Решение № 2507 от 16.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2507 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. М.а при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. М.а Гражданско дело № 20221100100849 по описа за 2022 година

Ищцата Д. А. Г. е предявила срещу ответниците М. Н. В., И. М. В. и Н.

М. В. (последните двама конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници по закон на починалия в хода на производството ответник М.И.

В.), иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр.София, ж.к. „********, ведно с прилежащото избено помещение № 5, както и заедно с 2,079 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: ***, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 91,94 кв.м., при граници: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, разположен в сграда № 3, построена върху поземлен имот с идентификатор ***, и предаване на владението му.

Претендира разноски.

Ищцата излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: придобиване от ищцата на правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, сключен на 18.09.2003 г. С 1 оглед необходимостта от ремонт на апартамента ищцата постигнала съгласие с Х. Д. за отпускане на заем, но при получаване на сумата той я убедил, че вместо ипотека следва до изплащане на заетите средства да му прехвърли собствеността на апартамента. С влязло в сила решение постановено по гр. дело № 6765/2006 г. по описа на СРС, 29 състав, частично потвърдено с решение постановено по гр. дело № 3187/2007 г. по описа на СГС, II-В с-в, била прогласена нищожността, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

2 във вр. чл. 152 ЗЗД, предявен от Д. А. Г. срещу Х. Д., на договор за покупкопродажба, сключен на 30.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 127, том VI, рег. № 37276, дело № 1043/03 г., с който Д. А. Г. продава на Х. Д. процесния недвижим имот, като нищожен поради заобикаляне на закона. В рамките на осъществения въззивен контрол е отхвърлен като неоснователен искът на Д. А. Г. срещу Х. Д. с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.).

Ищцата твърди, че последващите разпоредителни сделки - договор за дарение, с който Х. Д. е дарил на брат си М. Д. и договор за продажба, с който М. Д. е продал на М. Н. В. и М.И. В. имота, не са прехвърлили право на собственост.

Ето защо осъществяваното от ответниците владение е без правно основание.

Моли съда на основание чл. 108 ЗС да признае за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик така посочения недвижим имот и същите да бъдат осъдени да й предадат владението.

Ответниците М. Н. В., И. М. В. и Н. М. В. (последните двама конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници по закон на починалия в хода на производството ответник М.И. В.) в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск. Навеждат доводи, че предявеният срещу тях иск е недопустим, тъй като спрямо предходен праводател искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен. Излагат твърдения, че ищцата не е собственик на процесния недвижим имот, тъй като договорът между тях и продавача М. Д., сключен на 02.09.2004 г., е породил действие. Сочат, че към датата на изповядване на сделката не е имало обстоятелство, сочещо спор относно имота. Исковата молба по чл. 26 ЗЗД била вписана след изповядване на сделката с М. Д.. Твърдят, че от 02.09.2004 г. са добросъвестни владелци на имота и правото им на собственици евентуално е възникнало на първично правно основание – придобивна давност. Правят евентуални възражения за подобрения в качеството им на добросъвестни владелци, на обща стойност 73 2

059.00 лв. (съобразно допуснатото увеличение на претенцията), и за право на задържане, обосновани с добросъвестността на праводателя им при придобиване на имота поради незнание да придобива имота от несобственик.

Претендират разноски.

Третото лице помагач М. Д. Д. не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че ищцата Д. А.

Г. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр.София, ж.к. „********, ведно с прилежащото избено помещение № 5, както и заедно с 2,079 % идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор: ***, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 91,94 кв.м., при граници: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор *** и самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, разположен в сграда № 3, построена върху поземлен имот с идентификатор ***, по силата на сключения със С.Г.М. и М.Г.М. договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 186, том І, рег.

№ 12480, дело № 159/2003 г. от 18.09.2003 г.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с договор за покупко-продажба от 30.12.2003 г., обективиран в нотариален акт №127, т. VІ, рег.№37276, н.д.№1043/2003 г. Д. А. Г. е продала на Х. Д. Д. процесния недвижим имот.

С решение от 03.08.2007 г. постановено по гр.д.№6765/2006 г. по описа на СРС, 29-ти състав, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ вр. чл. 152 ЗЗД, предявен от ищцата Д. А. Г. срещу Х. Д. Д., е прогласена нищожността на договора за продажба, сключен на 30.12.2003 г., обективиран в нотариален акт № 127, том VІ, рег. № 37276, дело № 1043/2003 г. от 30.12.2003 г., с който Д. А. Г. продава на Х. Д. Д. процесния недвижим имот, 3 като нищожен поради заобикаляне на закона.

Горепосоченото решение е частично потвърдено с решение от 12.07.2010 г., постановено по гр. дело № 3187/2007 г. по описа на СГС, II-В с-в в частта, с която е уважен предявения от Д. А. Г. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ вр. чл. 152 ЗЗД, и е отменено в частта, с която е уважен предявеният от Д. А. Г. срещу Х. Д. Д. положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.).

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 104, том ІІ, рег. № 4421, дело № 273/2004 г. от 26.07.2004 г., Х. Д. Д. е дарил процесния недвижим имот на своя брат М. Д. Д..

М. Д. Д. е сключил с М. Н. В. и М.И. В. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 13, том ІІІ, рег. № 10854, дело № 270/2004 г. от 02.09.2004 г., на процесния недвижим имот.

От показанията на свидетеля Г.Ц.М. , се установява, че процесният апартамент бил ремонтиран от ищците след закупуването му през 2003 г.

Сочи, че първоначално започнали да ремонтират детската стая, сложили естествен паркет, сменили дограмата. Ремонтът бил извършен през 2004 г.

