Решение № 44 от 04.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Стара Загора, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20255500100184 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.79, ал.1 и чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.50- 51 от ЗАдв. и чл.218- 223 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на първоначално постъпила Искова молба вх.№ 34108/08.11.2023г. в ОС- П. от ищеца/пълнолетния български гражданин/ д-р В. А. Ч. от гр.П. против ответника/също пълнолетния български гражданин адв.С. Ф. М./също от гр.П./, като ищецът твърди, че ответникът/работещ като адвокат/, е бил негов пълномощник по 2 бр. гр.делапървоначално по гр.д.№ 2720/2019г. и впоследствие по гр.д.№ 274/2020г./и двете по описа на ОС- П./. Твърди в Исковата си молба, че по първото дело по съвет на адв.М. той бил заплатил сумата 1500 лв. за налагането на възбрана върху недвижим имот, който по-късно се оказало, че не е собственост на ответницата по това дело М.Ч.. Ищецът счита, че при добре свършена работа във връзка с възложените му правомощия адвокатът би могъл предварително да проучи и да установи, че този имот чрез сключен брачен договор от 2018г. е бил възложен на съпруга на посочената ответница и след като пълномощникът не е сторил това, той бил ощетен от него с платената сума от 1 500 лв., като е понесъл вреди в този размер/. По второто гр.дело ищецът Ч. бил предявил иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени подобрения, като цената 1 на иска била посочена по съвет на адвокат М. в размер на 27 390 лв., като той го еверил, че след като по делото бъде приета експертиза за оценка на подобренията, ще бъде поискано увеличение на иска. Но въпреки установената от експертизата увеличена стойност на имота в размер на 40 978 лв., увеличение на иска не било заявено от адвоката, като той обяснил на клиента си/ищеца/, че пропускът се дължи на това, че в заседание се явил негов стажант. Тъй като съдът уважил иска му, ищецът счита, че в резултат на недобре свършената от адв.М. работа по договора за правна защита, е понесъл имуществена вреда в размер на сумата 13 588 лв., която съдът би му присъдил, ако беше извършено коментираното увеличение на иска. Ищецът твърди, че по второто дело адв.М. е пропуснал да претендира лихви върху главницата и с това го е ощетил със сумата 15 000 лв., представляваща законна лихва върху главница 40 978 лв., каквато съдът би му присъдил при увеличение на иска, за периода от 05.02.2020г. до датата на предявяване на настоящата искова молба в ОС- П./08.11.2023г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати парично обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнението на договор за правна защита по гр.д.№ 2720/2019г. по описа на ПОС в размер на 1 500 лв., платени за налагане на възбрана върху недвижим имот; обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на договор за правна защита по гр.д.№274/2020г. по описа на ПОС в размер на общо 28 588 лв, от които 13 588 лв. загуба от неизвършено увеличение на иска и 15 000 лв. загуба от непотърсена лихва върху главницата от общо 30 088 лв. от датата на първоначалното завеждане на процесния иск в ОСП./08.11.2023г./ до окончателното изплащане на сумите. Претендира и всички свои разноски по делото, за което представя и Списък по чл.80 от ГПК. Моли искщовата му претенция да бъде изцяло уважена, като основателна, обоснована и доказана, със законните последици. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

В Отговора на Исковата молба вх.№ 4140/02.02.2024г. по реда и в срока по чл.131- 133 от ГПК ответникът/пълнолетния български гражданин от гр.П./- адв.С. Ф. М. от АК- П. заявява, че действително е бил адвокатпълномощник на ищеца по цитираните в исковата молба 2 бр. граждански дела/и двете по описа на ОС- П./, че по повод защитата по делата ищецът не е контактувал само с ответника, а и с колегата му адв.Красимира Куцарова, 2 която го довела в кантората и която била помагала в изготвянето на необходимите книжа, че не било вярно ищцовото твърдение, че след налагане на възбраната било установено наличието на брачен договор между М.Ч. и съпруга й, тъй като адв.Куцарова уведомила за този факт ищеца М., който преценил, че възбраняването ще бъде от полза за него предвид възможността му да се защити с иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на брачния договор за недействителен спрямо него. Твърди, че след многобройни дадени на ищеца Ч. обяснение относно предмета на това бъдещо производство и резултата от него, същият бил заявил, че не иска за води такова дело, въпреки вписаната възбрана, и че през цялото време ищецът бил наясно, че възбраната се налага с цел подготовка на производство по чл.135 от ЗЗД. Ответникът счита, че ищецът не е бил ощетен с претендираната сума от 1 500 лв., тъй като такава не му бил заплащал нито като адвокатски хонорар по 2 бр. процесни предходни гр.дела пред ОС- П., нито в производството по налагане на възбраната. Завява, че било невярно ищцовото твърдение, ответникът предложил на ищеца за предявят иск за определена сума с намерение впоследствие да увеличат цената на иска, че по предложение на ответника извънсъдебно било ангажирано вещото лице Л. и след като се запознал с нейната експертиза, ищецът сам посочил точната сума, за която иска да се предяви претенцията, като към този момент ищецът Ч. бил наясно, че по образувано вече изпълнително дело има данни, че длъжницата М.Ч. има задължения към НАП в размер на 500 000 лв.

