Определение № 25798 от 16.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25798 гр. София, 16.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514001 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, вх. № 392787/01.12.2025г. по описа на Софийски районен съд, регистрирана в Софийски градски съд с вх. № 149851/11.12.2025 г., депозирана от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 представлявано от П.П. - Изпълнителен директор и инж. М.Ц., чрез процесуален представител -Д.К., срещу Определение № 48127/20.11.2025г., постановено по гр. д. № 37644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 43ти състав, в частта, в която е върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК, искова молба с вх.№ 222534/25.06.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД и приложенията към нея и е прекратено производството по гр.д.№ 37644/2025г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, е неправилно и необосновано.

Поддържа, че след депозиране на исковата молба на 25.06.2025 г. и постановяване на разпореждане № 145811/18.09.2025 г. за оставянето й без движение, са предприети действия за изпълнение на дадените указания, 1 включително чрез заплащане на указаните държавни такси с молба от 29.09.2025 г.

Твърди, че в разпореждането от 18.09.2025 г. съдът е указал да бъде издадено съдебно удостоверение, без да е налице указание за представяне на проект на удостоверението от страна на ищеца, поради което първоначално не е било ясно, че такъв проект следва да бъде изготвен.

Излага, че след преразпределяне на делото на друг съдебен състав с разпореждане № 152257/02.10.2025 г. е било указано за първи път представяне на проект на съдебното удостоверение, което, според жалбоподателя, е довело до необосновано забавяне в снабдяването с необходимата информация чрез съдебното удостоверение.

Жалбоподателят поддържа още, че въпреки това проектът на съдебното удостоверение е бил изготвен, получен и изпратен до Столична община с писмо с рег. индекс П-12797/27.10.2025 г., като тези действия са извършени в срока, предоставен с разпореждане № 145811/18.09.2025 г.

Излага, че своевременно е поискано продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК, като искането е било уважено с разпореждане № 166379/28.10.2025 г., както и че впоследствие е бил уведомен от район „Лозенец“ за необходимостта от заплащане на такса за административната услуга за издаване на удостоверение за наследници в размер на 10 лв., независимо че информацията е изискана по съдебен ред, като таксата е била своевременно внесена.

Сочи, че повторно е поискано удължаване на срока за изпълнение на указанията, като с разпореждане от 12.11.2025 г. е предоставен нов срок от една седмица.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждане № 174444, както и разпореждане № 166379/28.10.2025 г., противоречат на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. първо ГПК.

Твърди, че през цялото време е предприемал активни процесуални действия, изразяващи се в депозиране на молби по чл. 63 ГПК, поради което изводът на първоинстанционния съд за процесуално бездействие е неправилен, като не споделя изводите на съда, че няма данни кога съдебното удостоверение е изпратено до районната администрация, като сочи, че още в 2 първата молба за продължаване на срока е било посочено писмото с рег. индекс П-12797/27.10.2025 г., с което удостоверението е било изпратено, както и оспорва, че молбите по чл. 63 ГПК са немотивирани и че изводите на съда за процесуално бездействие и липса на мотивираност са неправилни.

Поддържа, че е проявил добросъвестно процесуално поведение, насочено към точно и своевременно изпълнение на дадените от съда указания, както и че неизпълнението на указанията в определения срок се дължи на независещи от него причини, както и че предоставените от съда срокове са били крайно недостатъчни за изпълнение на указанията.

Счита, че при тези обстоятелства съдът не е следвало да прекратява производството, а е следвало в рамките на предоставения срок да изиска служебно необходимата информация или да предостави повторно срок за изпълнение на указанията в цялост.

Моли да бъде отменено Определение № 48127 от 20.11.2025 г., постановено по гр. д. № 37644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, като делото се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбоподателят моли въззивния съд да изиска служебно гр. д. № 37644/2025 г. по описа на Софийски районен съд -43 състав, за доказване на изложените в частната жалба твърдения.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

В случая първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против наследници на Х.К.П..

