Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 92 от 04.11.2026, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
191/2026
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление
  • чл. 22, ал. 6 и 7 · Закон за електронното управление

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Чирпан, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20265540200191 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба от „ВИТОС АГРО“ ЕООД с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“ № 33, ет. 4, оф. 28 представлявано от Г. П. Ч. в качеството му на Законен представител, действащи чрез адв. Стефан Живков Паров от АК - Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив, пл.

„Съединение“ № 3, офис 411 против Електронен фиш серия „СС“ № 0056593/18.06.2026 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, с който е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 25,56 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 3А вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, с правно основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят останал недоволен от така издадения електронен фиш и моли на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съда да постанови решение, с което да отмени Електронен фиш серия „СС“ № № 0056593/18.06.2026 г. издаден от ОДМВР Стара Загора.

Претендират разноски в размер на 205,00 евро.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явяват и не изпращат представител, но взима писмено становище по жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ел. фиш като правилен и целесъобразен.

Същото отговаряло на императивните изисквания на осн. чл. 57 от ЗАНН, безспорно било установено нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото се явявало правилно и законосъобразно. Претендират за ю.к. възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

1

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж пощенското клеймо на плика, с който жалбата е изпратена на РС Чирпан/.

Установи се по делото, че с Електронен фиш серия „СС“ № 0056593/18.06.2026 г., издаден от ОДМВР Стара Загора, на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 25,56 евро наложена на осн. чл. 182, ал. 3А вр. с ал. 2, т.

2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21. ал. 3, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата, затова че:

“На 18.06.2026 г. в 14:24 часа в/на Път А - 1 Опълченец, посока на движение от Трилистник към Опълченец с ППС *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер *** е извършено нарушение: превишава максималната средна скорост в участъка от км. 137 + 007 до км. 159 + 028 установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система № 20221 - 10021

- разрешена скорост – 140 км./ч.

- установена скорост след приспаднат толеранс – 158 км./ч.

3 км./ч. до 100 км./ч или 3 % над 100 км./ч.

- превишаване на разрешената скорост с – 18 км./ч.

Собственик, на когото е регистрирано ППС/Ползвател: „ВИТОС АГРО“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“ № 33, ет. 4, офис 28, Законен представител на ЮЛ: Г. П. Ч.“

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция. Същата е подадена в установения от Закона срок.

При това, съдът намери, че отговорността на дружеството жалбоподател в нарушени на материалния закон е ангажирана за извършено нарушение по чл. 21, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е било установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера, като е изготвен и снимков материал и е приложен по делото. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Видно от текста на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото 2 наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, т. е. субект на отговорността за нарушение на правилата за движение, регламентирани в ЗДвП по правило е физическо лице, и законът не предвижда ангажиране на отговорност на юридическите лица, притежатели на моторните превозни средства в тези случаи.

Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП: Когато собственикът или ползвателят, вписан в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението, е юридическо лице или едноличен търговец и неговият законен представител не декларира на кого е предоставил управлението на превозното средство, предвиденото по този закон наказание се налага на законния представител на собственика, съответно на ползвателя. В конкретният случай и от представеният ЕФ Серия „СС“ № 0056593, се установява, че собственик на когото е регистрирано ППС е ЮЛ „ВИТОС АГРО“ ЕООД с посочено седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Кольо Ганчев“ № 33, ет. 4, ап. Офис 28, с ЕИК: *********, като същевременно в обжалваният ЕФ изрично е посочен за представител на ЮЛ – Г. П. Ч.. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при условие, че МПС- то чрез което е извършено нарушение по смисъла на чл. 182, ал. 3а, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗДвП е било управлявано от лице различно от законният представител на ЮЛ Собственик, то законният представител има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление . На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира. Следователно от горното, съдът приема, че при този вид нарушения описани в ЗДвП и съгласно посочените по – горе текстове от Закона, административното наказание може и следва да бъде наложено на ФЛ, било то Управител на фирмата - собственик на МПС, било то на ползвател на такова МПС или на трето лице, на което е било предоставено управлението, независимо, че в случая АНО изрично е записал, че налага „имуществена санкция“.

