Решение № 1765 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110110144 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС на 12.07.2021 г.искова молба с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 415, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Изпълнителния Директор Л. Д., чрез процесуален представител юрисконсулт В. Ц., против ответника Г. СТ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с цена на осъдителния иск от 1034 лева.

Отправеното до съда искане, съгласно уточнителната молба от дата 18.08.2021г. /л. 33 от делото/ е да бъде постановено Решение, по силата на което ответника Г. СТ. Н., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ***, главница по договор за потребителски кредит с номер 592624141 от 7.4.2015 год. в размер н а общо 1 034,00 лв. /хиляда тридесет и четири лева/ за периода от 18.06.2015 г. до 31.5.2016 г., което вземане е прехвърлено на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.07.2016 г. от кредитодателя „П. Ф. Б.“ ООД, ведно със законната лихва за забава , считано от датата на подаване на исковата молба в съда -12.07.2021 г. и до окончателното изплащане на вземанията , на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. чл. 415, ал. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Искането си до съда ищцовата страна е основала на следните релевирани в искова и уточнителна молби факти и обстоятелства:

На първо място е посочено, че в законовия срок ищцовата страна подава и моли съда да приеме за разглеждане исковата молба, с която претендира вземане което „Ф. И.“ ЕАД има спрямо отв. Г.Н. за сума в общ размер на 1034 лв., главница ведно със законната лихва за забава.

Твърди се, че на 07.04.2015 г. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК *** и Г. СТ. Н. бил сключен ДПК /Договор за потребителски кредит/ въз основа на който между страните възникнала облигационна връзка. По силата на ДПК кредитодателят предоставил сума в размер на 500 лв. на кредитополучателя, а последния се задължил да я върне на 60 броя седмични вноски с уговорени лихви и такси. Ответникът изрично удостоверил с полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на договора, което се твърди, че било видно от чл. 47 от ДПК, като с предаване на сумата кредитодателя изпълнил задължението си по договора.

Ответника се сочи, че не изпълнявал всички свои задължения по ДПК, като 1 преустановил плащанията, а падежът на първата неплатена вноска настъпил на 18.6.2015 г., а крайния срок за изпълнение на договора настъпил на 31.05.2016 г., с което станал изискуем целия непогасен остатък от главницата - дължима ведно със законната лихва за забава съгл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.

В исковата молба се твърди още, че на 28.07.2016 г. между „П. Ф. Б.“ ООД и ищцовото дружество бил сключен договор за продажба на вземания - цесия, по силата на който договор вземането дължимо от ответника се прехвърляло в полза на ищеца съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД, респ. титуляр на вземането ставало ищцовото дружество. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД се сочи още в исковата молба, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, а ищецът в качеството си на пълномощник изплатил с препоръчана пратка чрез „***“ ЕАД уведомлението за извършена цена на посочения в ДПК адрес на ответника - кредитополучател. Адресът бил посетен от пощенски служител, който установил, че длъжникът сменил адреса си и поради тази причина пратката била върната обратно на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното, към исковата молба ищцовата страна прилага уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД като желае същото да бъде връчено на ответника за надлежно уведомяване за цесията, цитирайки и относимата съдебна практика.

По същество се твърди в исковата молба, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, ищецът в качеството си на цесионер подал заявление по чл. 410 ГПК пред РС Варна , като по този начин предявил претенцията си по съдебен ред и било образувано частно гр.д. № 3847/2021 г. по описа на РС Варна. В хода на цитираното производство по ч. гр.д. ищецът сам сочи, че не изпълнил дадените му от заповедния съд указания, поради което и в частта относно главницата от 1416,26 лв. дължима за периода от 18.6.2015 - 31.5.2016 г., договорна лихва в размер на 250,53 лв.начислена за периода от 18.6.2015 - 31.5.2016 г., лихва /обезщетение/ за забава в размер на 529,52 лв. за периода 29.07.2016 -12.03.2021 г. ,на заявителя сега ищец било отказано издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Изрично е заявено в исковата молба, че предмет на исковата претенция е само главница от 1034 лв., представляваща част от претендираната със заявлението по чл.410 ГПК общо дължима по ДПК № 592624141.

Видно от уточнителната молба, ищцовата страна е пояснила твърденията като е заявила, че ответникът платил общо 466,00 лева, разпределени за погасяване на следните компоненти: главница в размер на 83,74 лева; възнаградителна лихва в размер на 42,32 лева и такси в размер на 339,94 лева.

С платената сума били погасени изцяло девет седмични погасителни вноски и частично девета вноска. Падежът на първата частично неплатена вноска настъпил на 18.06.2015г. След разпределение на платената от ответника сума и погасените с нея вземания, неплатеното задължение на ответника, твърди ищеца че е както следва: главница в размер на 1 416,26 лева; договорна възнаградителна лихва в размер на 250,53 лева; такси в размер на 909,52 лева.

Претендираната от ищеца главница в размер 1034,00 лева се сочи, че е част от прехвърлената /цедираната/ неплатена от ответника главница в общ размер на 1 416,26 лева, дължима за периода от 18.06.2015 г. до 31.5.2016 г.

Пояснено е още, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 28.07.2016 г. „П.

