Решение № 223 от 04.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Разград, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500438 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Депозирана е жалба от „Валго Транс“ЕООД, ЕИК 203722974, гр. Разград, представляван от управителя В.И., подадена чрез упълномощен адвокат, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20249120400922 по описа на ЧСИ Георги Стоянов с рег. № 912 и район на действие ОС Разград, срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане от 31.10.2024 г. за намаляване на разноските на взискателя „Дабълю. Дрьоге Асекурадеур“ ГМБХ, Германия, регистриран в Търговски регистър при Окръжен съд Хамбург под № HRB 123845, с ДДС № DE 284815449, със седалище и адрес на управление:

Германия, град Хамбург, Баумвал 7, Юберзеехаус 20459, представлявано от управителя Кристоф Шрьотер, за адвокатско възнаграждение от 2500лв. на 200лв., както и срещу размера на изчислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че приетият по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен за горницата над 200 лева, предвид занижената фактическа и правна сложност на делото, с оглед извършеното от него частично плащане на задължението в срока за доброволно изпълнение. Посочва, че освен подаването на молба за иницииране на производството с посочване на способ за изпълнение, процесуалният представител на взискателя не е извършил каквито и да било други действия, които да водят до необходимост от заплащане на адвокатски хонорар в по-висок размер. Отделно от горното твърди, че размерът на начислената по изпълнителното дело такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е незаконосъобрзно завишен, доколкото в случая ЧСИ неправилно е прибавил претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение към основата, върху която таксата се изчислява. При условията на евентуалност твърди, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да е в по-нисък размер, с оглед прекомерността на адвокатския хонорар. Предвид изложеното жалбоподателят моли обжалваният отказ да бъде отменен, а разноските за адвокатски хонорар и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ да бъдат намалени.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя „Дабълю.

1

Дрьоге Асекурадеур“ ГМБХ, Германия, чрез пълномощници, с което същият оспорва жалбата. Взискателят твърди, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Сочи, че същото се дължи за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело до събиране на всички суми, без значение колко и какви изпълнителни действия ще бъдат предприети. Навежда довод, че до момента длъжникът не е заплатил задължението в цялост, което обстоятелство представлява индиция за необходимостта от извършването на последващи изпълнителни действия в бъдеще.

Частният съдебен изпълнител е депозирал писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като приетият по делото адвокатски хонорар съответства на извършената от него работа. Изтъква, че задълженията по изпълнителното дело не са погасени изцяло в срока за доброволно изпълнение. Задължението не може да бъде разсрочено без съгласието на взискателя, което ще наложи полагането на допълнителни усилия от страна на последния за удовлетворяване на своето вземане чрез депозиране на молби с посочване на нови способи за изпълнение. Това обуславя и липсата на занижена фактическа и правна сложност на делото. Излага съображения, че правилата за събиране на вземанията, посочени в изпълнителния лист, и на вземането за адвокатско възнаграждение, прието в изпълнителното производство, са едни и същи, поради което възнаграждението следва да бъде включено при определяне на размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 20249120400922 на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912 и район на действие ОС Разград е образувано по молба на „Дабълю. Дрьоге Асекурадеур“ ГМБХ, Германия, въз основа на изпълнителен лист № 189/2.08.2024 г., издаден от Районен съд Разград, съгласно който жалбоподателят „Валго Транс“ ЕООД, ЕИК 203722974, гр. Разград, е осъден да заплати на взискателя сумата 6174,24 евро с левова равностойност 12 075,76 лева по фиксинга на БНБ, представляваща обезщетение за увредена стока, превозвана въз основа на договор за международен превоз на стоки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.07.2021 г.; сумата 51,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск – 2.06.2021 г. до 2.07.2021 г., сумата 3672,22 лв. за направените по настоящото дело, както и в производството пред СРС за обезпечаване на бъдещ иск разноски и сумата 2000 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.