Поради което на въпроса дали желае цената на иска да се увеличи до посочената в експертизата сума ищецът отговорил отрицателно, като се обосновал с това, че едва ли ще може да удовлетвори вземанията си, и отказът му бил продиктуван и от обясненията, че увеличаване на иска ще доведе до още по-голямо напрежение с близките му. Предвид което адв.М. подготвил съответна молба, която ищецът подписал, същата била депозирана пред ЧСИ Якимов, след което запорите били вдигнати и изпълнителните действия преустановени. Заявява, че искане за увеличаване на размера на исковата претенция не е направено съвсем съзнателно след съгласуване на този въпрос с ищеца, който заявил, че не иска да претендира суми, които не му се дължат.

Признава, че лихва по гр.д.№ 274/2020г. по описа на ОС- П. не е била претендирана, но причината за това било заявлението на ищеца, че не иска да се конфронтира със съпругата и с дъщеря си и иска да получи единствено сумата, която е платил и нищо повече, като вероятно по тази причина 3 адв.Куцарова при изготвяне на исковата молба не е формулирала подобна акцесорна искова претенция. Твърди, че като той запознал ищеца с решението на Апелативен съд- П. и с това, че със същото е обезсилено обжалваното решение в частта за присъдената в негова полза законна лихва, изрично му разяснил, че може да заведе ново дело и да иска присъждане на такава лихва, на което ищецът Ч. категорично заявил, че не иска да води такова дело, тъй като и без това няма да може да си вземе парите от Ч., предвид което пропускът да защити правата си е на самия ищец. Допълва, че ищецът поС.но звънял на ответника по няколко пъти на ден, идвал в кантората му по всяко време и е бил информиран многократно от ответника и от адв.Куцарова за всеки детайл от защитата му по делата, ищецът многократно се бил явявал и в съдебни заседания, поради което не отговаряло на истината твърдението, че по съвет на адв.М. той не се бил явявал в заседания по делата. Отношенията между страните приключили след като Ч. поискал без основание сумата 13 000 лв., която по негови неверни твърдения била събрана от ЧСИ по изпълнително дело и преведена по сметката на ответника, тъй като ищецът не можел да събере парите си от длъжницата и му споделял, че търси начини да получи някакви пари, независимо от къде и от кого. Наред с това преди да бъдат заведени делата срещу длъжниците на ищеца, последният изрично е бил запознат с нарочно изготвена справка за тяхното имущество. Поради което ищецът не бил претърпял вреди, които да са свързани с действия или бездействия на ответника адв.М., тъй като всички процесуални действия по делата били предварително обсъждани и одобрявани от него, и ищецът не бил претърпял вреди в размер на 13 588 лв., тъй като в никое производство не е установено, че такава сума му се дължи. И дори да се приемело, че ответниците по гр.д.№ 274/2020г. по описа на ОС- П. са се обогатили с тази сума, нямало данни ищецът да е обеднял със същата, а евентуален извод, че съдът по това дело би му присъдил такава сума е изцяло спекулативен Счита също така, че ищецът не бил претърпял вреди в размер на 15 000 лв., тъй като самият той твърдял, че това била лихва върху сумата 40 978 лв., каквато той не е претендирал и не му е била присъдена, а периодът от време бил избран съвсем произволно. От което следвало, че ако твърденията в Исковата молба били верни и ищецът е бил носител на вземания в претендираните размери, то не били налице претърпени от него имуществени вреди в левове. Счита исковете против него за неоснователни и недоказани и моли да бъдат 4 отхвърлени, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. В дадения му от съда 1- седмичен срок ответникът не е представил писмена Защита по делото.

