Решение № 1279 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1279 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110148592 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно последващо кумулативно съединяване искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК за прогласяване недействителност на договор за кредит № ***** от 08.08.2024 г.,а при условията на евентуалност – за нищожност на клаузата на чл.5 от същия договор от Р. Г. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Ф Б“ЕООД,ЕИК

*****,,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от И В и Д Н,както и насрещен иск от „Ф Б“ЕООД срещу Р. Г. А. за осъждане на ответника да върне сумата от 4000 лева главница по договора за заем.

Ищецът по първоначално предявените искове твърди,че между страните е сключен договор за заем № ***** от 08.08.2024 г. при заемна парична сума от 4000 лева. Ищецът поддържа,че към договора няма погасителен план,посоченият в договора размер на ГПР възлиза на 49,11 %,а при съобразяване наличието на втори договор за поръчителство и при отчитане разходите по договора за поръчителство се достига до недействителност на договора за заем поради нарушаване на императивна правна норма. Сочи се,че при включване размера на задължението по договора за поръчителство в ГПР би се достигнало до нарушаване разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. При условията на евентуалност,ако искът не бъде уважен,ищецът А. предявява иск за прогласяване недействителност на договорната клауза на чл.5 от сключения договор – твърди се,че според цитираната договорна клауза е предвидено осигуряване на обезпечение,което я прави нищожна. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „Ф Б“ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че ищецът не е бил длъжен да сключва договор с М Б,сочи се,че договорът за гаранция 1 представлява самостоятелно правоотношение,което е отделно от договора за заем. Твърди се,че точно е посочена стойността на ГПР и не е допуснато нарушение на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор „Ф Б“ЕООД предявява насрещна искова претенция за осъждане на ответника по насрещния иск Р. Г. А. да заплати сумата от 4000 лева,защото сумата от 4000 лева е предадена на заемополучателя,но не е върната,а заемополучателят дължи нейното връщане.

Моли съда да уважи насрещния иск.

Ответникът по насрещния иск признава иска като сочи,че не отговаря за разноски.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Приет е договор № *****,сключен на 08.08.2024 г. между „Ф Б“ЕООД,като заемодател,и Р. Г. А.,като заемополучател,съгласно който дружеството предоставя в заем сумата от 4000 лева,уговорена е договорна лихва от 920 лева,а съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство от М Б. Размерът на таксата по банковата гаранция възлиза на 3920 лева.

Представени са общи условия на „Ф Б“ЕООД за предоставяне на потребителски кредити.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,който би могъл да бъде проявен при сключване на договора като недействителният договор не може да породи нито права,нито задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Разпоредбата на чл.22 от ЗПК урежда хипотезите,при които договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд,отчитайки представените по 2 делото писмени доказателства,намира,че доводите на ищеца А. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК се явяват основателни.

Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер на задължението по договора за заем,а когато ГПР е неточно посочен или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. В конкретния случай в представения по делото договор за заем е посочен ГПР от 49,11 %,но същевременно е регламентирано сключване на договор за поръчителство с М Б,при което по този договор възниква допълнително задължение в размер от 3920 лева,т.е. почти равно на размера на заемната парична сума. Неоснователен се явява доводът на ответното дружество,че ГПР не е посочен неточно,защото задължението по договора за поръчителство възниква по самостоятелно договорно правоотношение. Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска независимо от обстоятелството дали паричното задължение възниква по договора за потребителски заем или по друг допълнителен договор,какъвто е договорът за поръчителство. С оглед обстоятелството,че чрез възникване на задължение за заплащане на парична сума по договора за поръчителство,относно която няма спор,че не е включена при изчисляване на ГПР, както и предвид това,че посоченият ГПР в договора за заем е 49,11 %, се достига до нарушаване на императивна правна норма,а именно – на чл.19,ал.4 от ЗПК. В хипотезата,когато не са включени всички задължения при определяне размера на ГПР последният се явява посочен неточно,а това води до недействителност на договорното правоотношение.

Когато при определяне размера на ГПР не са включени всички задължения,това влече недействителност на договорното правоотношение. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и поспециално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. В хода на производството ответникът не е доказал,че договорната клауза за осигуряване на обезпечение чрез поръчителство от М Б, се явява индивидуално договорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора,както и в общите условия на ответника – 3 клаузата на чл.5.3 от общите условия предвижда,че при предоставяне на обезпечение се повишава кредитоспособността на заемополучателя,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно възникналото по договора за поръчителство парично задължение,съдът приема,че годишният процент на разходите е изчислен неправилно,което поражда като правна последица недействителността на договорното правоотношение по договора за заем,т.е. предявената от ищеца А. искова претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № ***** от 08.08.2024 г. се явява доказана по основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено,при включване на паричната сума,представляваща задължение по поръчителството,размерът на годишния процент на разходите значително надвишава установения от закона императивен максимум съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Така мотивиран,съдът намира,че искът за прогласяване недействителност на договора за заем подлежи на уважаване.

Съдът,отчитайки уважаването на предявения като главен иск за прогласяване недействителност на договорно правоотношение намира,че не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения като евентуален иск за прогласяване недействителност на отделна договорна клауза.

Софийският районен съд приема,че предявената от „Ф Б“ЕООД искова претенция за осъждане на Р. Г. А. да заплати сумата от 4000 лева подлежи на уважаване. За да счете,че искът следва да бъде уважен,съдът взе предвид,че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за заем заемополучателят дължи връщането на чистата стойност на кредита.

Цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК регламентира хипотеза,целяща избягването настъпване на неоснователно обогатяване – в този смисъл ако договорът е недействителен,заемополучателят дължи връщане на заемната парична сума,която по конкретния договор за заем възлиза на 4000 лева.

Съдът,отчитайки формулираното от ответника А. признание в писмения отговор,както и предвид липсата на доказателства ответникът да е върнал заемната сума – изцяло или отчасти,съдът приема,че искът за сумата от 4000 лева е изцяло доказан по основание и по размер.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса съдът приема,че следва да бъде осъден ответникът на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати сумата от 196,80 лева,а в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 300 лева,за което има доказателства,че е заплатено и което е претендирано от ищеца А. с молба,подадена преди провеждането по делото на открито съдебно заседание. Съдът счита,че при отчитане изхода от делото 4 по насрещния иск в полза на ищеца по насрещния иск следва да бъде присъдена сумата от 260 лева – внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по насрещния иск,че не дължи разноски при съобразяване разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК. Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК разноските остават за сметка на ищеца,ако ответникът признае иска и не е дал повод за завеждане на делото,т.е. следва да са налице две кумулативно изискуеми предпоставки,а в конкретния случай единствено е налице признание на иска,но не може да бъде счетено,че ответникът не е дал повод за завеждане на делото при отчитане липсата на каквито и да било плащания,представляващи чистата стойност по заемното правоотношение,а и следва да бъде взето предвид,че разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК не намира приложение,ако предявяването на иск е условие за реализиране правото на страната ищец.