Решение № 69 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500061 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. 11550 /22.12.2023г. от П. против решение № 448 / 17.12.2023г. ,постановено по гр.д.

№ 463/2023г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което П. е осъдена на заплати на Д. Г. Т. на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 451/2010 г. по описа на РУП-В. и преписка с вх.№ 836/2010 г. по описа на РП - В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 г. - дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон ,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и по съображенията ,изложени в жалбата е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявеният от Т. иск да бъде отхвърлен изцяло ,а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено.

Въззиваемата страна Д. Г. Т.,представляван от адв.М. е депозирал отговор , с който оспорва въззивната жалба и по съображенията ,изложени в същия заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждае е предявеният от Д. Г. Т. потив П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. / предвид обжалваната част на първоинсатционното решение / ,произтекли от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на делото в разумн срок – иск с правно основание мл.2б от ЗОДОВ.

Ищецът е твърдял ,че на 18.04.2010г. му била причинена телесна повреда по хулигански подбуди, съставляваща престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК ,за което и било образувано досъдебно производство № 451/2010 г. по описа на РУ-В. и № 836/2010 г. по описа на РП-В.. Този факт го мотивирал да повярва, че ще има лице, признато за виновно за нанесената му телесна повреда и че справедливостта ще бъде възстановена. Въпреки това обаче след извършване на инцидентни действия по разследването, същото било спряно на 07.12.2010 г. и продължило своя ход срещу неизвестен извършител, какъвто П. не положила никакви усилия да издири.Посочил е, че след спирането, по делото не били извършвани нито процесуално-следствени действия, нито оперативно-издирвателни мероприятия от МВР, възложени от П. , наблюдаващите прокурори не проверявали на всеки три месеца дали са налице данни за отпадане основанието за спиране, както и не са били взети мерки за извършване на допълнителни действия по разследването , не били предприети лично действия по разследването поради обективна невъзможност и/или бездействие на разследващия орган, както и не били сигнализирани ръководителите на съответната структура на МВР за бездействието по разследването.

Поддържал е ,че цялото описано бездействие продължило за период над 10 години като посоченото ДП № 451/2010 г. по описа на РУ-В., и № 836/2010 г., на РП-Пазарджик било възобновено и прекратено поради изтека давност с постановление от 18.11.2022 г., което влязло в законна сила на 05.12.2022 г., като по този начин били изчерпани и правните възможности за защита на ищеца Т..

Понататък ищецът е твърдял ,че била проведена процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ, като той сезирал ИВСС и М., а след извършена проверка от ИВСС с Констативен протокол изх. № РС-22-508 от 20.03.2023г. се установило, че след спирането на делото не са били извършени никакви действия, поради което наказателното производство било прекратено по давност предвид 2 изтичане на срока по чл.80, ал.1,т.4 от НК като с писмо изх. № 94-Д-78 от 12.04.2023 г. на МП на ищеца била указана възможността за предявяване на иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

При тези твръдения и посочвйки ,че липсата на ефективно разследване по досъдебното производство довело до настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава, ищецът е предявил тук разглеждания иск за тяхното репариране като е претендирал заплащане на обезщение в размер на 25 001 лв.

Ответникът П. като процесуален субституент на държавата е оспорила иска като счита ,че не са налице предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ за ангажирае отговорността на държавата доколкото не е налице забавено провосъдие ,а от друга страна липсвали действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от нарушено право на разумно разглеждане на делото. Претендирала е отхвърляне изцяло на така предявения иск.

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване е приел да е установено от приетото копие на ДП с № ЗМ 451/2010 г. по описа на РУП - В., че ищецът е разпитан и са му разяснени правата на пострадал по чл.74 и следващите от НПК през месец август 2010 г. От органите на ДП са извършени последващи оперативно - следствени действия за установяване извършителя на престъплението, но такъв не е установен и затова и на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство е спряно с постановление на РП-В. на 07.12.2010 г. Посочил е ,че не се установява след тази датата да са предприети каквито и да е било действия по разследването до постановяване на възобновяване и прекратяване на ДП №451/2010 г. на 18.11.2022 г. от РП-В..

