. Изпитвал притеснения от евентуална наказателна репресия, която онеправдано би могъл да изпита. Стрес за ищеца представлявала и наказателната отговорност, която предвиждал закона за това престъпление. Образуваното срещу него досъдебно производство и незаконното обвинение оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото, както и отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло предявените искове. Счита, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди е недоказана по основание. Твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде основание за воденото дело, само ако същото е влязло в сила /стабилизирано/.

Постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство, придобивало стабилитет само, ако е потвърдено с влязло в сила определение на съда.

Твърди, че с изтичането на 7-дневния срок за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на нак. производство пред съответния първоинстанционен съд, не придавало на прокурорския акт качество на „неотменимост“. Прекратеното с постановление на прокурора обвинение, необжалвано по реда на чл. 243 ал. 3 от НПК, можело да се възобнови по реда на служебния контрол в рамките на обвинителната власт, което създавало правна нестабилност. Съдебен акт, с който окончателно е решен въпрос за незаконността на обвинението в досъдебна фаза на процеса, влизал в сила, отличавал се с неотменност и придавал стабилитет на прокурорския акт. В тази връзка липсвали доказателства за стабилитет на прокурорския акт. Не били представени доказателства дали постановлението е обжалвано до момента, както и дали е отменено по реда служебния контрол. Не било доказано, че воденото срещу ищеца наказателно производство му е причинило психически дискомфорт, накърняване на доброто му име и имидж в обществото, психо- емоционален стрес, притеснения от евентуално осъждане, потиснатост, страх от бъдещето, ограничаване на социални контакти, промяна на отношението към него от страна на приятели и познати, 2 безсъние, които да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Не били ангажирани доказателства за това, че неимуществените вреди са пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Не били доказани и твърденията на ищеца, че същият е преживял стрес и страх от несправедливо осъждане. Твърди, че Прокуратурата на Република България не била разпространявала информация за воденото нак.производство срещу ищеца, за да се стигне до накърняване на доброто му име и имиджа на ищеца в обществото. Твърди се, че в периода, съвпадащ с процесния, срещу ищеца било водено и друго нак. производстводосъдебно производство № ЗМ № 2172/ 2021 г. по описа на РУ- Хисаря, за престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. Счита, че водените наказателни постановления срещу ищеца в същия или друг период може да е довело до психически дискомфорт, накърняване на доброто име и имидж в обществото, психо- емоционален стрес и притеснения от евентуално осъждане.

При това положение трудно било да се обоснове пряка причинно- следствена връзка между процесното обвинение и евентуално претърпени в тази връзка неимуществени вреди, тъй като воденето и на други нак. производства, затруднявало до степен на невъзможност, отграничаването на същите. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Изложените в исковата молба обстоятелства не сочили за необичайно претърпени неудобства от воденото нак.производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Продължителността на нак.производство била около два месеца, спрямо ищеца била взета най- леката мярка за неотклонение, нямало данни за извършени интензивни процесуално- следствени действия в рамките на производството, същото било приключило в разумен срок, още на досъдебна фаза. Оспорва размера за претенцията за имуществени вреди като недоказана. Липсвали доказателства за реално осъществена адвокатска помощ, нито за уговорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение, както и за обема на извършените действия с участие на упълномощен адвокат. Възразява се срещу дължимата законна лихва, която следвало да се дължи от дата на влизане в сила на Постановлението на Районна прокуратура- Пловдив, а не от дата на съставянето му. В с.з. чрез процесуалния си представил поддържа подадения отговор. Също представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № 284 ЗМ 142/ 2021 г. по описа на РУ- Казанлък, пр. пр.

№ 711 / 2021 г. по описа на РП- Казанлък, приключило с постановление от 05.04.2021 г. за прекратяване на наказателното производство.

Като писмени доказателства са представени справки за водени ДП против ищеца.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищец (протокол от с.з. от 26.03.2024 г.). Св. И.Т.А.- ********** на ищеца, заявява, че приятелят му съобщил, че имал проблем в **********, искали да го съдят за това, че управлявал автомобил без регистрационни табели. Обвинението много го притеснило- вече не бил общителен, затворил се в себе си. Никой е града не говорел лошо за него, знаел, че приятелят му не е осъждан. Не знаел обаче как е приключило делото.

3

Между страните е имало предходно проведено производство по гр. дело № 8439/ 2022 г. на ПРС, II гр. с-в, но въззивната инстанция е прогласила за нищожно постановеното от районния съд решение и е върнала делото за ново разглеждане, след недопускане на касационно обжалване.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 345 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по отношение на ищеца. При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един свидетел- приятел на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.

4

Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат да се дължат само на незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.