Определение № 2603 от 17.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б.

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002900597 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД срещу решение № 20 от 18.01.2024г. по в.гр.д. № 456/2023г. на Окръжен съд – Сливен.

С въззивното решение е потвърдено решение № 260036 от 03.06.2022г. по гр.д. № 2435/2020г. на Районен съд - Сливен в частта, с която касаторът е бил осъден да заплати на Н. С. Б. 8 000 лева, със законната лихва за забава от 17.08.2017г. до окончателното плащане. Сумата е била дължимо обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за претърпените от Н. С. Б. неимуществени вреди от смъртта на К.Т.К., неин едноутробен брат, при пътнотранспортно произшествие от 29.08.2015г., настъпило по причина на Т.

Г. Д., управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“, с ДК № СТ 3407 АН, гражданската отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от 1

ГПК за неговата отмяна. Решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС Останали са недоказани предпоставките за уважаване на претенцията на ищцата като лице, което съгласно разясненията в тълкувателното решение по изключение може да бъде обезщетено. Събраните по делото доказателства установяват съществуването на нормални семейни отношения между ищцата и починалия й брат, както и наличието на естествена емоционална реакция от страна на ищцата при смъртта на брат й, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на обезщетение. Не се е установило наличие на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Същевременно тълкувателното решение, допускащо по изключение разширяване на кръга на правоимащите, не е било действащо съм 29.08.2015г., когато е починал К.Т.К.. Към тази дата са действащи ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. При условия на евентуалност се сочи, че присъденото обезщетение е завишено по размер, евентуално в случая е приложима разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост може да е до 5 000 лева.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд и следва ли същите да са 2 налице кумулативно, за да се приеме искът за доказан?

2. В какъв обем следва да са претърпените от лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд неимуществени вреди (болки и страдания), за да се приеме, че същите надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?

3. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), респективно чл. 432 от КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

Касаторът счита, че тези три въпроса са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, решение № 34 от 08.06.2022г. по т.д. № 531/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 33 от 12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63 от 20.07.2022г. по т.д. № 889/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50042 от 13.07.2023г. по т.д. № 1010/2022г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2 от 30.11.1984г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на тълкувателното решение, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.11.1984г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС?

3

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г.?

7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2016г.

Според касатора четвърти, пети, шести и седми от въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата Н. С. Б. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Третото лице подпомагаща страна на касатора Т. Г. Д. също не е дал отговор по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

4

За да постанови решението си съставът на Окръжен съд – Сливен е приел, че към 29.08.2015г. касаторът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Киа Спортидж“, с ДК № СТ 3407 АН. На тази дата на път І-6, км. 406, по причина на водача на автомобила Т. Г. Д., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, чл. 96, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 101, ал. 1, т. 3 от ППЗДвП) е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е била причинена смъртта на К.Т.К., управлявал мотоциклет „Хонда CBR1000F“, с ДК № СН1795 В, и Боряна Д.а Шейредова, пътувала на задната седалка на мотоциклета. Т. Г. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 2, б.“б“, ал 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал.

1 от НК с влязла в сила присъда № 5 от 06.03.2017г. по н.о.х.д. № 52/2017г. на Окръжен съд – Сливен.

Също съгласно въззивното решение пострадалият К.Т.К., на 38 години, е бил едноутробен брат на ищцата Н. С. Б.. Тя е извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, но е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт са търпени продължителни болки и страдания, които в случая е справедливо да бъдат обезщетени. По-конкретно, според възприетото от въззивния съд, макар с разлика от 7 години, братът и сестрата са изградили силна връзка на привързаност един към друг и тя се запазила и доразвила с годините, вместо да отслабне. Ищцата помагала в отглеждането на децата на своя брат. Били в една приятелска компания и се омъжила за найдобрия му приятел. След като създали свои семейства, продължили да поддържат изключително близки отношения. Ищцата преживяла загубата на своя брат много тежко. Той бил нейна опора. Изживяла шок. Стресът бил толкова силен, че отслабнала, косата й започнала да пада. Според въззивния съд се е установило сериозно и продължително, извън обичайното за родствената връзка емоционално въздействие на трагичната загуба върху ищцата.

Посочените обстоятелства са били възприети от въззивния съд въз 5 основа на показанията на свидетелите Мария С. (майка на ищцата и починалия й брат), Божил Василев (съпруг на ищцата), Ваня Т.а (втора съпруга на бащата на пострадалия Калоян) и Антония Кинчева (дъщеря на Калоян). Показанията са оценени като съответстващи на останалите обстоятелства и доказателства по делото.

Въз основа на обстоятелствата на конкретния случай, за справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от въззивния съд е била определена сумата от 20 000 лева, намалена на 8 000 лева поради съпричиняване (60%) на вредоносния резултат от починалия – управляване на мотоциклета с превишена скорост (116 км/ч при разрешени 80 км/ч).

При така установеното първият и третият от поставените от касатора въпроси, с оглед възприетото от въззивния съд, че ищцата е извън кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, са значими за изхода на производството (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по чл.

280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд.

Изричен отговор на въпросите е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и той е, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, 6 трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Съобразена е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), съдържаща задължение за държавите членки да създадат правна уредба, чрез която да се постигне пълно и справедливо обезщетение на всички пострадали, получили много сериозни увреждания.