Решение № 17005 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17005 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110139366 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Р. Д. П. срещу „Сити Кеш“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 31.08.2023 г. е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за паричен заем № 922188, по силата на който й е предоставена заемна сума в размер на 1000 лв. Посочва се, че съгласно договора заемът следва да бъде погасен чрез заплащане на седмични погасителни вноски, а именно - 6 бр. вноски от по 8.65 лв. и 38 бр. вноски по 30.99 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 44.50 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 56.69 % и общ размер на дължимата сума от 1229.52 лв., включваща главница от 1000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 229.52 лв. Ищцата твърди, че в договора е предвидено задължение заемът да бъде обезпечен чрез банкова гаранция или чрез поръчител/поръчители, които трябва да отговарят на редица условия, свързани с минимален доход, липса на други задължения към кредитора, липса на проблемна кредитна история и представяне на документи за доход. Посочва се още, че при непредставяне на обезпечение в тридневен срок или при несъответствие на обезпечението с договорните изисквания заемателят дължи неустойка в размер на сумата от 1014.48 лв., разсрочена чрез заплащане на погасителни вноски в размер на сумата от по 20.01 лв., дължима на падежите на всяка погасителна вноска по ДПК, като по този начин общият размер на задължението възлиза на сумата от 2244.00 лв.

Според ищцата поставените условия са практически неизпълними за средния потребител, особено предвид краткия срок за осигуряване на обезпечение, поради което клаузата за неустойка има санкционен и икономически 1 обременяващ характер. В исковата молба се излагат съображения, че договорът представлява типов потребителски договор, чието съдържание е предварително изготвено от кредитора и върху което потребителят не е имал възможност да влияе. Твърди се, че посоченият в договора ГПР – 56,69%, е изчислен неправилно, тъй като в него не са включени всички действителни разходи по кредита, включително предвидената неустойка. Според ищцата реалният ГПР надвишава законово допустимия размер, поради което са нарушени разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка се сочи, че клаузите на договора са неравноправни, противоречат на добрите нрави и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Ищцата се позовава и на практика на Съда на Европейския съюз относно последиците от неправилно посочен или непълен ГПР в потребителските договори за кредит. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № 922188 от 31.08.2023 г., сключен между нея и ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, а в условията на евентуалност нищожността на клаузите, свързани с начисляването на неустойка и разходи по кредита, поради противоречие със закона, нарушение на разпоредбите на ЗПК, наличие на неравноправни клаузи и противоречие с добрите нрави. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че не е налице недействителност на договора за кредит, нито нищожност на клаузата за неустойка. Ответникът твърди, че дори евентуално да бъде приета нищожност на клаузата за неустойка, това не води до нищожност на целия договор, тъй като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД недействителността на отделна клауза не засяга останалата част от договора, когато той може да се прилага и без нея. Според ответника основните параметри на договора – размер на кредита, лихва и погасителен план – са валидно уговорени и договорът отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит. В отговора се твърди, че годишният процент на разходите е правилно определен и изчислен съобразно закона, като към датата на сключване на договора законовият максимум на ГПР е бил 66.45 %, а процесният договор е предвиждал ГПР от 56.69 %, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът оспорва твърдението, че неустойката следва да бъде включена в ГПР, като поддържа, че тя представлява санкция за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и не е разход по кредита. Посочва се, че съгласно Директива 2008/48/ЕО от ГПР се изключват сумите, дължими от потребителя при неизпълнение на договорните му задължения. Според ответника към момента на сключване на договора не е било известно дали изобщо ще възникне основание за начисляване на неустойка, поради което тя не може да бъде предварително включена в ГПР. Ответното дружество твърди, че клаузата за неустойка е ясна, разбираема и индивидуално уговорена, като в договора и погасителния план изрично са били посочени както вноските без неустойка, така и евентуалните вноски при неизпълнение на задължението за обезпечение. Поддържа се, че потребителят е бил напълно информиран за 2 всички възможни финансови последици от договора още преди подписването му чрез предоставения стандартен европейски формуляр и погасителния план.

