Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260234 от 01.09.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3917/2019
Вид
Решение № 260234
Подписан
01.09.2020
В сила
01.10.2020
Състав
ДИАНА ИЛИЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н И Е № 260234 гр. Пловдив, 01.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XI граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА КОСТАДИНОВА при секретаря София Чаушева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 3917 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: *** против „Бест файненс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, к-с Бокар, бл. 35, партер, представлявано от П. С. Д. и М. П. В.-Д., с която се предявяват евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит от 28.09.2018г. е нищожен. В случай на отхвърляне на главния иск, е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, уговорена в Раздел

ІV, т. 4 за неустойка от процесния договор е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, като заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2018г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41%, годишен процент на разходите – 49,65% и срок за погасяване на заема 38 седмици, с размер на месечната погасителна вноска от 61,42 лева.

Твърди, че съгласно Раздел ІV, т. 1-3 от договора ищецът следвало да осигури в срок до един ден, считано от датата на сключване на договора предвиденото обезпечение, а именно поръчителството на физическо лице, което следвало да отговаря на следните изисквания: да има навършени 25г., минимален осигурителен доход 2000 лева, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение и т.н., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 1 година, да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в дружеството, да предостави служебна бележка за дохода си 6 месеца назад. В случай на неизпълнение от страна на ищеца за предоставяне на поисканото обезпечение, в договора било уговорено задължение за заплащане на неустойка в размер на 1330 лева. Ищецът твърди, че е усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължал плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът бил нищожен. Като основание за твърдяната нищожност поддържа нарушение на разпоредбата на чл. 5 и чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като договореният лихвен процент не отговарял на действително приложения, а уговорената неустойка била добавка към договорната лихва. Счита, че уговорената възнаградителна лихва нарушавала принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Намира, че уговорената в договора неустойка била загубила присъщата й обезщетителна функция, доколкото представлявала близо 130 % от заемната сума. Поддържа, че договорените между страните условия за предоставяне на обезпечение били неизпълними, с което се целяло получаването на допълнителна печалба в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а изискването за предоставяне на лично обезпечение противоречало на Директива 2008/48. Твърди, че неустойката не била включена в ГПР, поради което и той не съответствал на действително прилагания от кредитора в правоотношението и с което се нарушавала изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът бил недействителен, а съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Ищецът намира, че недействителността на уговорката относно договорната лихва водела до нищожност на целия договор, като в случая не се прилагала разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Моли за уважаване на предявените искове.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна.

Твърди, че ищецът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като същият е сключил на 28.09.2018 г. договор за потребителски кредит BestCredit на вноски № ****** г., по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 1000 лева. Съгласно чл. 2, раздел ІІ от договора, кредитополучателят се задължил да върне кредита на 19 равни двуседмични вноски, като падежните дати на вноските били уговорени в погасителен план към договора.

Кредитополучателят следвало да върне отпуснатата сума от 1000 лева, ведно с договорна лихва в размер на 166,02 лева. При неизпълнение на задължението по Раздел ІV от договора, по силата на който длъжникът следвало да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от договора, да се дължи неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума по кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора. Страните се съгласили, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен. За периода на договора ищецът не е изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което неустойката за периода 12.10.2018 г. – 21.06.2019 г. е в размер на сумата от 1330 лева. Тъй като ищецът просрочил повече от две вноски, изпаднал в забава и съгласно чл. 10.3 от ОУ дължал и законна лихва за всеки ден забава /ОЛП+10%/, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането. Били сторени и разходи за колектор, тъй като ищецът не изпълнил задълженията си по договора. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца да върне в срок сумата по договора, ответното дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Излага съображения за законосъобразност на възнаградителната лихва, като твърди, че същата не противоречи на добрите нрави. Счита за неправилни изложените съображения за нищожност на неустойката. С приемането на ОУ потребителят потвърдил, че е осведомен за съпътстващите кредита задължения, които могат да се отразят негативно на икономическото му състояние, че лихвите на дружеството е възможно да са по-високи от тези предлагани от други предприятия. На ищеца била представена цялата съпътстваща задължителна по закон договорна и преддоговорна информация свързана с договора. Счита, че претендирания размер на неустойката кореспондира с обезщетителния й ефект за предвидимите преки вреди, претърпени от изправния кредитор, респ. със санкционния характер за неизправния забавил изпълнението длъжник, поради което моли да се отхвърли искането за нейната нищожност. Моли, като безспорно да бъде отделено обстоятелството, че длъжникът е сключил договора и в резултат на него е получил уговорената сума от 1000 лева. Счита исковите претенции за недопустими, неоснователни и недоказани. Моли, в случай, че съдът обяви за недействителна клаузата за възнаградителната лихва, да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че ищецът дължи законна лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, а и от събраните по делото доказателства-договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***** се установява, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 28.09.2018г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41 %, годишен процент на разходите 49,65 % и срок за погасяване на заема 38 седмици, с размер на месечна погасителна вноска от 61,42 лева. Съгласно Раздел ІV, т. 1-3 от договора ищецът следвало да осигури в срок до един ден, считано от датата на сключване на договора предвиденото обезпечение, а именно поръчителството на физическо лице, което следвало да отговаря на следните изисквания: да има навършени 25г., минимален осигурителен доход 2000 лева, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение и т.н., валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 1 година, да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в дружеството, да предостави служебна бележка за дохода си 6 месеца назад. В случай на неизпълнение от страна на ищеца за предоставяне на поисканото обезпечение, в договора било уговорено задължение за заплащане на неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от което в годишния процент на разходите по процесния Договор за потребителски заем е включена единствено договорната лихва, като при прилагане на необходимите изчисления съобразно формулата за изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит същия възлизал на 49,65 %. Договорът за потребителски заем от 28.09.2018г. се оскъпявал с уговорената в раздел 4, т. 4 неустойка с ГПР от 49,65 % на 106,28%. Съдът кредитира заключението на изготвената по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

По основателността на главния иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит от 28.09.2018г. е нищожен, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 28.09.2018г по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10 годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;