От материалите по делото се установява, че с разпореждане от 18.09.2025 г. исковата молба е оставена без движение поради нередовност, като на ищеца е предоставен едномесечен срок за изпълнение на дадените указания, включително за посочване на наследниците на починалото лице, 3 срещу които е предявен искът, като за тази цел съдът е разпоредил и издаване на съдебно удостоверение. В хода на производството срокът за изпълнение на указанията е бил продължаван по реда на чл. 63 ГПК въз основа на своевременно подадени молби от ищеца, като с разпореждане от 28.10.2025 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с две седмици, а с разпореждане от 12.11.2025 г. – с още една седмица.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е предприел действия за снабдяване с удостоверение за наследници чрез компетентната районна администрация, включително чрез използване на издаденото съдебно удостоверение и заплащане на изисканата административна такса. Обстоятелството, че към момента на изтичане на продължения срок удостоверението за наследници не е било представено по делото, не обосновава само по себе си извод за липса на процесуална активност или за недобросъвестно процесуално поведение, доколкото издаването на този документ зависи от действията на административен орган, върху които ищецът няма правна възможност за влияние. В този смисъл липсата на краен резултат не може да бъде приравнена на липса на процесуални действия, когато страната е предприела обективно необходимите стъпки за изпълнение на съдебните указания.

При тези данни въззивният съд намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК. Връщането на исковата молба представлява тежка процесуална последица, която следва да се прилага при ясно установено и виновно неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай неизпълнението на указанията не се дължи на процесуално бездействие на ищеца, а на обективни пречки, свързани с приключването на административната процедура по издаване на удостоверение за наследници, поради което прекратяването на производството се явява резултат от прекомерно формално приложение на закона, несъобразено с принципа на съдействие по чл. 7 ГПК и с предназначението на подготвителния етап на гражданския процес, насочен към осигуряване на разглеждане на спора по същество..

Наред с изложеното следва да се отчете и обстоятелството, че при продължаването на срока по чл. 63 ГПК първоинстанционният съд е 4 определил срокове, които са по-кратки от първоначално предоставения едномесечен срок. Макар това обстоятелство само по себе си да не обуславя автоматична незаконосъобразност на последващите действия на съда, то следва да бъде съобразено при преценката дали са били налице предпоставките за прилагане на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, доколкото съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, а страната не следва да бъде поставяна в понеблагоприятно процесуално положение при продължаване на срока за изпълнение на съдебните указания. В тази връзка следва да се отбележи, че ако при първото уважено искане за продължаване на срока, уважено с разпореждане от 28.10.2025 г., срокът беше продължен със срок, равен на първоначално определения едномесечен срок, то към датата на постановяване на прекратителното определение срокът за изпълнение на указанията обективно не би бил изтекъл, поради което не би възникнала процесуалната възможност за прилагане на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК, което следва да бъде отчетено при преценката за законосъобразността на обжалваното определение. В този смисъл следва да се отчете и обстоятелството, че удостоверението за наследници е с изходящ номер от 14.11.2025 г. и е постъпило в регистратурата на съда на 26.11.2025 г., което допълнително подкрепя извода, че предприетите от ищеца действия по снабдяване с документа са били своевременни и че при определяне на продължен срок, съответстващ на изискването на чл. 63, ал. 2 ГПК, указанията биха били изпълнени в рамките на този срок.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че връщането на исковата молба и прекратяване на производството са неправилни. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По направеното в частната жалба искане за присъждане на съдебни разноски въззивният съд намира, че на настоящия етап не следва да се присъждат такива. Производството по частната жалба не разрешава спора по същество, поради което преценката за дължимостта на разноските следва да бъде извършена в исковото производство съобразно крайния изход на материалноправния спор.

Така мотивиран, Софийският градски съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 48127/20.11.2025г., постановено по гр. д. № 37644/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 43 ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6