Акт от 11.07.2012, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 4862

Номер

4862

Година

19.11.2014 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.19

Година

2014

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Катя Бельова

Секретар:

ЛИЛИЯ МАСЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА

Прокурор: като разгледа докладваното от

Лилия Масева дело номер

20121200500613 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

Образувано е въз основа молба, подадена от адв. Ю. А. от АК – Б., в качеството й на процесуален представител на К. Г., със съдебен адрес: [населено място], ул.”Т. А.” №, офис.

В молбата се посочва, че в Решение №3324 от 30.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът не се е произнесъл по цялото искане на К. Г., направено в исковата му претенция.

Посочва се, че в исковата молба на молителя са направени следните искания, а именно: първо, да се признае за установено по отношение на двамата ответници по настоящето дело, че К. Г. е собственик на основание наследство и завещание на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с предназначение: Жилище /апартамент/, ведно с прилежащото му мазе №42, с полезна площ 3 кв.м., ведно със съответна идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; второ, на основание чл.108 от ЗС да се осъдят двамата ответници да предадат на К. Г. владението на ½ ид.ч. от гореописания недвижим имот; трето, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени изцяло Нотариален акт №46, т.I, д.№46/2005 г. на нотариус с рег.№202, вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№430/28.02.2005 г., акт №60, т.II, дело №343/2005.

Твърди се, че с постановеното в рамките на делото решение съдът е отменил Решение №4037 от 20.05.2011 г., постановено по гр.д.№2221/2008 г. по описа на РС – Благоевград в частта досежно исковите претенции по чл.108 от ЗС и чл.30 от ЗС и вместо това е отхвърлил предявения от К. Г. против М. П. С. и О. Г. Ч. иск за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху ½ ид.ч. от гореописания имот, както и да се отмени изцяло нотариален акт №46, като неоснователен.

Излага се, че липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт досежно първия компонент от иска по чл.108 от ЗС – установяване на правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на производството, а именно липсва произнасяне по искането да се признае за установено по отношение на двамата ответници по делото, че ищецът К. Г. е собственик по завещание на ½ идеална част от спорното жилище, ведно с прилежащите му мазе и общи части.

Аргументира се и теза, че в мотивите на съдебния акт съда е признал за установено, че ищецът е собственик по завещание на процесния имот, но не и в диспозитива. Посочват се в подкрепа на тази теза следните цитати от съдебния акт, а именно: „Настоящият съдебен състав приема, че универсалното наследяване по завещание е с приоритет по отношение на наследяването по закон...”; „при категоричност на експертното заключение за това, че ръкописният текст е изпълнен от завещателя, изводът на РС да зачете саморъчното завещание е правилен и обоснован”; „изхождайки от обстоятелството че е налице валидно завещание от 1933 г., което обаче е с тежест и под условие настоящият съдебен състав счита, че не би могло валидно да се проведе настоящата ревандикационна претенция спрямо ответника М. С....” Изтъква се, че от изложените по – горе доводи на съда в мотивите на съдебния акт се разбира, че първата част на иска по чл.108 от ЗС, касаеща собствеността на ищеца К. Г. върху процесния имот следва да се уважи, а във втората му част – осъдителната, се явява преждевременно предявена, тъй като е налице отлагателно условие – тежест до смъртта на съпругата на завещателя. В този смисъл според молителя липсва произнасяне в диспозитива на решението на въззивната инстанция по установителната част, касаеща обема на собственост на К. Г..

В заключение на гореизложеното се иска от съда да приеме, че с постановеното решение не се е произнесъл по цялото искане на К. Г. и съответно на основание чл.250, ал.3 от ГПК да се произнесе с допълнително решение, в което да има произнасяне: 1) по установителната част от иска по чл.108 от ЗС – по отношение на двамата ответници; 2) по иска по чл.537, ал.2 от ГПК – по отношение на двамата ответници по делото.

В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е депозиран писмен отговор на горната молба от другата страна по делото – адв. С. К., в качеството й на процесуален представител на М. П. С. и О. Г. Ч.. В него се навеждат съображения за неоснователност на подадената молба за допълване на постановеното в рамките на делото решение. Посочва се, че иска по чл.108 от ЗС е един и не са ли налице и двете предпоставки за основателността му, същият не може да бъде уважен. Излага се, че по своята правна същност иска по чл.108 от ЗС е осъдителен, че установяването на правото на собственост на ищеца върху процесния имот е само предпоставка за неговата основателност и ако не се установи другата предпоставка /че ответникът упражнява фактическа власт върху имота или упражнява тази фактическа власт на правно основание/ не означава, че искът следва да се уважи частично, като се установи правото на собственост, но се отхвърли осъдителната част. Сочи се, че ищецът е предявил установителен иск и съдът в съответствие с диспозитивното начало се е произнесъл по такъв иск. Твърди се също, че съдът се е произнесъл и по иска по чл.537, ал.2 от ГПК, като го е отхвърлил като неоснователен. В заключение се моли съда да остави без уважение депозираната молба, тъй като е налице произнасяне по целия спорен предмет по делото.

