Определение № 2125 от 02.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2125 гр. Варна, 02.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. С. като разгледа докладваното от Н. Св. С. Въззивно гражданско дело № 20263100500732 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на П. Н. С., ЕГН **********, Н. П. С., ЕГН **********, и К. П. С., ЕГН **********, срещу Решение №28/05.01.2026г. по гр. дело №11363/2024г. на ВРС, 14-ти състав, с което е допуснат до делба недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", с.о. „Ален мак", представляващ ПИ с идентификатор №***.258 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК-Варна, последно изменение на КК и КР, засягащо имота от 12.07.2012 г., целият с площ 1196 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 5150258, при съседи: ***.9553, ***.257, ***.9532, ***.9559 и ***.259, без изградената в терена постройка, между съделителите при квоти: 300/1196 кв.м. ид. части за К. Д. к М.а, ЕГН **********, 148/1196 кв.м. ид. части в СИО за К. Д. к М.а, ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, 282/1196 кв.м. ид. части за П. Н. С., ЕГН **********, 233/1196 кв.м. ид. части за Н. П. С., ЕГН ********** и 233/1196 кв.м. ид. части за К. П. С., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на преюдициален спор по гр.д. №15427/2021г. на ВРС, по което е образувано в.гр.д. №2448/2024г. на ВОС, 4 състав; а също тъй като е допуснат до делба само терен без сградата върху него (собственост на ответниците-въззивници), при наличието на която земята не е годен за подялба обект. Решението е и неправилно, тъй като макар ВРС да е възприел веригата от правоприемства в собствеността на терена до 2021г., е направил погрешно тълкуване на съдържанието на договора за замяна от 05.10.2021г. Съпрузите 1

К. к и М. М. са прехвърлили с него притежаваното от тях в СИО право на собственост изцяло, а не само 1/2 част от него; освен това съпрузите са имали не 300 кв.м. ид. ч. в СИО, а 298 кв.м. ид. ч. в СИО, при което останалите 2 кв.м. ид. части, прехвърлени през 2021г., са били от личната собственост на съпругата. По тези въпроси въззивниците развиват правни съображения и с оглед на тях считат, че ищците нямат собственост в терена, евентуално че М.

М. следва да бъде изключен от делбата, а квотата на съпругата му – ищцата К. к – следва да бъде по-малка. По същество молят за обезсилване или за отмяна на решението.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите депозират отговор, с който оспорват жалбата и развитите в нея доводи. Считат решението за правилно и за обосновано, за което излага съображения. Поддържат, че тъй като сградата е съсобствена между ответниците, земята не е обща част и е делима, а другото дело на ВРС касае друг съсобствен имот. Волята на страните по договора за замяна от 2021г. е ясна и е правилно изтълкувана от ВРС; няма в сделката посочване на прехвърлена лична собственост на Кр. к. По същество молят за потвърждаване на решението на ВРС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Представените с въззивната жалба документи са от 1971г. и респ. от 2021г., а молбата за приемането им изобщо не е мотивирана с твърдения за предпоставките на чл.266, ал.2 или ал.3 от ГПК, поради което няма как да бъде уважена.

Няма други заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.06.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за приемане по делото на представени с жалбата писмени доказателства от 1971г. и от 2021г.

2

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемлИ. споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемлИ. решение.

Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3