Решение № 260297 от 17.12.2020, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. П.,17.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 4437 по описа за 2019 г., за да се произнесе, прие следното:

В исковата си молба срещу „М. И.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Ген.Т.“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. ищците Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** ***, И.Г.М. с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.И.Ц.

***,твърдят, че са собственици на един недвижим имот , представляващ имот с идентификатор *** по КККР на град П. с площ от 4 502 кв.м. с административен адрес гр.П., ул.“М. В.“№3, с предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване : за търговски обект, комплекс.С влязло в сила решение по гр.д.№3169/1998г по описа на РС-П., посТ.ено срещу „М.“АД – праводател на ответника е признато правото на ищците и тогавашният ответника е бил осъден на предаде владението върху имота.В хода на делото имотът е бил прехвърлен от ответника на трето лице „М. к.П.“АД, поради което решението е имало сила и спрямо това трето лице. Впоследствие чрез преобразувания / вливания на няколко дружества/ ответникът по настоящото дело е правоприемник на „М. к.П.“АД / предишно наименование „А. М.“АД/. Въвод във владение е извършен на 23.01.2007г. по изпълнително дело №2148/2006г. В имота ответното дружество притежава няколко сгради с идентификатори както следва: ***-административна, деловодна сграда, ***-административна, деловодна сграда , ***- сграда за водоснабдяване и/ или канализация/ всъщност това не е сграда, а басейн/,***- промишлена сграда. Страните не могат да постигнат споразумение за начина на реално ползване на имота . Твърди се, че ищците са получили разрешение №13 от 17.01.2012г за строеж в имота , но когато трябвало да започнат строителните работи през 2014г усТ.или, че ответното дружество без тяхно съгласие е направило ограда , изляло бетонова площадка със стъпала до сгладата с идентификатор *** и е поставило тясна врата , които СМР създават пречки за осигуряване на достъп до вътрешността на имота със строителна техника и това препятства ищците да реализират инвестиционните си намерения. Вследствие на тези действия за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за премахване на оградата, заедно с вратата и иск за определяне начин на реално ползване. Моли се съда да бъде осъден ответника да премахне оградата, бетоновата площадка с бетонови стълби и вратата откъм имот с идентификатор ***-улица.Моли се да се определи начин на реално ползване на имот с идентификатор ***. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищците ангажират доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се изразява сТ.ище, че искът за определяне на начин на реално ползване на имот с идентификатор *** по КККР на гр.П. е недопустим, тъй като не е налице съвместна процесуална легитимация на всички съсобственици на имота и е неоснователен. Оспорват и негаторния иск като твърдят, че построените в имота ограда, бетонова площадка и врата къч имота с идентификатор ***/ улица/ са построени от държавата много преди ищците да получат разрешение за строеж през 2012г. и да бъдат въведени във владение през 2006г. на основание решение по гр.д.№3169/1998г. на РС-П.. Построеното не пречи по никакъв начин на ищците да упражняват правото на собственост върху имота и също така попада в прилежащата към сградите площ, необходима за обслужването им. С влязло в сила решение по гр.д.№323/2017г по описа на ОС-П. е отхвърлен иска, предявен от ищците да бъде признато за усТ.ено, че са собственици на идеални части от сгради с идентификатори №***, №***, №*** и №*** по КККР , построени в имота. С посоченото решение със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е усТ.ено, че „М. И.“АД е суперфициарен собственик на построените в имота сгради.Оградата на имота, вратата и бетоновата площадка са построени в имота от държавата, след което са включени в капитала и предоставени за ползване на дружеството с държавно участие „М.“ООД, видно от АДС№8152/23.05.1995г. и придобити по този начин от последното.Там те са описани като част от построеното в парцел II- З. х. в кв.4 по плана на град П., описана в т.36 от АДС№8152/23.05.1995г, построена през 1973г., а вратата е неразделна част от оградата.Бетонова площадка и стълбите са неразделна част от административната сграда, описана в т.2 от АДС№8152/23.05.1995г./ в момента показана на кадастралната карта като сграда с идентификатор ***, с площ от 216 кв.м., на четири етажа , предназначение административна ,делова сграда и сграда с идентификатор *** с площ от 42 кв.м. на един етаж с предназначение административна, делова сграда/ като такива са построени през 1974г. Тези недвижимости са прехвърлени от дружеството „М.“ООД на „М. к.П.“АД като присъединени към главните вещи , които обслужват с приложения нотариален акт от 11.05.2001г. на нотариус А. И., а впоследствие прехвърлени на ответното дружество с преобразуване чрез вливане на „М. к.П.“АД в ответната „М. И.“АД/ към този момент „А. М.“АД с приложеното вписано в Служба по вписвания –П. съдебно решение№ 1/25.10.2006г. по фирмено дело №10221/2005г. на Софийски районен съд. Бетоновата площадка и стъпала, заедно с административната сграда както и оградата и вратата част от нея представляват законно построено строителство , видно от удостоверение №34/01.09.2001г. на началника на РДНСК-П., издадено на основание АДС №8152/23.05.1995г. Административната сграда, неразделна част от която са площадката и стъпалата е призната за собственост на ответното дружество съгласно решение по гр.д.№323/2017г по описа на ОС-П., с което са отхвърлени претенциите на ищците за собственост върху сградата. Като част на правомощията на собственика на построеното в чужд имот ответникът има правомощието да се ползва от земята, върху която е построено и земята необходима за обслужване на построеното. По този начин построеното не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС пречка за упражняване правото на собственост, тъй като собственикът на земята е длъжен да търпи законно построените в имота недвижимости, за които е налице право на строеж. Твърди се, че плочата, стъпалата , оградата и вратата попадат в прилежащата площ към сградите на ответника в имота, необходима за тяхното обслужване и по тази причина ответникът има правно основание да ги ползва. Според ответника се неоснователни твърденията на ищците, че оградата, вратата , бетоновата плоча и стъпалата им създават пречки за осигуряване на достъпа до вътрешността на имота от строителна техника. Изграденото по никакъв начин не ограничава правото им да влизат в имота, както се твърди в исковата молба.Поземлен имот с идентификатор *** е обособен с приложението на решение по гр.д.№3169/1998г. на РС-П. като част от парцел II-З. х. в кв.4 на индустриалната зона по плана на гр.П., описан и в приложения АДС№8152/23.05.1995г. В частта от имота , която е призната за собственост на ищците не е предвиден вход за моторни превозни средства или строителна техника, а оградата на имота е законно построена. Приложеното към исковата молба разрешение за строеж №13 от 27.01.2012г, издадено от главен архитект на Община П. е загубило правното си действие, тъй като в продължение на три години след издаването му и дори след презаверяването му не е започнало строителството. С отговора се правят доказателствени искания.