Ответникът оспорва и твърденията за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва. Поддържа се, че лихвата е фиксирана, ясно посочена както процентно, така и като конкретна стойност, и представлява част от основния предмет на договора, поради което не подлежи на преценка за неравноправност. Твърди се още, че кредитополучателят е бил надлежно информиран за размера на лихвата, размера на общото задължение и начина на погасяване на кредита. В отговора се оспорват твърденията за нарушения относно формата на договора и размера на използвания шрифт, като се поддържа, че текстът е изготвен в съответствие със законовите изисквания и не е с шрифт по-малък от допустимия. Ответникът твърди също, че в договора изрично са били уредени правата на потребителя по чл. 29 ЗПК относно правото на отказ от договора. Оспорват се твърденията за заблуждаваща търговска практика. Ответникът поддържа, че потребителят е бил надлежно информиран, че ГПР не включва неустойката и че последната ще се дължи само при непредоставяне на обезпечение. Според дружеството договорът не съдържа неясноти или подвеждаща информация относно размера на задълженията. Ответникът твърди, че е била извършена проверка на кредитоспособността на ищцата преди отпускането на кредита и че дори да липсва такава проверка, законът предвижда само административнонаказателна отговорност, но не и нищожност на договора или на отделни негови клаузи. В отговора се поддържа, че цитираната от ищцата практика на Съда на Европейския съюз е неотносима към настоящия спор, тъй като касае различна фактическа обстановка, при която в ГПР не е била включена допълнителна такса по кредита, а не неустойка за неизпълнение. Ответникът излага и подробни съображения относно действителността на клаузата за неустойка. Поддържа се, че неустойката е уговорена като обезщетение за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и е допустима съгласно ЗПК. Посочва се, че ищцата е разполагала с 14-дневен срок да се откаже от договора без негативни последици, както и с възможност да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да предложи друго обезпечение. Според ответника ищцата не е упражнила нито едно от тези права. В отговора се съдържат твърдения, че ищцата е действала недобросъвестно, тъй като е сключила общо пет договора със сходни условия и идентични клаузи за неустойка, въпреки че е била запозната с тяхното съдържание и последици.

Ответникът поддържа, че това поведение показва, че ищцата е била напълно наясно с условията на кредитните продукти и впоследствие е предприела съдебни действия с цел неоснователно обогатяване. Според дружеството многократното сключване на идентични договори доказва индивидуално договаряне, липса на заблуда и липса на неравноправност на клаузите.

Ответникът оспорва и твърденията за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като поддържа се, че договорните условия са ясни, конкретни, разбираеми и не водят до значително неравновесие между страните. Твърди се, че потребителят е бил надлежно информиран за всички свои задължения и 3 икономически последици от договора, както преди сключването му, така и при подписването му. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 922188 от 31.08.2023 г., сключен между Р. Д. П. и „Сити Кеш“ ООД, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит № 922188 от 31.08.2023 г., съдържанието на оспорените договорни клаузи, както и фактите, от които извежда твърдяната нищожност на договора или на отделни негови клаузи противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП, включително че ГПР е неправилно определен или че не са включени всички разходи по кредита; наличие на неравноправни клаузи, противоречие с добрите нрави и съществено неравновесие между правата и задълженията на страните като потребител и търговец.

В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си срещу иска - че процесния ДПК е сключен при спазване изискванията на ЗПК; че ГПР е правилно изчислен и посочен, както и че процесната неустойка не представлява разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства:

1/ между страните е Договор за потребителски кредит № 922188 от 31.08.2023 г. по силата на който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лв.;

2/ съдържанието на ДПК включва - фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44.50 %; годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 56.69 %; задължение за предоставяне на обезпечение; клауза за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на сумата от 1014.48 лв., разсрочена чрез заплащане на погасителни вноски в размер на сумата от по 20.01 лв., дължима на падежите на всяка погасителна вноска по ДПК;

3/ неустойката не е включена в изчисления и посочен в договора ГПР.

Спорът между страните е правен и се заключава до въпроса дали неустойката следва да бъде включена в ГПР и какви са последиците от 4 невключването й.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.