Третото лице- помагач/застрахователя на ответника/- „ДЗИ - Общо застраховане”- ЕАД, гр.София на страната на ответника адв.С. Ф. М. от АКП. е представило писмен Отговор на ИМ/Становище/ вх.№

19150/04.06.2024г., в който се присъединява към изложените от ответника адв.С. Ф. М. в Отговора му на Исковата молба относно твърдения, възражения и оспорвания, като то оспорва изцяло предявените искове, като неоснователн и недоказани. Счита, че Исковата молба е редовна от външна страна, но по същество е изцяло неоснователна и недоказана, тъй като предявените от ищеца искове срещу ответника искове за главници и лихви се явявали изцяло недоказани по основание и по размер. Счита, че не са налице законовите предпоставки за възникване на отговорност на адв.С. Ф. М. и съответно основанието същият да заплати търсените парични обезщетения на ищеца по делото за претендирани имуществени вреди, понеже фактическият състав на отговорността на адвокат по чл.51 от ЗАдв. обхващал неправомерни действия на адвоката при упражняване на възложената му дейност, вреда и причинна връзка между двете. Основателността на иска била обвързана от доказване на това, че за лицето/клиент на адвоката/- ищеца е настъпил неблагоприятен резултат и той се дължал на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, както действие или бездействие на адвоката, с което да е нарушил свое задължение, вменено му от ЗАдв. Като била необходима и пряка причинноследствена връзка с това му поведение за страната да са настъпили твърдените имуществени парични вреди. Счита, че при воденето на процесните 2 бр. гр.дела № 2720/2019г. № 274/2020г./и двете по описа на ОС- П./ ответникътадвокат бил действал в кръга на предоставените му от доверителя/ищец/ правомощия, изпълнявайки добросъвестно задълженията си, като не бил извършвал неправомерни действия, с които да увреди ищеца. От фактическата обстановка, свързана с воденето от адв. М. 2 бр. граждански дела се разкрива едно последователно правомерно поведение на ответника по настоящото дело, което бил в интерес на неговия клиент- ищеца. Счита, че всяко предприемано правно процесуално действие от страна на ответника- адвокат е било 5 предварително съгласувано с неговия клиент- ищеца Ч., като точно и ясно му е било разяснявано с каква цел е предприемано конкретното действие и съответно какъв правен резултат цели. В тази връзка оспорва настъпването на вреди в патримониума на ищеца, тъй като вредата е негативна последица, намаляване имуществото на увреденото лице против неговата воля. В разглеждания процесен случай счита, че не е налице и твърдяната от ищеца вреда от неизпълнение на двата договора за правна защита, която вреда не следва да бъде обезщетена. За претендираната сума от 1500 лв. ищецът не сочи никакви доказателства, че същата е заплатена от него на ответникаадвокат. А що се касае за претендираните от ищеца обезщетения, представляващи пропуснати ползи от неувеличаване на цената на иска и съответно непретендираните законни лихви върху тази главница, то ответникът адв.М. бил действал под ясното и точно давление на своя клиент относно разпореждането с предмета на иска и неговата цена. Що се касае за претендираното обезщетение в размер на непретендираната законна лихва върху главницата в размер на 15 000 лв., то към момента на установяване обстоятелството, че същата не е претендирана, претенцията за нея не е била погасена по давност, като решението същата да не се търси в едно ново исково производство отново била на ищеца Ч.. Поради липса на противоправно поведение от страна на ответника адв.М. при изпълнение на 2 бр. договори за правна защита , липса на настъпили вреди и пряка причинно следствена връзка между действията на адвоката и настъпването на твърдените ищеца вреди, счита, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност на ответника- адвокат, и че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на договорите за правна помощ. Счита за неоснователни и исковите претенции на ищеца за законна лихва с оглед неоснователността на главните искови претенции. Не оспорва наличието на валидни застрахователни полици по задължителна застраховка „Професионална отговорност на адвокати“, като същите са представени от ответника/адв.М./ по делото. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявените от ищеца Ч. срещу ответника адв.М. искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Няма претенции за разноски по делото. В дадения му от съда 1- седмичен срок не е представил писмена Защита по делото.