Решение № 121 от 06.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Монтана, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102177 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, "В и К" ООД - гр.Монтана, със седалище и адрес на управление: *****, Булстат ****, представлявано от Управителя инж. В.

И.ОВ, е предявило УСТАНОВИТЕЛЕН иск ПРОТИВ: В. Л. Т., ЕГН *****, от ******* и ЦЕНА НА ИСКА: 1 002.30лв.

В исковата си молба твърди, че В. Л. Т. е неизправен длъжник потребител на "В и К" ООД - гр.Монтана, съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е образувано ч.гр.д. .№ 20251630101133/2025г., VІ състав по описа на Районен съд - гр. Монтана.

До 25.04.2025г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 1 002.30лв. за имот, находящ се в *******, като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството. Задължението представляващо главница е за периода от 08.11.2022г. до 10.02.2025г., като претендираната законна лихва е за периода от 09.12.2022г. до 25.04.2025г.

Законната лихва се претендира на основание чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно който при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, се заплаща законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия.

1

Общите условия на ,,В и К” ООД - гр. Монтана са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

С оглед на гореизложеното за ,,В и К” ООД - гр. Монтана е налице правен интерес да предяви граждански иск за посочените суми.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че В. Л. Т. следва да заплати на ,,В и К” ООД - гр.Монтана сумата 1 002.30лв., която представлява неизплатената стойност на консумираната вода, от които главница - 870.13лв. и лихва - 132.17лв. към 25.04.2025г., съгласно извлечение от сметка 411 "Клиенти" на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, както и да се присъдят направените в производството разноски.

Ответникът, В. Л. Т., с ЕГН **********, чрез назначения особен представител, адвокат И. В. Е., вписан в Адвокатска колегия - Монтана, със съдебен адрес: г*****, в срока, предвиден за отговор взема становище.

Счита, че така предявената искова молба е неоснователна, твърденията на ищеца са бланкетни и не са скрепени с конкретни доказателства.

Процесната искова молба е подадена на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 422 и чл. 415, ал. 1 от ГПК въз основа на образувано ч. гр. д. № 1133/2025 г. по описа на Районен съд - Монтана. Въпросното дело е образувано за твърдяно от ищеца вземане на стойност 1002.30 лв., от които главница – 870.13 лв. и лихва – 132.17 лв.

Съгласно изложеното в исковата молба, вземането произтича от договорни отношения между В. Т. и „В и К“ ООД - гр. Монтана, и представлява неизплатената стойност на консумираната вода, ведно със законната лихва.

Към така предявената искова молба не са приложени каквито и да е доказателства, в подкрепа на твърденията в нея - липсва както договор, така и каквито и да е документи доказващи наличието на договорни отношения, още повече наличието на задължение и неговия размер. Това възпрепятства възможността г-жа Т. да узнае какви точно са претенциите към него, като ограничава възможността да с ангажират и съответните доказателства в негова защита. Счита, че при така предявената искова молба, задължението се явява неоснователно и недоказано.

Г-жа Т. не е страна по договорни отношения с „В и К“ ООД, не е и титуляр на партида № 411 „Клиенти“ или собственик на имота, за който се твърди задължението. Не е представен документ, удостоверяващ, че тя е потребител на ВиК услугите по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. липсва договор или заявление за присъединяване. Не е доказано реалното количество на доставената вода, тъй като липсват подписани отчетни карти или други документи за реален отчет на водомера. Липсва доказателство, че начислените суми са за периода, през който ответницата е била собственик или ползвател на имота. Изчислената лихва е неправилна и несъобразена с евентуалната мораториумна забрана за начисляване на лихви в периода на извънредно положение (чл. 6 от ЗМДВИП).

2

На следващо място, счита, че част от претендираните задължения са погасени по давност. Като периодично плащане процесното вземане се погасява с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Относно доказателственото искането за назначаване на съдебноикономическа експертиза: Възразява срещу назначаването на същата като неотносима, с оглед факта, че не са предоставени каквито и да е документи, които да удостоверяват изобщо съществуването на някакви договорни отношения между дружеството-ищец и ответника.

Възразява и срещу доказателственото искане за допускане на разпит на свидетел, тъй като с оглед предоставените документи (не става ясно изобщо дали е налице договор между лицата) и посочената цел на разпита, а именно установяване как е извършено отчитането на измервателния уред и отразяването на количеството изразходена вода по партидата на ответника същите се явяват неотносими към спора.

С оглед на изложено до тук, счита, че така предявените от „В и К“ ООД -гр. Монтана срещу В. Л. Т., с ЕГН **********, искове са неоснователни и недоказани по основание и размер. Претендирани са вземания в размер на 1 002.30 лв., но не е доказано нито тяхното възникване и съществуване, нито размерът им.

Моли съдът да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло така предявените искове.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1133 по описа на Районен съд Монтана за 2025 година.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице И. А..

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Искът е допустим – предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщение за предявяване на установителния иск съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, след проведено успешно заповедно производство по реда на чл.410 ГПК – на 21.07.2025 година е получено съобщението за връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, а исковата молба е депозирана на 20.08.2025 година пред Районен съд Монтана, т.е. спазен е едномесечния преклузивен срок за предявяване на специалния установителен иск.

Предявен е иск за установяване съществуване на вземането към 29.04.2025 година от потребител – неизправен длъжник към дружеството “В и К” ООД Монтана.

Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е основателен.

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано 3 с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и при връчване чрез залепване на Уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК.

Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.

При предявен иск по чл.415 ал.4 ГПК в предвидения от закона срок, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят ще може да се снабди с изпълнителен лист и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл.415 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при общи условия; 2. Реално доставяне на твърдяните ВиК услуги от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. Стойността на доставените ВиК услуги в претендирания в исковата молба размер.

Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основа своите искания или възражения.

В конкретният случай безспорно е установено, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.

№ 5407 от 29.04.2025 година е налице задължение от страна на В. Л. Т., от град Монтана, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на “В и К” ООД 4

Монтана и е натрупала задължение в общ размер от 1 002.30 лв. / 512.47 евро/ за имот, находящ се в град Монтана, като частен потребител. Ответникът, чрез назначения особен представител оспори да е абонат и потребител на тази услуга.

По делото са представени и приети Справка за недобора на частен абонат, Извлечение от Сметка 411 „Клиенти”, заверен препис от Карнет книга за абонатен № 0647091, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът, въведе спор и относно стойността на услугите.

Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на водопроводното отклонение.

Налице са и безспорни доказателства, абонатът на ищцовото дружество и потребител на питейна вода е собственик на недвижимия имот, находящ се на посочения адрес, което е в етажната собственост на ЖК Младост, Монтана, справка от Агенция по вписванията, Монтана, л.50 от делото.