Решение № 2569 от 26.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2569 гр. Пловдив, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330108697 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Н. П., ЕГН ********** против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата твърди на 02.09.2019 г. в гр. Пловдив, в светлата част на денонощието, вървейки по десния тротоар на ул. „С. и О. О.“ с посока на движение от ул. „Д.“ към бул. „Ц. Б. О.“, на кръстовището с ул. „В. У.“, да е попаднала в необезопасен и несигнализиран разрушен бордюр на тротоара, при което паднала и получила счупване на дясната ръка между лакътя и китката.

След инцидента постъпила в Отделението по ортопедия и травматология на „УМБАЛ – Пловдив“ АД, където след необходимите прегледи било извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, с поставена гипсова имобилизация за 30 дни, като на следващия ден – 03.09.2019 г., била изписана с препоръки за спазване на диета и стационарно лечение във ФТР.

На 04.09.2019 г. отново била приета в „УМБАЛ – Пловдив“ АД, където след направена рентгенова снимка се наложило провеждане на открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Била извършена кръвна репозиция с метална остеосинтеза. Била изписана на 09.09.2019 г.

Лечението продължило в домашни условия. Твърди да е изпитвала битови и физически затруднения за период от три месеца – освен медикаментозното лечение, били необходими постоянни грижи и помощ от близките в ежедневието, т.к. изпитвала затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди.

1

Преживеният стрес от инцидента довел до проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, станала раздразнителна и напрегната, ограничила социалните си контакти. Твърди, че и до настоящия момент изпитва негативни изживявания – страх да ходи по улиците; болки в дясната предмишница при рязка промяна на времето и при натоварване. Въпреки лечението, двигателните функции на дясната ръка не били възстановени напълно.

Твърди да е понесла и имуществени вреди – за направени разходи в размер на 1336,30 лева за метална остеосинтеза на 04.09.2019 г.

Счита, че отговорност за вредите носи ответната Община, имаща задължението да поддържа улиците и пътищата, публична общинска собственост, което, предвид разрушения бордюр на тротоара, не било изпълнено.

Моли за присъждане на обезщетения за обезвреда – 15000 лева – за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.09.2019 г. до окончателното погасяване и 1336,30 лева – за имуществени такива, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва – изложените фактически обстоятелства; настъпването на инцидента и неговите последици; механизма и наличието на твърдените вреди, както и размера им като завишен; наличието на причинна връзка между твърдяното бездействие и настъпилия вредоносен резултат; общината да носи отговорност за вредите. Относно имуществените такива възразява да са реално извършени. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не бил съобразен с характера и степента на твърдените за настъпили увреждания и възстановителния период. Инцидентът се дължал на занижена бдителност на ищцата, като възразява за съпричиняване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД:

Ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен, както и твърдените имуществени такива /разходи за лечение/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираните вземания, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на резултата, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсените суми.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:

2

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът отговоря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпил инцидентът /Определение по чл.

140 ГПК № 12739/14.10.2024 г. – л.26-27/.

От събраните гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата ищцата е претърпяла сочения инцидент – вървейки по десния тротоар на ул. „С. и О. О.“ с посока на движение от ул. „Д.“ към бул. „Ц.Б. О.“, на кръстовището с ул. „В. У.“,е попаднала в необезопасен и несигнализиран разрушен бордюр на тротоара, при което паднала и получила счупване на дясната ръка между лакътя и китката. Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключението на приетата по делото СМЕ.

Свидетелят Н. П /с./ твърди, че присъствал на случилото се, като след пресичане на пешеходна пътека и опит да стъпи на тротоара, м. му попаднала на разместени и разлепени плочки, с отлепен ъгъл и откъртен бордюр, дупка, кракът й пропаднал в цепнатината, залитнала и паднала на дясната си ръка. Случило се много бързо, не могъл да помогне и да я хване. Закарал я в болница, т.к. се оплаквала от силна болка в ръката – била счупена в областта на китката и започнала да посинява. Била приета в лечебно заведение, където й поставили гипсова имобилизация. Поради силни и незатихващи болки, след ден – два отново я приели в болница, при което се наложила операция с поставяне на метални елементи за фиксация и правилно зарастване, които впоследствие не били премахнати и оставали за цял живот.