Свидетелства, че е ходила е 2-3 пъти в апартамента, когато започнал ремонта.

Сочи, че кухнята все още не била обзаведена и че видяла да се носят нови мебели в жилището - дивани и др. Свидетелката не била виждала жилището преди да започне ремонта, а вече в процеса на самия ремонт. Не е виждала апартамента в завършен вид. При предявяване на свидетеля снимковия материал на л. 216-221 и л.225-231 от делото, св. М. не разпознава помещенията и обзавеждането.

От показанията на свидетеля Е.Е. Н. , се установява, че процесния апартамент били извършвани ремонти от новите собственици - Н. и съпругата му Е.. Свидетелката сочи, че след като закупила жилището си през май 2004 г. са започнали ремонт и са установили контакт с обитателите на процесния апартамент заради смяната на вертикалните щрангове. Установили, че собствениците на имота в късната есен на 2004 г. вече са се сменили.

Свидетелства, че в началото на 2005 г. жилището било „за тотален ремонт” имало стари напукани плочки в коридора, но не навсякъде; между кухнята и хола имало части без настилка - на замазка; имало стари кухненски шкафове 4 по БДС; двете спални били в „трагично състояние” - нямало подова настилка, били на замазка; в другите помещения имало плочки на места изпочупени.

Няколко години по-късно ответниците сменили единствено дограмата на голямата тераса, която се явява покрив на магазина отдолу. Между кухнята и хола имало „импровизиран бар-плот”, но не бил довършен. Личало си, че е започнат ремонт, но не бил завършен - общо взето „всичко било разбито”. В хола, кухнята и трапезарията имало плочки, на места нямало настилка виждала се замазката. В двете детски стаи нямало настилка. Между кухнята и трапезарията имало нещо като арка. След това ответниците направили „кардинален ремонт”. На мястото на кухнята направили баня, а старата баня била ремонтирана и било обособено допълнително мокро помещение.

Поетапно били ремонтирани двете спални - изкъртена била подовата замазка, направено било подово отопление, тъй като в блока било спряно парното, а в двете стаи бил сложен паркет. В помещенията хол-кухня-трапезария били сложени настилки, в хола бил сложен ламинат, в останалите помещения – плочки.. Вратите били сменени постепенно. При ремонта била сложена изолация на пода. Свидетелката знае от ответника Н., че били сменили цялата електроинсталация, водопровода, както и вертикалните щрангове. След спирането на парното в блока през 2005 г. закупили климатици. Направени били окачени тавани в стаите, като в хола направили скрито осветление. Двете бани били изцяло новоизградени, тъй като им било сменено мястото. Първо била направена банята до кухнята, вдясно след входа. Част от старата баня е преустроена в мокро помещение, а останалата част - като втора баня към спалнята. Така в апартамента били обособени две бани и едно мокро помещение. Към м.май, 2004 г. отпред, на партер, имало магазин с ламаринен покрив. След като се нанесли ответникът махнал ламарините, направил замазка на цялата тераса и тогава сменил дограмата, за да може да се излиза на тази тераса, която е покрив на магазина. Апартаментът бил изцяло саниран и реновиран. Свидетелства, че терасата била усвоена през 2007 г. – 2008 г.

Приблизително тогава било направено и подовото отопление. Ремонтът продължил няколко години. Свидетелката потвърждава автентичността на първата група снимки, приети като доказателства по първоинстанционното дело - л.216 - 221. Твърди, че втората група снимки - л.225 - 231 не съответстват на състоянието, което е заварила преди ремонта. Свидетелката сочи, че ремонтът е продължил в дълъг период от време - около две години.

5

Когато за първи път свидетелката влязла в жилището, там бил започнат някакъв начален ремонт в малката стая, която е една от спалните. В останалата част от жилището нямало ремонт.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице А. Ц. се установява, че по отношение на процесния недвижим имот като необходими разноски за СМР, които запазват и/или подобряват съществуващите до момента в обекта довършителни работи могат до се считат: изпълнението/изкърпването на шпакловка и боя в помещенията и съпътстващи дейности. Като полезни /повишаващи стойността на имота/ СМР следва да се считат също и: подмяната на старите инсталации с качествено нови ; изпълнението на нова отоплителна инсталация /подово отопление/, поради отпадането на отоплението от ТЕЦ за сградата. изпълнението на качествено нови съвременни настилки; изпълнението на топлоизолации - с цел постигане на изискванията за енергийна ефективност по чл.169 от ЗУТ; изпълнението на окачени тавани от гипсокартон с вградено осветление в помещенията - повишава естетическите качества на обекта, респективно неговата цена; .доставка и монтаж на качествено нови интериорни врати и др. Вещото лице е посочило, че ремонтите в санитарните помещения са необходими за създаване на съвременна визия и функционалност и същите повишават стойността на имота. Луксозни разноски няма. Следва да се има предвид също, че извършените в имота разрушителни работи, макар сами по себе си да не повишават стойността, са неотделима част от извършения основен ремонт и като такива се явяват наложителни като разход. С оглед на гореизложеното вещото лице е групирало разходите за СМР по следния начин: СМР за запазване на имота - 6 573,81 лв., разноски за подобрения в апартамента, повишаващи неговата стойност - 41 695,80 лв., в т.ч. два климатика на обща стойност 2 778 лв.; разноски за ремонти по покривната тераса - 4 508,65 лв. Сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот към момента на изготвяне на заключението в резултат на извършените от ответниците СМР, представляващи полезни разноски /подобрения/ и чието отделяне е невъзможно без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване на цената на имота, е изчислена в размер на 31 365.71 лв.

Разпечатката съдържа 39 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8904a06c-bc41-4d61-926e-789f2626c6c8