Решение № 62 от 10.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500213 по описа за 2022 година

Постъпила е жалба с вх.№ 642/25.02.2022 г. от „М.- С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град П., ***, ЕИК - ...., с управител М.В.К., чрез пълномощник адвокат Р.Т. И., вписан в Адвокатска колегия – П. против Решение № 21/26.01.2022 г. по в.гр.д. 464/2021 г. на Окръжен съд – С., с което е оставена без уважение жалба с вх.№ 2899/06.12.2021 г. срещу разпределение на суми по протокол от 15.11.2021 г. по изп.дело № 52/2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител с № 916 З.Т., с район на действие - района на С.ски окръжен съд, в частта по т. 3 на раздел IV, с която от сумата от 23757,88 лева, останала след погасяване такси за ЧСИ, такси и разноски на взискателя и публични задължения, не се разпределя част за погасяване вземане на това дружество по изпълнителни листове, а на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК сумата от 23757,88 лева се задържа до представяне на изпълнителен лист в полза на другия взискател „Б.

- СС“ ЕООД, издаден въз основа на допуснато обезпечение. В жалбата се твърди, че постановеното решение на СмОС е неправилно – постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е необосновано. Излагат се доводи, че неправилно при извършеното разпределение от ЧСИ в реда на хирографарните кредитори се задържа цялата 1 сума, като неправилно се прилага разпоредбата на чл. 459 от ГПК. Анализира се правния статут на възбраната като обезпечителен, а не създаващ право на предпочтително удовлетворяване. Цитира се апелативна практика.

Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата: длъжника Сдружение „Т.д.К.“-С. и присъединените по право взискатели „Б. - СС ЕООД/н/ - П., и държавата чрез ТД на НАП - П., не са взели становище по същата.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице – взискател, засяга неблагоприятно за него обжалваемо, съгласно чл. 463, ал. 2 във връзка с чл.

274 от ГПК решение за оставяне без уважение жалбата му срещу разпределение на съдебен изпълнител и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Окръжният съд е сезиран с жалба вх.№ 2899/06.12.2021 г. от „М.- С.“ ЕООД срещу разпределение на суми, съдържащо се в протокол от 15.11.2021 г. по изп.дело № 52/18 г. на ЧСИ с рег.№ 916 З.Т., действаща в района на С.ски окръжен съд, в частта по т. 3 на раздел IV, с която от сумата от 23757,88 лева, останала след погасяване такси за ЧСИ, такси и разноски на взискателя и публични задължения, не се разпределя част за погасяване вземане на това дружество по предявени изпълнителни листове, а на основание чл. 459, ал. 1 ГПК се задържа до представяне на изпълнителен лист в полза на другия взискател „Б. - СС“ ЕООД(н), издаден въз основа на допуснато обезпечение.

Не са постъпили възражения от останалите страни по изпълнителното дело: длъжника Сдружение „Т.д.К.“-С. и присъединените по право взискатели „Б. СС ЕООД/н/-гр.П. и държавата чрез ТД на НАП - П.. Частният съдебен изпълнител е изложил доводи, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Окръжният съд е установил, че изпълнителното дело е образувано на 08.02.2018 г. по молба на взискателя „М.- С.“ ЕООД за събиране паричните му вземания спрямо длъжника Сдружение „Т.д.К.“ - С. за над 100000 лева разходи за ремонти, реконструкция и др. на административната сграда на ТД „К.“ и лихви. За събиране вземанията на жалбоподателя е била наложена от ЧСИ, съгласно разпореждане от 26.02.2018 г. възбрана и върху собствения на длъжника поземлен имот с идентификатор .... в курортното ядро „С.“ - П., 2 ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори съответно .....3, .....1 /туристически сгради на по три етажа - туристически комплекс хижа „С.“/, както и върху сграда с идентификатор .....4 /за енергопроизводство/, като възбраната е била вписана на 26.02.2018 г., дв.вх.№ 424 от същата дата, акт № 58, на Служба по вписванията при С.ския районен съд. Въз основа на молба от взискателя „М.- С.“ ЕООД с вх.№ 569/15.02.2019 г. ЧСИ Т. с разпореждане от 19.02.2019 г. е била вдигната така наложената възбрана върху поземления имот с идентификатор .... в курортното ядро „С.“ - П., ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори съответно .....3, .....1 и .....4, и е била наложена възбрана върху два самостоятелни обекта в едната от сградите, а именно: обект с идентификатор .....1.6 и обект с идентификатор .....1.15. На 19.02.2019 г. са били вписани съответно заличаване на възбраната върху ПИ с идентификатор .... в курортното ядро „С.“ - П., ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори съответно .....3, .....1 и .....4 и е била вписана възбраната върху двата самостоятелни обекта с идентификатори съответно .....1.6 и .....1.15. На 10.01.2019 г., е била вписана възбрана в полза на „Б. - СС“ ЕООД/н/ върху поземления имот с идентификатор ...., в курортното ядро „С.“ - П. и върху две от намиращите се в него сгради, собствени на длъжника Сдружение Туристическо дружество “К.“ с идентификатори съответно .....3, представляваща тяло „С“ на хижа „С.“ и ***, представляваща тяло „А“ на същата хижа, за обезпечение на предявените от „Б. -СС“ ЕООД/н/ осъдителни искове за парични вземания против Сдружение Т.д.К.“ - С.. Това е било сторено въз основа на Определение № 528/04.12.2018 г. по в.ч.гр.д. № 632/18 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на тези искове. На втора публична продан, продължила в периода 27.08.21 г. 27.09.21 г. са били изнесени двата обекта, намиращи се в така възбранената сграда с идентификатор .....1, а именно: .....1.6, представляващ апартамент № А102 и .....1.15, представляващ ателие № А202, находящи се в тяло „А“ /буква „А“/ в сграда с идентификатор .....1, представляваща част от строеж „Надстройка, преустройство и пристройка на съществуваща сграда хижа „С.“ - втори етап“ в к.к. П., построена в груб строеж. С протокол от 28.09.2021 г. за купувач на апартамента с идентификатор .....1.6 е бил обявен Б.Ц. и постъпилата сума 39973 лева е била разпределена с протокол от 15.11.2021 г., т. 3 от на раздел IV от който се обжалвал. Съгласно извършеното 3 разпределение след отделени суми по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗД е бил наличен остатък от 23757.88 лева, който е бил предназначен за хирографарните кредитори - т. 3 на раздел IV от разпределението.

