Решение № 179 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20251001000884 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано въззивна жалба вх. № 91828/30.07.2025 г. от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.

София, пл. „Позитано“, № 5 срещу Решение № 944/25.06.2025 г., по т.д. № 17/2024 г., на СГС, VI-11 с. в частта, с която е осъден да заплати на „МАКСО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 204611425, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“, № 146А, Бизнес център „България“, сумата 142726.57 лв., част от 180000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 17.05.2023 г., застрахователно събитие - кражба на л.а. „Ауди SQ7“, рег. № ********, застрахован с договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № 47042317307000026/24.03.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 04.01.2024 г., до окончателното изплащане, по иска предявен от П. Х. К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, на осн. чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 405, вр. чл. 386 КЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Счита, че легитимацията на ищеца да води исковете не е била установена, тъй като същият не е собственик на процесния автомобил, съотв. не е налице основание да претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Неправилно било прието и наличието на покрит застрахователен риск, тъй като застрахователят не е бил надлежно уведомяван за всяка промяна в собствеността на превозното средство. Неправилно съдът бил приел, че не са представени приложимите общия условия. Счита, че е налице 1 изключен риск, съгл. р. „Общи положения“, пар. IV „Задължение за обявяване“, тъй като при сключване на договора е било отговорено, че автомобилът няма да бъде отдаван под наем/лизинг. Налице бил и изключен риск съгл. пар. Х „Общи изключения“, т. 1.22., което изключение не било преодоляно чрез заплащане на допълнителна премия. Твърди, че съдът не разпределил доказателствена тежест по отношение на направените възражения, както и не било указано, че не представя доказателства като моли да бъде извършен доклад по делото като бъде разпределена доказателствена тежест и да бъде указано за кои обстоятелства следва да бъдат представени доказателства, както и да бъдат предприети доказателствени искания. Още излага, че неправилно бил определен и началния момент на законната лихва.

Във връзка с допуснатото увеличение на иска било допуснато процесуално нарушение като дължимата държавна такса не била заплатена в границите на предоставения срок, а в следващото съдебно заседание като плащането било извършено от трето неучастващо в производството лице. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна П.

К., в качеството на процесуален субституент на „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, депозира отговор вх. № 110316/25.09.2025 г., в който счита жалбата срещу постановеното решение за неоснователна. Оспорва оплакванията във въззивната жалба и счита, че не са налице основания за отказ от изплащане на обезщетение или застрахователното събитие да съставлява изключен риск. Изразява становище, че не са налице основания за редуциране на размера на присъдената лихва върху дължимото обезщетение.

По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение и претендира разноски.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата странасъищецът „Максо България“ АД, не депозира отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба, въззиваемият оспорва жалбата чрез писмено становище, а въззиваемият-съищец не изпраща представител и не изразява становище.

Съставът на Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 999/04.01.2024 г. на П. Х. К., ЕГН **********, в качеството на процесуален субституент, с която е предявен иск за осъждането на „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК 000694286 да заплати на „Максо България“ АД, ЕИК 204611425, сумата 148684.00 лв. (размерът изменен по реда на чл. 214 ГПК), частичен иск от целия размер 180000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 17.05.2023 г., застрахователно събитие - кражба на л.а. „Ауди SQ7“, рег. № ********, застрахован с договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № 47042317307000026/24.03.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 04.01.2024 г., до окончателното изплащане, на осн. чл.

134 ЗЗД, вр. чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът е твърдял, че между него, като лизингополучател и „Максо Бъллгария“ АД, като лизингодател, е сключен Договор за обратен лизинг № 2500/04.05.2023 г., със задължително придобиване на собствеността, по силата 2 на който му бил предоставен за ползване, придобитият от лизингодателя, л.а.

„Ауди SQ7“, рег. № ********. Автомобилът бил застрахован при ответника по застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 47042317307000026, с период на валидност 25.04.2023 г. – 24.04.2024 г. Сочи, че на 17.05.2023 г. автомобилът бил противозаконно отнет. Веднага след установяване на липсата му ищецът твърди да е уведомил органите на МВР и било образувано ДП, като към момента автомобилът не е бил открит. Подадено било уведомление за настъпило застрахователно събитие по риска „кражба“ и била образувана щета № 4704-01310-44/2023 г. На застрахователя били представени всички изискуеми документи и са били заплатени всички дължими вноски по застрахователната премия, но с писмо от 04.07.2023 г. ответникът отказал плащане. Причините за отказа били, че за събитието не били уведомени органите на МВР в срок от 24 часа от установяване на кражбата и, че дължимите вноски не са били заплатени, поради което полицата не е била валидна. Твърди, че към момента на събитието с настъпил падеж е била само първата вноска по полицата, която е била заплатена, а органите на МВР са били уведомени още на 17.05.2023 г., когато е установена и кражбата.

Сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 2 КЗ с писмо вх. № 038/20.12.2023 г. поканил лизингодателя да предяви иск срещу ответника иск за изплащане на дължимото обезщетение, но последния бездействал, с което увреждал имуществените му интереси. Твърди, че заплаща дължимите лизингови вноски по договора, но не ползва автомобила. С посоченото обосновава правния си интерес от предявяването на иск за упражняване правото на лизингодателя да получи дължимото обезщетение. Претендира разноски.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗЕАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД депозира отговор вх. № 26278/06.03.2024 г., в който твърди, че съгл. Гл. трета, р. I, т. 7.1. от ОУ, обезщетение не се изплаща в случай, че се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, като е налице и изключен застрахователен риск.

Още оспорва процесуалната и материалната легитимация на ищеца. Отделно сочи, че съгл. чл. 3 от р. IV от ОУ, застраховащият бил длъжен да съобщава за всяка промяна по време на действието на договора, в които случаи се издавал добавък. Видно било, че собствеността върху автомобила е била многократно променена за кратък период от време, за които обстоятелства ответникът не бил уведомен, което намира да е основание за отхвърляне на иска. Още в предложението за сключване на застрахователен договор било отбелязано, че автомобилът няма да бъде отдаван под наем/лизинг, поради което и се твърди, че добавък към договора е нямало да бъде издаден и е налице изключен застрахователен риск, съгл. р. Общи положения, пар. I V „Задължение за обявяване“. Посоченото неизпълнение на задълженията на ищеца намира да попада в обхвата на разпоредбата на чл. 362 КЗ и да е основание за постановяване на отказ. Допълнително сочи, че застрахователят не изплаща обезщетение за загуба или повреда в случаите на събития, настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг и т.н., на осн т. 1.22 от ОУ, освен ако не е заплатена допълнителна премия за това. Оспорва се претенцията по размер като завишена и надхвърляща действителната стойност на автомобила.

Твърди, че договорът е нищожен, както и се оспорва влизането му в сила поради неплащане на застрахователна премия. Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава, като счита, че такова се дължи при представяне на доказателства за дерегистрация на МПС. Счита, че приложение следва да 3 намери разпоредбата на чл. 497 КЗ. Релевира възражение за прихващане до размера на сумата 5957.43 лв., формирана от дължимите от ищеца втора, трета и четвърта вноски от застрахователната премия по процесната полица.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 37466/01.04.2024 г., в която репликира всяко едно от възраженията на ответника. Твърди, че добавък към застрахователния договор е бил сключен и в него са посочени лизингодателя и лизингополучателя, както и, че застрахователят е приел да продължи да носи отговорността за погиване на вещта. Твърди, че застрахователната премия е била заплатена, като дружеството получило премията – „Саши Инс“ ЕООД е било действащ застрахователен агент на ответника. Сочи, че МПС е отнето с регистрационните му табели, отделно застрахователят не е изразявал готовност да плати и не е изисквал представяне на документ за дерегистрация на автомобила. Чл. 497 КЗ счита да е неуместно цитиран. Счита за основателно направеното възражение за прихващане.

В границите на срока по чл. 373 ГПК допълнителен отговор от страна на ответника не е депозиран.

С Определение № 1739/08.05.2024 г., постановено по реда на чл. 374 ГПК като съищец в производството е конституирано „Максо България“ АД, на осн. чл. 26, ал. 4 ГПК, което не е изразило становище.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представена по делото е полица № 47042317307000026/24.04.2023 г., обективираща застрахователен договор по застраховка „Каско Стандарт“, сключен между Г. Х. П. и ответника, с период на покритие 25.04.2023 г. – 24.04.2024 г. По силата на договора застрахованото имущество е л.а. „Ауди SQ7“, рег.№ ********. Определената от застрахователя застрахователна сума е в размер на 180000.00 лв., като застрахователната премия възлиза на сумата 7943.27 лв., разсрочена на четири вноски с падежи – 25.04.2023 г., 25.07.2023 г., 25.10.2023 г. и 25.01.2024 г. Видно от полицата е, че същата влиза в сила след извършване на оглед и заснемане, и задължително монтиране на GPS.

Полицата е подписана за застрахователя от „Саши Инс“ ЕООД.

Представен по делото е Приемо-предавателен протокол от 25.04.2023 г., от който се установява, че е извършено монтиране на допълнителна защита срещу кражба на МПС, предмет на застрахователния договор.

Представени по делото са 2 бр. дебит нота от 25.04.2023 г., обективиращи дължимите вноски по процесния застрахователния договор „Каско“ и по застрахователен договор, обективиран в полица различна от процесната.

Представено е платежно нареждане от 25.04.2023 г., от което се установява, че от името на Г. П. и в полза на „Саши Инс“ ЕООД е заплатена сумата 2444.86 лв. Като основание за плащането е посочено „Каско и ГО – ********“.

Постъпило по делото е писмо вх. № 119816/04.11.2024 г. от „ОББ“ АД (л.120) от което се установява, че „Саши Инс“ ЕООД е титуляр на банкова сметка BG********, открита на 26.11.2018 г., мигрирала в „ОББ“ АД на 10.05.2024 г., която е действаща. Към писмото са представени данни за входящ превод по сметката от 25.04.2023 г., съответстващи с данните по 4 представеното от ищеца платежно нареждане от същата дата – 25.04.2023 г.