Решение № 465 от 07.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Казанлък, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510102535 по описа за 2024 година

Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. С. моли съда постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Х. А., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 сумата 522,71 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 40,34 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 02.03.2020 г.; в размер на 118,37 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законна лихва за забава върху главницата за период от 02.03.2020 г. до 02.08.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията.

На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

1

Моли съда да осъди ответника С. Х. А. да му заплати направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2040/2024 г. по описа на Районен съдКазанлък и по настоящото производство на обща стойност от 275 лв.

Твърди, че на 01.11.2019 година С. Х. А., ЕГН: **********, сключил договор за потребителски кредит № ***** със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който получил сумата от 400.00 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски всяка от по 159 лв. в срок до 02.03.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и договор за паричен заем №***** на 01.11.2019 г. сключения между страните договор е потребителски, по който ответната страна не е изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора.

Представеният по делото договор за кредит е сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, т.е. по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

2

Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да приеме, че не е сключен договор по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди, че ответникът С. Х. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано на ред/стр. № 1139 от Приложение № към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер, но не е задълженията си до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.

С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно 3 на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Твърди, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Ответникът С. Х. А. чрез назначения му особен представител адв. В. Ц. моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан като го отхвърли. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер по следните съображения:

Активната си материално правна легитимация ищецът основава на договор за продажба и прехвърляне на вземане, сключен на 13.01.2022 г. , по силата на който се твърди, че „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца процесното вземане.

Твърди, че евентуалното задължение на ответника не е предмет на сключения от ищеца договор за цесия, поради което същият не е легитимиран 4 да предявява неговото изпълнение, съответно плащане.

Твърди, че „Сити Кеш“ ООД не е уведомявал ответника за прехвърляне на евентуалното му вземане, както и че подобно уведомяване на е извършвано от ищеца в качеството му на пълномощник на „Сити Кеш“ ООД. Съгласно чл.4.3 от сключения между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания освен уговореното упълномощаване, страните са се договорили при уведомяването на длъжниците, съгласно чл.99 от ЗЗД, цедентът да разпише и писмено пълномощно във формата на Приложение № 3 към договора, с което изрично упълномощава цесионера с посочените права и в което се потвърждава настъпилото прехвърляне. Пълномощно, с което ищецът изрично е упълномощен да уведоми ответника за извършената цесия, не е представено с исковата молба. Приложеното към исковата молба пълномощно е с дата 13.01.2022 г. и нотариална заверка на подписа от 14.01.2022 г., без обаче в него да бъде посочено вземането, предмет на настоящия съдебен спор.

Приложеното към исковата молба уведомление за цесия е без дата, но е подписано с електронен подпис от Е.Д.Ц. на 07.10.2024 г. , т.е. след датата на, която е били подадено Заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 2040/2024 г. по описа на PC-Казанлък. Представеното с исковата молба уведомление е подписано от лице, което не е било упълномощено от „Сити Кеш“ ЕООД с правата по чл.99, ал.4 от ЗЗД, поради което същото не може да произведе действие спрямо ответника.

По същите съображения, исковата молба, която също е подписана от процесуалния представител на ищеца, а не от неговия законен представител, не може да замести изискването на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Дори и да се приеме обратното, в конкретния случай, връчването на уведомлението с исковата молба не може да породи предвидените в чл.99, ал.4 от ЗЗД последици, тъй като същото не е получено от длъжника, а от неговия особен представител, чието положение изключва възможността да приема адресирани до представляваното лице изявления.

Счита, че ищецът не е кредитор на предявените вземания, поради което предявеният иск се явява неоснователен.

При условията на евентуалност оспорва твърденията, че дължи посочените в исковата молба суми.

5

Оспорва действителността на договора за паричен „Сити Кеш“ ЕООД Вива Кредит“ ООД, като счита, че същият на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал. 1, т.9, и т. 10 от ЗПК е недействителен.

В нарушение на добрите нрави е задължението за заплащане на годишен лихвен процент в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва, поради което в тази част намира договора също за недействителен.

Твърди, че не е получил посочената в исковата молба сума по кредита.

Оспорва като погасена по давност претендираната за периода от 01.11.2019 г. до 02.03.2020 г. възнаградителна лихва.

Оспорва като погасена по давност претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.03.2020 г. до 02.03.2023 г.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Въз основа на подаденото на 13.08.2024 година заявление е образувано ч.гр.д. № 2040/2024 г. по описа на РС-Казанлък, по което със Заповед 1287/16.08.2024 година е разпоредено С. Х. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, да заплати на кредитора „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:203374133, със седалище и адрес на управление: обл. С., *****, представлявано от Х.М.М. и П.В., следните суми: 400 лв. - главница; 40,34 лв.

- договорна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 02.03.2020 г.; 118,37 лв. лихва за забава за периода от 02.03.2020г. до 02.08.2024 г.; законната лихва върху главницата за периода от 14.08.2024 г. до изплащане на вземането; 75,00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за неизпълнение на договор за паричен заем Кредирект № №***** от 01.11.2019 г. сключен със „Сити Кеш“ ООД.