Констатирано е от СмОС, че по тази точка е постановено, че както „М. - С.“ ЕООД не получава сума от така разпределяната за вземането си по изпълнителните листове, чийто непогасен остатък е 87 423,80 лева, а само за такси и разноски по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, така и другият взискател - „Б. - СС“ ЕООД (н) също не получава сума от разпределението.

Установено е, че посочената сума от 23757,88 лева се задържа от ЧСИ до представяне на изпълнителен лист в полза на „Б. - СС“ ЕООД (н) издаден въз основа на допуснатото обезпечение.

В мотивите на Решението си СмОС е приел, че това задържане е направено в изпълнение разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК, която предвижда, че кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено. В случая „Б.-СС“ ЕООД/н/ е било присъединен взискател по силата на тази разпоредба, защото в негова полза е допуснато от Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 632/18 г. описаното по-горе обезпечение на исковете му срещу Туристическо дружество “К.“ чрез налагане на възбрана върху цялата сграда с идентификатор .....1, представляваща тяло „А“ на хижа „С.“. Това означава, че е възбранен и самостоятелният обект в нея, сумата от чиято продан се разпределя на 15.11.2022 г. - апартамент № А102 с идентификатор .....1.6. Според СмОС след като „Б.-СС“ ЕООД/н/ се смята за присъединен взискател по право, не е необходимо да подава молба за конституиране в това качество. Съдебният изпълнител узнава за възбраната при проверката за вещни тежести и собственост на имота, върху който се извършва принудителното изпълнение, поради което и на осн. чл. 459, ал. 1 ГПК е длъжен да счита съответното лице за присъединен взискател с всички произтичащи от това права и задължения.

Т.е. „съдебният изпълнител служебно вземал предвид вземането на присъединения по право кредитор“ и тъй като положението на обезпечения 4 кредитор, присъединен по право, е по-особено /„съществуването на неговото вземане все още не е съдебно потвърдено и правото на принудително изпълнение не е удостоверено в изпълнителен лист“, както е посочено в мотивите по т.5 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК/, заделя съответната сума до получаване на такъв лист.

Окръжният съд е приел за неоснователни са изложените в първоначалната жалба оплаквания, че е имало нарушение на чл. 136 ЗЗД - с неразпределянето на остатъка от 23757,88 лева не се осъществявало предпочтително удовлетворяване на присъединения взискател „Б.-СС“ ЕООД/н/ в разрез с правилата на чл. 136 ЗЗД, а тази сума се запазвала временно по сметката на ЧСИ, който ако и след като получи изпълнителен лист, издаден в полза на „Б.-СС“ ЕООД/н/ за съответна сума според уважения размер на исковете му срещу Т.д.К.“, едва тогава щял да се разпредели този остатък по съразмерност между хирографарните кредитори, сред които е бил и жалбоподателят „М.- С.“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че жалбата е основателна.

В член 459 от ГПК е регламентирано задължително встъпване в изпълнителния процес, без да е необходимо изрично искане за това на кредитори с обезпечено вземане чрез наложена възбрана, когато принудителното изпълнение е насочено върху предмета на обезпечението.

Това е извършено с цел охрана интересите на обезпечения кредитор. При положение, че след осребряване на имуществото, предмет на обезпечението и при изготвяне на разпределението по чл. 460 от ГПК, обезпеченият кредитор все още не разполага с изпълнителен лист, в който да е обективирано паричното му вземане, то следва при разпределението да бъде отделена сума, която законодателят е определил като „припадаща се“ – изр. II в ал. 1, на чл.

459 от ГПК. Т.е. това е сума, която е съответна и съразмерна с вземанията на останалите кредитори. Разпоредбата на чл. 459 от ГПК не лишава останалите кредитори, още повече в качеството им на редовни взискатели с влязъл в сила годен изпълнителен титул от полагащото им се в условията на съразмерност в съответния ред. Тази припадаща се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и се предава на обезпечения кредитор, когато представи изпълнителен лист, или ако обезпечението бъде отменено се връща на длъжника, респ. се разпределя между останалите взискатели. В текста на чл.

5

459 от ГПК, за да определи размера на сумата, която ще се задели за обезпечения кредитор, който все още няма изпълнителен лист за вземането си, законодателят е използвал израза „припадащата се сума“. Налице е конкретност, а не неопределяемост. Конкретната сума е винаги посочена в обезпечителния акт за допускане на обезпечението. Тази сума е Б.та за съответното процентно определяне и запазване на дължимото на обезпечения кредитор. Което дължимо е под условие – до представяне на изпълнителен лист или до отмяната на обезпечението. Следователно, участието на обезпеченият кредитор в разпределението не е предпоставено от приключване на неговото съдебно производство за вземането, но и не е предпоставка за създаване на пречки в нормалното развитие на изпълнителния процес. Налице е паралелна съвместимост на два правни института, които не са в колизия.