По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2024 г., по който взискателят „Дабълю. Дрьоге Асекурадеур“ ГМБХ, Германия е заплатил по банков път сумата от 2500 лева, за което са налице платежни документи, представляваща адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, дължимо на Адвокатско дружество „Рашев и партньори“, което е преупълномощило адв. В.Д.М..

Съгласно договора възнаграждението на адвоката е определено глобално в размер на 2500 лева за образуване и водене на изпълнителното дело срещу „Валго Транс“ ЕООД гр. Разград.

С разпореждане за образуване на изпълнително дело и присъждане на разноски от 2.10.2024 г. на ЧСИ Георги Стоянов сумата от 2500 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е приета като разход на взискателя по изпълнителното дело.

На основание чл. 191 от ДОПК от страна на НАП е представено Удостоверение с вх. № 28127/07.10.2024 г., съгласно което длъжникът има публични задължения в размер на 5101,20 лева, и същите са присъединени за събиране по изпълнителното дело.

По искане на взискателите е наложен запор на моторни превозни средства, собственост на длъжника, както и запор на банковите му сметки, разкрити в Обединена Българска Банка АД и Уникредит Булбанк АД.

2

На 12.10.2024 г. длъжникът „Валго Транс“ ЕООД е получил изпратената му от ЧСИ Г.

Стоянов покана за доброволно изпълнение, в която са посочени адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. На 18.10.2024 г. дружеството е подало възражение срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В допълнително възражение от 25.10.2024 година, длъжникът отново навежда оплакване срещу приетите по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като твърди, че на 23.10.2024 година /в срока за доброволно изпълнение/ по сметка на взискателя „Дабълю. Дрьоге Асекурадеур“ ГМБХ, Германия е преведена сумата в размер на 14982,53 лева /7650 евро/. Плащането е потвърдено от взискателя.

С молба, депозирана на 29.10.2024 година, длъжникът твърди, че на 25.10.2024 година е извършил доброволно плащане в размер на още 1000 лева по банковата сметка на присъединения взискател Национална агенция по приходите. Плащането е потвърдено от присъединения взискател, който е постановил разпореждане от 25.10.2024г. за разпределение на постъпилата сума.

По така депозираните възражения е постановен мотивиран отказ за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което се явява допустима. В тази насока съдът съобразява разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, независимо от конкретното му наименование /в случая отказът е обективиран в разпореждане от 31.10.2024 година, за което жалбоподателят е бил уведомен по електронен път/.

По същество жалбата е частично основателна.

Длъжникът отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът, че е извършено частично плащане в срока за доброволно изпълнение, не освобождава длъжника от задължението му за възстановяване на сторените от взискателя разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Няма правна норма, която да регламентира изключение от принципа, прогласен с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, след обявяване нищожността на норма на т. 6 от т. 26 от ТТРЗЧСИ, с влязло в сила решение № 13014 на ВАС /ДВ бр. 100/2015 г. /, поради което е неприложима понастоящем.

Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

Адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, е за образуване и водене на изпълнителното дело. Преценено към настоящия момент, същото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Извършените от пълномощника на първоначалния взискател до момента действия са свързани с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и с посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за 3 редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК, за което не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело.

Предвид частичното погасяване на сумата по изпълнителния лист обаче и отчитайки невъзможността задължението да бъде разсрочено, съдът намира, че не е налице яснота относно продължителността на изпълнителното производство, както и относно евентуалните бъдещи изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети за събиране на сумите в цялост. При това положение дължимо е и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съдът отчита още и настъпилото в хода на изпълнителното производство процесуално усложнение, предвид присъединяването на държавата чрез Национална агенция за приходите в качеството й на взискател, който се ползва с предпочтително удовлетворяване на своите вземания спрямо вземанията на първоначалния взискател. Това процесуално усложнение представлява индиция за евентуалното протичане на изпълнителното производство в по-продължителен период от време. Поради това не може да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че в случая се дължи единствено възнаграждение в размер на 200 лв. за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

Не на последно място трябва да се посочи, че настоящото изпълнително производство се характеризира с висок материален интерес, поради което същият обуславя съответно повисок размер на адвокатския хонорар.

С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.