Решение № 23 от 18.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение № 23/18.02.2022 г. по ЧНД № 120/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 05.1501334.2, постановено на 29.04.2021г. от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, влязло в сила на 26.05.2021г., с което на ** гражданин К. И. С., с адрес: с. ***, община **, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в общ размер на 148,50 евро.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от несъдебен орган в издаващата държава по отношение на ** гражданин К. И. С..

Засегнатото лице К. И. С., редовно призован, не се яви в съдебно заседание пред настоящия съд.

Бургаският окръжен съд, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Федерална република Германия е държава - членка на Европейския съюз. Като такава се явява издаваща държава по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице К. И. С. е ** гражданин, с ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес: с. **, община **, ул. „**“ № *.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 29.04.2021 г. спрямо К. С. е постановено Решение № 05.1501334.2 от несъдебен орган в издаващата държава – Polizeipräsidium Rheinpfalz Zentrale Bußgeldstelle, Федерална република Германия, с което спрямо същия е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на парична сума в размер на 120,00 евро, както и парична сума в размер на 28,50 евро, представляваща направени в административното производство разходи, довели до постановяване на решението. Санкцията е за деяние, реализирано на територията на издаващата държава – ФРГермания, квалифицирано като административно нарушение по чл. 41, ал. 1, във връзка с Приложение 2, § 49 от StVO (Наредба за движение по пътищата), § 24 от StVG (Закон за движение по пътищата), 11.3.6 от BKat (Каталог за глобите), изразяващо се в 1 това, че на 10.01.2021 г. в 20:35 часа, засегнатото лице К. С., като водач на лек автомобил с регистрационен номер Е-QD 3427, движейки се в район Ramstein-Miesenbach, федерална магистрала 6 при 629,3 км (Höllenplacken) в посока на движение Mannheim, е превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 31 км/ч., като при допустима скорост от 130 км/ч., констатираната скорост (след приспаднат толеранс) е била 161 км/ч.

От текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни – неговите имена и адрес в България, а също датата на издаване на решението и на влизането му в сила (съответно 29.04.2021 г. и 26.05.2021 г.), размерът на наложената санкция – 120.00 евро, както и разходите, направени в административното производство, довели до постановяване на решението - 28,50 евро. Изрично е посочено, че производството спрямо засегнатото лице е било писмено и на санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за обжалване.

Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило административно нарушение на територията на издаващата държава, като във връзка с воденото административно производство са били направени и разноски. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за извършеното административно нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, паричната сума, която е наложена на засегнатото лице за извършеното деяние, размерът на направените разходи по административното производство, довело до постановяване на решението, както и за обстоятелството, че решението е влязло в сила на 26.05.2021 г.

Изпълнено е и изискването за изпращане от страна на издаващата държава на самото решение, с което е наложена подлежащата на изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на съответствие между решението за налагане на финансова санкция и удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата държава.

При така установените факти настоящият съдебен състав установява наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.

На първо място, желаното за признаване решение е издадено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние (правонарушение) по нейния национален закон.

Видно от удостоверението, в същото е изрично отбелязано, че описаното в него деяние, попада в списъка от деяния, изброени в чл. 5, § 1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, а именно като „поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите 2 относно опасни товари”. Предвид на това и съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая не следва да се извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като условие за признаване и изпълнение на решението.

На следващо място, засегнатото лице К. С. има местоживеене на територията на Република България. Настоящият съдебен състав е изискал и приел като писмено доказателство справка от НБД „Население“, от която се установява, че С. има регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, а именно в с. **, община **, ул. „*“ № *.

Предвид на това съдът прие, че в случая е изпълнено и заложеното в чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС като необходимо условие за признаване от страна на българския съд на решението за налагане на финансова санкция, тъй като декларирането на настоящ адрес в Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на територията на нашата страна, а съгласно текста на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация , настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

Горните две обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на решението.

Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа предвидените в закона и в Рамково решение 2005/214/ПВР реквизити. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава. Видно от констатираното време на извършване на деянието - 10.01.2021 г., влизането в сила на решението – 26.05.2021 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС , освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН .

Българският гражданин няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро. Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС . Деянието, за което е санкциониран от компетентния несъдебен орган на ФРГермания засегнатото лице, представлява административно нарушение и по българското законодателство.

Засегнатото лице К. С. е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

3

Според чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС основание за отказ да се признае решението за налагане на финансова санкция е налице, когато съгласно удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, в случай на писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението. От приложеното и надлежно преведено по делото удостоверение е видно, че на ** гражданин К. С. е наложено наказание при писмено проведена процедура и при стриктно спазване на изискванията на законодателството на Федерална република Германия за уведомяването му, включително за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. В този смисъл е надлежно отбелязана информация в б. „з“ т. 2, б. „б“ от представеното удостоверение. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че отсъства основанието по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ да се изпълни решението на чуждия съдебен орган. При изрично отбелязване в удостоверението, че производството е било писмено и при липса на данни за проведен съдебен процес, в който да е възможно явяването на лицето, изискванията на чл. 35, т. 10 и 11 от ЗПИИРКОРНФС са неприложими в настоящия случай. Именно поради липсата на съдебен процес в издаващата държава в представеното удостоверение не е отбелязана информация в т. 3 на б. „з“ от същото.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за писмено проведено производство и уведомяването за него, и възможността и сроковете за атакуването му според съответния национален закон, следва да се приеме, че на санкционирания К. С. надлежно е била предоставена възможност за атакуване на решението, упражняването на които права е зависело изцяло от неговата воля. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест лицето не е обжалвало решението в предвидения срок, гаранциите, свързани с правото му на защита са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – Националната агенция за приходите (НАП). С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС , съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 148.50 евро в български левове по курса на Българска народна банка за деня на постановяване на решението за налагане 4 на финансова санкция в издаващата държава, която в случая възлиза на 290,44 /двеста и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН