Решение № 6555 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6555 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507731 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 7120/05.05.2023г. по гр. д. № 60423/2021г. по описа на СРС, 71-и състав, „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 411 от КЗ сумата 821,59 лева, представляваща регресно вземане на ищеца, с вкл. 15 лева ликвидационни разноски, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” на МПС „Инфинити“, модел „Кю 50” с ДК №**** за вреди, настъпили в резултат на ПТП от 09.04.2021г., причинено виновно от водача на л.а. „Дачия“, модел „Сандеро“, с ДК №****, застрахован по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.10.2021г. до окончателното плащане, като предявеният иск е отхвърлен за горницата до пълния заявен размер от 1 470 лева като неоснователен.

Срещу решението в отхвърлителната част е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че увреденият автомобил е от висока класа и въпреки изминалия период от първата му регистрация следва да бъде отремонтиран с части, които да запазят максимално добре качеството му.

Отбелязва се, че за увредените детайли по задната броня се е наложил ремонт с множество операции и влагане на части на висока стойност, което предполага труд в по-голямо количество в сравнение с модели от по-нисък клас. В тази връзка се твърди, че вещото лице е изготвило изчисленията си на 1 база нормовремена, без да съобрази представените писмени доказателства и необходимите за конкретното МПС ремонтни дейности. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният от страната иск да бъде изцяло уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Застрахователно дружество Е.“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната с нея част.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установяват следните факти и обстоятелства, а именно: на 09.04.2021г., 12:10ч. , в гр. София, на бул. ****, в района на МБАЛ „Иван Рилски“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Дачия“, модел „Сандеро“, с ДК № **** и МПС „Инфинити“, модел „Кю 50” с ДК № ****, като на последния са причинени имуществени вреди; че л.а. „Инфинити“, модел „Кю 50” с ДК №**** към датата на процесния инцидент е бил застрахован при ищеца „ДЗИ – О.з.“ ЕАД по застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, Допълнителни договорености:

„Официален сервиз“

–Полица

№

440220213007766/13.04.2020г., съответно за л.а. „Дачия“, модел „Сандеро“, с ДК №****, към този момент е действал валидно сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 890,84 лева за ремонт на увредения автомобил в доверен сервиз, като с писмо е отправил регресна претенция към ответното дружество за сумата от 1 905,84 лева /с включени 15 лева ликвидационни разноски/, вследствие на която получил плащане от ответното дружество в размер на 435,84 лева.

Представено е уведомление от 13.04.2021г. от водача на л.а.

„Инфинити“, модел „Кю 50”, до застрахователя-ищец, въз основа на което е образувана преписка по щета №44012132110279. От приложения опис на щетите по заведената претенцията се установява, че същите включват „облицовка з. броня- за подмяна, боя“ и „капачка в задна броня- за подмяна и боя“. Представени са и възлагателно писмо от 21.09.2021г., приемопредавателен протокол от 20.05.2021г., фактура за извършен от доверен на застрахователя сервиз ремонт с дата 21.05.2021г. за сумата от 1 890, 84 лева с ДДС, ликвидационен акт от 07.06.2021г., както и нареждане за групово плащане и опис към него.

Приложени са и свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на МПС, талон за преминат технически преглед.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Г.Р.К., управлявал увредения автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП. Същият сочи, че приближавайки светофара, намиращ се срещу „Център по хигиена“, бил ударен отзад от друг автомобил, вследствие на което се получили увреждания по бронята на колата му. Посочва, че за 2 инцидента бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, като потвърждава, че положеният от водача на л.а. „Инфинити“, модел „Кю 50” подпис е негов.

По делото е прието заключение по назначена съдебна автотехническа експертиза /„САТЕ“/, съгласно което от приложения снимков материал се установява наличието на пукнатина на задната броня на л.а. „Инфинити“, модел „Кю 50” с дължина не по-малка от 20 см. Посочено е, че съгласно технологичните изисквания на производителя е препоръчително в този случай детайлът да бъде заменен с нов. Отбелязано е, че стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Инфинити“, модел „Кю 50”, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 392,29 лева, а стойността, необходима за възстановяване на л.а., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, съгласно установените характер и степен на вреди в приложения по делото опис-заключение е 560,66 лева. Посочена е и стойността, като се използват частите от поне три алтернативни сервиза- 1 257,43 лева.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По отношение на неговата правилност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. След извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Същото е и правилно, като в изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да посочи следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ. Посочената разпоредба урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 от ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното 3 увреждане- деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".

От горепосочените предпоставки спорен между страните в рамките на настоящото производство е въпросът относно размера на дължимото обезщетение, в частност- методиката, въз основа на която следва да бъде изчислена стойността на причинените вреди.

Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на действително претърпените вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. В съдебната практика се приема, че дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде поголяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.

Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Предвид изложеното при регресен иск на застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от значение е не заплатеното от първия застрахователно обезщетение за причинените от ПТП щети, а действителната им стойност, определена като тяхната пазарна стойност към датата на осъществяване на застрахователното събитие в рамките на договорената максимална застрахователна сума.

Както първоинстанционният съд правилно е посочил, при имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т.е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т.е. изхожда 4 се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. При таза хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай че изцяло бъдат заместени повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина автомобилът да се ремонтира в сервиз с цени над средните /с оглед запазване на гаранцията на автомобила/, дължимото от ответника обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото обезщетение е на ищеца. В случая същият не представя доказателства, че ремонтирането на автомобила в оторизиран сервиз /в това число и влагането на оригинални части и детайли/ е било необходимо за запазване на гаранцията.