При тези данни е приел ,че от датата на спиране на ДП до неговото прекратяване са изтекли повече от 11 години, срок през който липсват данни по това ДП да са извършвани каквито и да е било действия по разследването от органите на досъдебното производство.

При така установеното и съобразявайки приетото в практиката на ЕСПЧ, в която се приема, че относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на 3 делото,съдът е мотивирл извод за основателност на така предявения от Т. иск ,поради което е уважил същия като е присъдил обезщетение в размер на 8 000 лв. като до пълния предявен размер от 25 001 лв. искът е отхвърлен.

Недоволен от това решение е останал ответника ,който развива съображения за неправилност ,настоявайки искът да е недоказан както по своето основание ,така и по размер ,поради което моли съда да го отмени и искът да бъде отхъврлен ,а в условията на евентуалност присъденото обезщетение да бъде намалено.

Приетата по делото фактическа обстановка не е оспорена с въззивната жалба.Безспорно е ,че по жалба на ищеца с постановление от 23.08.2010 г. е образувано досъдебно производство против АГП и ПНИ за това ,че на 18.04.2010 г. в гр.В. в съучастие като извършители са причинили телесна повреда на ищеца по хулигански подбуди.На 02.09.2010 г. ищецът е разпитан като свидетел ,както по съшата преписка е изготвено заключение на СМЕ.С постановление от 01.11.2010г. производството е прекратено по отншение на лицата П. и И. като досъдебното производство е продъжено да се води срещу неизвестен извършител.,а с постановление от 07.12.2010 г. производството е спряно ,тъй като не е бил открит извъшителя.С постановление от 18.11.2022г. производството е възобновено и прекратено поради изтекла давност.От материалите по делото е видно ,че процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана като заявлението на ищеца за обезщетение по този ред е оставено без уважение и същият е насочен към предявяване на иск по чл.2б от ЗОДОВ ,което и същият е сторил в настояшето производство ,който иск предвид изчерпване на процедура по посочения ред се явява допустим.

Съобразно раздпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В конкретния случай производството е продължило повече от 12 години ,поради което и предвид ниската фактическа сложност на досъдебното производство във връзка с установяване на фактите този срок е извън разумния такъв .В хода на досъдебното производство са били предприети едва няколко процесуални действия веднага след образуването му като след спиране на производството няма данни да е предприето каквото и да било по отношние разкриване на дееца ,което последвало бездействие от страна на разследващите органи е продължило неразумно дълго и в крайна сметка е довело до прекратяване на производството поради изтичане на давността ,която ,както се установява ,е изтекла още на 18.04.2015г. ,а производството е прекратено 7 години по-късно.Цялосната и съвкупна преценка на гореизложеното сочи ,че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено и държавата отговаря за вредите ,които първият е претърпял от това.Конкрените твърдяни и претендирани да бъдат репарирани неимуществени вреди от Т. са разочарование от дейността на разследващите органи ,фрустриране относно 4 липсата на наказание за лицето / лицата ,причинили му телесната повреда,изпитване на чувство за безпомощност ,недоверие в разследващите органи и усещане за липса на правова дължава. Тези вреди ,както се приема в практиката ,са обичайни и са налице във всеки един случай на наразумна продължителност на наказателното производство и в пряка причинно следствена връзка с него ,поради и което и както правилно се поддържа от ищеца ,не се нуждаят от пълно и главно доказане.

Изложеното налага извод за основателност на така предявения от Т. иск ,намиращ своето основание в разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ ,поради което същият е основателен и доказан до размер от 8 000 лв. ,който размер на обезщетение и настоящата инстанция намира за адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди и до който искът следва да бъде уважен.

Поради съвпадане на настоящите изводи с тези на първоинсатнционния съд решението ,в неговата обжалвана част сладва като правилно да бъде потвърдено.

Въззиваемият Т. претендира присъждани на разноски за въззивната инстанция ,но няма данни да е сторил такава.

Ето защо , съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 448 / 17.12.2023г. ,постановено по гр.д. № 463/2023г. по описа на ОС – Пазарджик ,с което П. е осъдена на заплати на Д.

Г. Т. на основание чл.2б от ЗОДОВ сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на ДП № 451/2010 г. по описа на РУП-В. и преписка с вх.№ 836/2010 г. по описа на РП - В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2023 г. - дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.