За да се произнесе по подадената молба, съдът съобрази следното от фактическа страна:

С оглед очертаното в молбата и предвид постъпилото становище от другата страна по същата, съдът счита, че не е необходимо призоваване на страните в о.с.з.

С Решение №187 от 20.07.2012 г., постановено по гр.д.№112/2012 г. по описа на ВКС е отменено изцяло въззивно Решение №471 от 24.11.2011 г. по в.гр.д.№758/2011 г. по описа на ОС – Благоевград и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав по въззивните жалби на К. Р. Г., заявена чрез адв. Ю. А. и на М. П. С. и О. Г. Ч., заявена чрез адв. С. К., в т.ч. и по частната жалба срещу Определение, обективирано в решение №4037/20.05.2011 г. по гр.д.№2221/2008 г. на РС – Благоевград за прекратяване на производството по насрещния иск на М. С. по чл.30, ал.1 от ЗН.

Следва да се посочи, че горепосочените жалби са насочени против Решение №4037/20.05.2011 г., постановено по гр.д.№2221/2008 г. по описа на РС – Благоевград.

Въззивно гражданско дело №613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград е образувано именно след връщане на делото от ВКС за разглеждане от друг състав на Б..

С обжалваното Решение №4037 от 20.05.2011 г., постановено по гр.д.№2221/2008 г. по описа на РС – Благоевград е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. С., с ЕГН: [ЕГН], и О. Г. Ч., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап., че К. Р. Г., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. “Д-р Х. Т.” № , ет. , ап., е собственик на основание наследствено правоприемство от своя баща Р. Г. С., починал на 29.08.1997 г., на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к.., ул."Д-р Х. Т." (бивша ул. Б.) № , ет., ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе № 42 с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № ***, под обекта: *** и над обекта: ***, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том ХІV, рег. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд – АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 15, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок 109, вх."А", квартал 109 по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т." (бивша „Б.” №), при съседи на апартамента: Е. С., Д. Ч., Т. А. и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е. С. и коридор, като е ОСЪДЕНА М. П. С., с ЕГН: [ЕГН] и О. Г. Ч., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап., ДА ПРЕДАДАТ на К. Р. Г., с ЕГН [ЕГН] от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № , ет. , ап.: владението върху 1/12 /една дванадесета/ идеална част от описания имот, като е отхвърлен иска за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота над уважените идеални части, както и за признаване за установено, че ищеца е собственик на горния имот в посочения обем идеални части на основание саморъчни завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г., като неоснователен;

С горепосоченото първоинстанционно решение е и ОТМЕНЕН на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт № 46, т.І, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към Б. с вх.рег.№ 430/28.02.2005г., акт №60, т.ІІ, дело № 343/2005г. – в частта на 1/12 ид.ч., като оставено без уважение искането за отмяна на посочения нотариален акт над уважената част като неоснователно.

С постановеното в рамките на настоящото дело Решение №3324 от 30.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№613/2012 г. по описа на ОС – Благоевград, последния е ОТМЕНИЛ решение №4037/20.05.2011 год., постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Благоевград, в частта досежно исковите претенции по чл.108 ЗС и чл. 30 ЗН, и вместо това е ПОСТАНОВИЛ: 1) ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. Г., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], ул. “Д-р Х. Т.” № , ет., ап., против М. П. С., с ЕГН: [ЕГН] и О. Г. Ч., с ЕГН: [ЕГН], и двамата с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д-р Х. Т.” № , ет., ап.,иск за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к. ул."Д-р Х. Т." (бивша ул. Б.) № , ет. , ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе №42, с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № ***, под обекта: *** и над обекта: ***, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том ХІV, рег. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд – АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 15, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок 109, вх."А", квартал 109 по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980 год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т." (бивша „Б.” №), при съседи на апартамента: Е. С., Д. Ч., Т. А. и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е. С. и коридор, както и да се отмени изцяло нот.акт №46, т.І, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към Б. с вх. рег.№ 430/28.02.2005г., акт №60, т.ІІ, дело № 343/2005г. – правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С посоченото по – горе решение е ОТХВЪРЛЕН и предявения насрещен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от М. П. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес за призоваване: [населено място], ул.”Д – р Христо Татарчев” № , ет., ап., против К. Р. Г., с ЕГН [ЕГН] от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № , ет., ап. – за намаляване наизвършеното от Р. Г. С. в полза на К. Р. Г. завещателно разпореждане по отношение на спорната недвижима вещ до размера на запазената по закон идеална част от наследството на М. П. С. като преживяла съпруга, а именно 1/2 и.ч. от наследството, останало от Р. Г. С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.