С влязло в сила определение №625 от

05.03.2020г на основание чл.232 от ГПК/ поради оттегляне на иск/ е прекратено производството по настоящото дело в частта, с която е предявен иск по чл.32, ал.2 от ЗС.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения негаторен иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощниците му, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за усТ.ено следното от фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства / съдебно решение и удостоверения за наследници, съдържащи се на листове 8-13 и 23-26 от делото/, че с влязло в сила на 27.03.2006г съдебно решение по гр.д.№3169/1998г. по описа на РС-П. е уважен ревандикационния иск срещу „М.“АД –П. като е прието да усТ.ено, че

П.Д.М., Л.Д.М. С.И.К./ ищци и в настоящото производство / и Георги К. Георгиев/ наследодателят на настоящите ищци И.Г.М. и А.Г.Г./ са собственици на част от парцел II-

З. х. в кв.4 индустриална зона по рег.план на град П. от 1983г с площ от 4500кв.м., която по обезсиления план на града съставлява имот пл.№6497 при граници: изток-трафопост, запад –път, север-разтоварища на З. х., юг-кантар и е осъден „М.“АД да им предаде владението върху този имот. По делото няма спор, а и видно от скица на поземлен имот №15-771225-/23.08.2019, издадена от СГКК-гр.П., че по този имот е с идентификатор *** по

КККР на град П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с плащ от 4502кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване:за търговски обект, комплекс при съседни :***, ***, ***. В поземлен имот с идентификатор *** по КККР попадат следните сгради:1/ сграда с идентификатор *** със застроена площ от 216 кв.м., брой надземни етажи 4 , предназначение административна, делова сграда, 2/ сграда с идентификатор *** със застроена площ от 43 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение: административна, делова сграда, 3/ сграда с идентификатор *** със застроена площ от 125 кв.м., брой надземни етажи 1, предназначение : за водоснабдяване и/ или канализация и 4/ сграда с идентификатор *** със застроена площ от 66 кв.м, брой надземни етажи1 ,предназначение: промишлена сграда.

С влязло в сила решение по гр.д.№323/2017г по описа на Окръжен съд –П. е отхвърлен предявения от ищците срещу ответника „М. И.“АД ревандикационен иск за признаване за усТ.ено, че са собственици на идеални части от описаните по- горе четири сгради с идентификатори ***, ***, *** и *** по КККР на град П., които сгради са построени в процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град П., собственост на ищците. В коментираното съдебно решение със сила на пресъдено нещо е усТ.ено в отношенията между страните , че ответното дружество „М. И.“АД е суперфициарен собственик на построените в имота сграда.

Видно от Акт за държавна собственост №8152 от 23.05.1995г. , построените в парцел II З. х. в кв.4 по плана на град П., индустриална зона , сгради и съоръжения, описани в 59 пункта са предоставени за ползване от дружеството с държавно участие „М.“ООД- П., като в пункт 36 от АДС фигурира масивна бетонова ограда 742 м.л., построена 1973г. В пункт 39 от АДС е описана охранителна ограда 185л.м., построена през 1985г. В пункт 2 от АДС е описана административна сграда с площ от 264 кв.м., построена през 1974г.

Между страните няма спора, и от приложените писмени доказателства/ нотариален акт за продажба на недвижим имот №170, том I,рег.№1641, дело №155 от 2001г по описа на нотариус А. И. с № 423,удостоверение изх.№20170216104717/16.02.2017г. издадено от Агенция по вписванията, решение №1 от 25.10.2006г по ф.д.№10221/2005г по описа на СГС/ е видно ,че „М. АД-П. е прехвърлило сградите, предмет на

АДС№8152 от 23.05.2001г. на „Мелничен комплекс“АД –гр.Ямбол, а впоследствие прехвърлени на ответното дружество „М.

И.“АД с преобразуването чрез вливане на „М. к.П.“АД в ответника „М. И.“АД / с предишно наименование „А. М.“АД / съгласно съдебно решение №1/25.10.2006г по фирмено дело№10221/2005г на Софийски районен съд, вписано в Служба по вписвания –П..

Разпечатката съдържа 22 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/88fde3b7-0515-4e68-b5c9-4918c6875c1b