Ф. Б.“ ООД (цедент) прехвърлило възмездно на „Ф. И.“ ЕАД (цесионер) вземането, което имало спрямо ответника Г. СТ. Н., произтичащо от договор за потребителски кредит с № 592624141 от 07.04.2015 г. Към исковата молба е повторено, че било представил като приложение удостоверение от цедента Ф. Б.“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „П. Ф. Б.“ ООД), което удостоверявало, че конкретното вземане било прехвърлено възмездно от кредитодателя на ищеца.С уточнителната си молба ищецът е прецизирал искането си правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава, като моли същата да ни бъде присъдена върху претендираната главница за периода от датата на подаване на исковата молба срещу Г. СТ. Н. до окончателното изплащане на задължението.С уточнителната молба ищецът е посочил начина на извършва връчването на съобщения и книжа по настоящето дело, използвайки предоставените от ГПК опции в избраната поредност, посочена е и банкова сметка и отправено уточненото искане до съда, приложени са и доказателства за платена държавна такса.В подкрепа на твърденията и исканията си в исковата си молба ищецът е направил доказателствени искания.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен представител адвокат от АК Варна Б. Ф. е депозирал отговор на исковата молба.

На първо място ответника намира предявения иск за допустим.

По основателността на иска, становището на ответника е, че искът е изцяло неоснователен поради следните изложени аргументи.

На първо място особения представител на ответника е навел възражение за погасяване по давност вземането, предмет на настоящия иск. Счита, че към датата на депозиране на исковата молба-12.07.2021г. задължението на ответника е било погасено по давност.

Вземането на ищеца се твърди, че било изискуемо от 01.06.2015г., т.е. към датата на депозиране на исковата молба - било погасено по давност.

На следващо място ответника, чрез особения си представител оспорва, че е подписал Договор за кредит с № 592624141/07.04.2015г. с „П. Ф. Б.“ ООД, както и съпровождащите го Общи условия; приложение № 1; приложение №2 и формуляр за кандидатстване за кредит.Във връзка с така направеното оспорване, особеният представител на ответника е направил и доказателственото искане - на осн. чл. 183 от ГПК съда да задължи ищеца да представи в оригинал посочените документи , с оглед евентуално производство по чл. 193 ГПК.

Ответникът е оспорил договора за цесия от дата 28.07.2016 г., като нищожен, т.к. в същия липсвала цена. Оспорва също, че именно в този договор за цесия от 28.07.2016г. било прехвърлено вземането към ищеца, което има спрямо ответника, т.е. вземането предмет на настоящия иск.

Ответникът оспорва и факта да е уведомен от предишния кредитор за договора за цесия от 28.07.2016 г.

На следващо място ответника, чрез особения си представител, се позовава на нормата на чл. 99, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, за да изведе извод, че при прехвърляне на вземане посредством цесия, предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. С оглед горното за ответника до изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД ищцовото дружество не можело да се легитимира като кредитор на процесното вземане т.к. цесията не била съобщена на длъжника .

В отговора на искова молба особеният представител е акцентирал още и върху твърдението, че упълномощаването от цедента на цесионера да съобщи цесията на длъжника, се явявало нищожно поради това, че предмет на упълномощителната сделка било създаване на представителна власт на представлявания - субективно непритезателно право, а не задължение . Именно поради това, според адв. Ф., предмет на такава сделка можело да бъдат само права на представлявания, а не и на негови задължения , а съобщаването на цесията на длъжника било задължение , а не право на цедента съгл. чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Поради това упълномощаването било с невъзможен предмет, респ. нищожно (чл. 26, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) и ответника не бил надлежно уведомен до момента за тази цесия от цедента. Уведомяването на ответника от ищеца за цесията в хода на делото, с връчването на препис от исковата молба с приложенията (сред които нямало уведомление на цедента до ответника, да е цедирал на ищеца процесиите вземания), ответника чрез адв. Ф. намира ирелевантно, защото ищецът бил цесионер, а уведомяването от последния на длъжника - без правно значение (чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД; така и Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и Р № 123/2009, Второ т.о. на ВКС).

Отделно от изложеното, ако съда счете, че ищеца се легитимирал като кредитор на ответника по Договор за кредит с № 592624141 /07.04.2015г., то ответника оспорва наличието на подписан между страните договор за кредит.Възражението на особения представител на ответника залегнало в отговора на искова молба е, че липсвала облигационна връзка между страните, а и още повече, че фактическия състав по смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД не бил завършен при липсата на предаване на сумата.В тази връзка е оспорено и предаването респ. получаването на сумата от ответника по процесния договор за кредит.В случай, че съда не сподели по-гореизложеното, то в условията на евентуалност ответника чрез особения си представител е навел следните 3 възражения за недействителност на ДПК:

Процесния договор за потребителски кредит/ДПК/ бил нищожен, поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, т.9 и т. 10, вр. с чл. 22 от ЗКП. ДПК бил нищожен и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 11 и т. 12 във вр. с чл. 22 от ЗКП с произтичащите от това последици по чл.

23 от ЗКП. В тази връзка, сочи ответника, че потребителя дължи връщане само стойността на паричния заем, без включване на лихви и други разходи по кредита. Видно било за ответника от процесния договор за потребителски кредит , че на ответника били предоставени заемни средства в размер на 1500 лева при фиксиран годишен лихвен процент/ГЛП/ по заема -31.82% и годишен процент на разходите /ГПР/- 48.00%. Срокът за погасяване на заетата сума бил 60 седмици, а седмичната вноска била в размер на 50.76 лева. Общото задължение по ДПК възлизало на 3045.31лв. Съобразно ДПК общия размер на дължимата сума се образувал от сбора на главница, такса за оценка на досие, размер на фиксирана лихва и такса за услугата кредит у дома или общо в размер на 3045.31 лева.