Видно обаче от съдържанието на приложения по делото електронен фиш, административното наказание е било наложено на юридическото лице, а не на неговия управител и законен представител, което е в противоречие с цитираните разпоредби.

Доколкото липсва нормативно основание за ангажиране на отговорността на дружеството, и ЗДвП не предвижда налагане на имуществена санкция за нарушения на чл. 21, ал. 3 ЗДвП, то и атакувания електронен фиш подлежи на отмяна, доколкото неправилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност. Незаконосъобразно същият е бил издаден срещу юридическото лице ЮЛ „ВИТОС АГРО“ ЕООД, вместо срещу неговият 3 законен представител – управителя на дружеството ..

Тук адресатът е българското дружество, а видът на наложеното наказание е имуществена санкция. Посочването на името на управителя във фиша не превръща дружеството във физическо лице и имуществената санкция - в глоба. Съдът не може да санира порока чрез подмяна на наказаното лице

Отделно от горното следва да бъде посочено, че единствената възможност за налагане на наказание имуществена санкция за този вид нарушения, е предвидено в нормата на чл.188 ал.4 от ЗДвП, а именно, „ Когато собственик или вписан в свидетелството за регистрация ползвател на моторно превозно средство е юридическо лице, което е регистрирано в друга държава, на собственика, съответно на ползвателя, се налага имуществена санкция в размера на глобата, предвидена за съответното нарушение. „ .

В случая видно от приложената по делото Справка от ТР не се установява дружеството жалбоподател да е регистрирано в друга държава. Обстоятелството кой е собственик на въпросното МПС се установява от приложената по делото Справка за собственици на превозно средство.

Отделно от горното следва да бъде посочено и следното:

Според електронния фиш на 18.06.2026 г. около 14:24 ч. автомобил „***“, рег. № ***, се е движил по АМ „Тракия“ в посока Трилистник - Опълченец, между км 137+007 и км 159+028, със санкционирана средна скорост 158 км/ч при разрешени 140 км/ч. Посочената в първоначалната преписка система е с идентификатор 20221-10021. Приложените снимки сочат часове 14:16:00.381 ЕЕST и 14:24:07.375 EEST.

В отговора на НТУ от 23.10.2026 г. обаче приложеният „Визуализиран вариант на данните от електронен доказателствен запис“ има идентификатор Еу1с1епсе_252612_20260618-140806.847 и съдържа: начална стационарна контролна точка 20211; крайна стационарна контролна точка 20051; преминаване от 14:04:30.353 до 14:08:06.847 ч.; разстояние 10 936 м; установена средна скорост 182 км/ч; идентификатор на секцията 20211-20051.

Следователно, в случая, съвпадат датата и регистрационният номер, но не съвпадат контролираната секция, времевите моменти на преминаване, дължината и измерената скорост. Това очевидно е отделно, по- ранно или друго събитие. Фактът, че същото превозно средство може да е преминало и през двете секции, не прави първия запис доказателство за втория. Съдът не може да установи нарушение със 158 км/ч въз основа на запис за 182 км/ч в друг участък.

Поради това остава без надлежно индивидуализиран първичен електронен запис именно за преминаването 14:16-14:24 ч. през секция 20221-10021 / както е по обжалвания ЕФ /, който да удостоверява изминатото разстояние, входните времеви данни, автоматично изчислената скорост и приспаднатия толеранс. Самото посочване на стойност 158 км/ч във фиша и часовете върху две снимки не замества проверката на данните, от които е получен резултатът.

4

И в заключение следва да бъде посочено, че съгласно нормата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП е налице задължение на органа постановил обжалвания ЕФ да предостави преписката и доказателствата за нарушението. Съгласно чл. 8, ал. 7-8 и ал. 13 от Инструкция № РД-02-21-1 (редакция ДВ, бр. 13/2026 г.) електронните данни за секционния контрол се обменят в структуриран формат, а АПИ съхранява доказателствените записи и времето на изпращането им. Именно проверимият запис за процесното преминаване, не запис за друга секция, следва да обоснове издадения фиш, като в случая предоставеният за преглед четим електронен запис съдържа първични данни, но те са за друго събитие.

Водим от горното съдът, счита, че следва да отмени обжалвания ЕФ.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Съгласно чл.