Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 390 от 22.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1051/2024
Вид
Решение № 390
Подписан
22.03.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Росица Шкодрова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Варна, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20243110201051 по описа за 2024 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В. Р. Я. срещу електронен фиш серия К № 5407260, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се счита, че издадения ЕФ е неправилен, незаконосъобразен и съставен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че въззивникът в рамките на три седмици е получил шест фиша за период 2021-2023г., в които било посочено, че наказанието е извършено в условията на повторност в едногодишния срок- рецидив. Не му е била дадена възможност да коригира поведението си , поради което наложената санкция не е възпитателна , губи смисъла си и се превръща във финансова тежест.

Счита още, че ЕФ е издаден след изтичане на давностен срок за налагане на административно наказание, който по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН е шестмесечен за нарушения , за които е предвидено наказание „глоба“ . ЕФ е издаден на 11.02.2024г. след изтичане на давностния срок за налагане на административно наказание.

В с. з. въззивникът не се явява, като с въззивната жалба е изразил становище производството по делото да бъде разгледано в негово отсъствие .

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.10.2021 г. около 11,08 часа, в района на обл. Варна, по път първи клас N 9, в посока от гр. Бургас към гр. Варна, бил управляван л.а. „Нисан Джук“ с рег. № ***. При управлението на автомобила в района на кръстовището за парк “Хепи Ленд“, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч.

В този район била монтирана и функционирала стационарна система за видеоконтрол на нарушенията CORDON – М2.

Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство 1 отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 79 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 76 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила – В. Р. Я., бил издаден електронен фиш серия К № 5407260, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 вр. ал.2 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила не са наведени възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът Я..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

Въззивникът сочи, че в рамките на три седмици е получил шест фиша за период 2021-2023г., в които било посочено, че наказанието е извършено в едногодишния срокрецидив. Не му е била дадена възможност да коригира поведението си , поради което наложената санкция не е възпитателна , губи смисъла си и се превръща във финансова тежест.

По отношение на конкретния казус, съдът констатира, че не е налице сочената от въззивника квалификация деянието да е било извършено „повторно“.

Като водач на МПС въззивникът Я. познава законите, уреждащи правилата за движение по пътищата и съответно – санкционирането при нарушаването на тези правила.

Управлявайки на 19.12.2021г. превозното средство със скорост над допустимата, въззивникът Я. е извършил умишлено нарушение на ЗДП, което правилно е било санкционирано.

Обстоятелството, че освен това нарушение въззивникът е извършил още пет, 2 санкционирани посредством отделни ЕФ, по никакъв начин не влияе върху извода за необходимост от санкциониране на нарушението, като дори напротив- завишава степента на обществена опасност на нарушителя.

Въззивникът счита още, че ЕФ е издаден след изтичане на давностен срок за налагане на административно наказание, който по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН е шестмесечен за нарушения , за които е предвидено наказание „глоба“ . ЕФ е издаден на 11.02.2024г. след изтичане на давностния срок за налагане на административно наказание.

По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че ЕФ, видно от приложената справка е издаден на 06.11.2021г. , а е бил връчен на 01.03.2024г.

В чл.34 ал.1 от ЗАНН не се съдържа разпоредба, касаеща давностен срок за наказателно преследване.

Давностните срокове за административнонаказателно преследване са уредени по правилата на НК, като конкретно, по отношение на нарушенията, за които е предвидено административно наказание „глоба“ следва да намери приложение чл. 80 ал.5 от НК, съответно – по отношение на изпълнение на наказанието следва да се приложат правилата на ЗАНН и по- конкретно – чл. 82 ал.1 от ЗАНН.

В настоящия казус не са изтекли горепосочените давностни срокове за административнонаказателно преследване и изпълнение на наказанието, поради което съдът не споделя и този довод на въззивника.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 5407260, издаден от ОДМВРВарна, с който на В. Р. Я. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА В. Р. Я., ЛНЧ ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3