След случилото се животът й се променил коренно – в ежедневието си имала необходимост от чужда помощ и подкрепа, вкл. за елементарни ежедневни дейности, което създавало значителни затруднения. Служела си основно с дясната ръка по принцип, което допълнително създавало напрежение и неудобства. Свидетелят всеки ден пътувал до с. К., за да й помага за всичко. Първите месеци имала проблеми със съня, изпитвала силен дискомфорт, поради обездвижването на ръката, стараела се да я пази. Станала по – напрегната и раздразнителна в отношенията си с околните.

Периодът на интензивни грижи продължил няколко месеца. След инцидента, м. му получила стрес, изпитван постоянно, когато се налагало да преодолява стълби, да се разхожда. Социалните й контакти намалели, не излизала да пазарува сама, чакала помощ. И понастоящем, когато времето се застудявало, ръката започвала да я боли.

Стараела се да не вдига тежко, като цяло да я пази възможно най – много, за да не я счупи отново.

Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че следва да бъдат възприети, тъй като са конкретни, подробни и непротиворечиви, отразяват лични възприятия, кореспондират на останалите 3 доказателства, няма причина да не бъдат ценени като достоверни. Макар показанията и възприятията да са плод и на емоционална привързаност, възпроизведените данни се приемат, предвид непосредствеността им, естеството на травмите и житейски обяснимите психически и емоционални последици от подобен инцидент. В частта относно физическото състояние, ежедневие, възможност и период за възстановяване, показанията се подкрепят и от СМЕ.

Според заключението й, което се кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от наличните мед. документи се установявало, че ищцата е получила закрито счупване в долния край на дясната лакътна кост с умерено разместване на фрагментите, като било напълно възможно да е получила същото именно при падане от ръста с подпиране на ръката. Липсвали данни за друг механизъм на получаване на увредата. След инцидента била откарана в спешно отделение на УМБАЛ „Пловдив“, гр. Пловдив, където било извършено закрито наместване на счупената дясна лакътна кост с поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни, но поради силна болезненост, след няколко дни и повторен прием, била извършена оперативна намеса, чрез поставяне на метални тела с винтове за постигане на добро положение на фрагментите, които нямало данни да са отстранени. Била изписана 4 дни по – късно, без усложнения и в добро състояние. Експертът е посочил, че в острия следтравматичен период в рамките на 1-2 седмици, пострадалата е изпитвала значителни по сила болки и страдания, които са били със затихващ характер. В по – късните етапи, болката е била тъпа, поносима, купирана с болкоуспокояващи.

Счупването на кост и имобилизирането на ръката, довело до неудобства в ежедневието по отношение на самообслужването в обичайните житейски дейности, което било в рамките на 1-2 месеца. Счупената кост била окончателно оздравяла, като било възможно усещане за тъпа болка при претоварване на ръката и климатични промени.

При тези доказателства и липсата на каквито и да е данни, които да им противостоят, съдът намира за доказани твърденията в ИМ, че - на сочената дата инцидентът е настъпил именно по описания начин. Възраженията в ОИМ за липса на събитие, настъпили последици и друг механизъм на получаването им, са неоснователни – недоказани от страната, която е навела подобни възражения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Посочването и установяването на други причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна /така Решение № 219/15.10.2015 г. по гр.д. № 1896/2015 г.

ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г., ВКС и др./. В процесния случай, от заключението на СМЕ се установява категорично, че ищцата не е имала такива други заболявания, които да са в причинна връзка с настъпилото счупване /вкл. проблеми 4 със зрението/, както и с периода на оздравителните процеси. Вещото лице е категорично, че твърденият механизъм е напълно възможен и съответства на констатираните увреждания.

От СМЕ и останалата медицинска документация, се установиха конкретните увреди, които е претърпяла ищцата. От показанията на св. П. се установява и негативната промяна в ежедневието й, поради увредата на водещата й ръка, необходимостта от чужда помощ за осъществяване на всички ежедневни дейности /което се потвърждава и от ВЛ/, полученият стрес, уплаха, безпокойство и непълноценен сън, намаляване на социални контакти, различие в характера и отношението към околните.

Според СМЕ – оздравителният период бил в рамките на 1-2 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси, с изпитвани значителни по сила болки и страдания в рамките на 1-2 седмици и необходимост от лекарствени медикаменти. И понастоящем били възможни усещания за болка при натоварване на ръката или промяна на климатичните условия.