Определение № 8674 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8674 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110100055 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Б. С., чрез адвокат М. М. /с пълномощно на л. 9/, срещу „Ф. Б.“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г..

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2026 г. от 14:15 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № /01.02.2024 г., като противоречащ на закона, евентуално съединени с иск с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № /01.02.2024 г.

В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 01.02.2024 г. между ищцата Р. Б. С. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № /01.02.2024 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 1 230,00 лева на 12 броя погасителни вноски. Съгласно чл. 5 от договора, той се обезпечава с поръчителство, предоставено от M.

B . в полза на дружеството-кредитор. Размерът на така уговореното възнаграждение за поръчителство бил посочен в т.4.3 от СЕФ и възлизал на сумата от 980,00 лева. Ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че същият не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в него липсвало информация относно условията за прилагане на определения годишен лихвен процент, вкл. липсвало посочване дали този лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив; на изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – погасителният план липсвала 1 задължителната информация по ЗПК, вкл. индивидуализация на компонентите, включени в погасителните вноски; на изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поддържа, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. В случая това не е било сторено, тъй като в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител. Твърди, че сключването на гаранционната сделка представлявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране, което водело до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и до вписване на неточен размер на разходите – основание за нищожност на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. При тези фактически твърдения и наведени правни доводи, ищецът отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит, на посочените в исковата молба основания за това, евентуално за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от него. Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Ф. Б." ЕООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № /01.02.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора по смисъла на ЗПК. Оспорва поръчителството от M. b. да е задължително условие за сключването на процесния договорит за кредит. Твърди, че M. b. е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“" ЕООД не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Признава факта, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, тъй като счита, че то не съставлява разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. съдържанието на оспорената клауза, което противоречи на императивни материалноправни норми, респ. клаузата на чл. 5 от договора противоречи на императивни материалноправни норми или е неравноправна.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ на страните при условията на състезателност възможност в срока до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 01.02.2024 г. между ищцата Р. Б. С. – в качеството на кредитополучател, и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД – в качеството на кредитор, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № /01.02.2024 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1 000,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 1 230,00 лева на 12 броя месечни погасителни вноски, в която сума се включват главница и възнаградителна лихва;

2./ във връзка с процесния договор за кредит е сключен между Р. Б. С. и „М. Б.“ договор за гаранция, по който е уговорено задължение за Р. Б. С. за заплащане на гаранта на възнаграждение в размер на 980,00 лева; 3./ в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора за кредит.

2

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи сключения на основание чл. 5 от договора за потребителски кредит договор за гаранция. УКАЗВА на ответника, на основание чл. 190, ал.

2, във вр. чл. 161 ГПК, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата за които страната е станала пречка за събиране на доказателства.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3