Решение № 25 от 25.05.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Стара Загора , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530200994 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 002927 от 22.03.2021 година на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, неправилно е приложен материалния закон.

В с.з. чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че „ Кубин БГ „ ООД в качеството си на работодател – ЮЛ – е приел чужденец – гражданин на трета държава / Република Турция/ А.Ф.К роден на ***** г. със служебен № от регистъра на НАП **** да предоставя работна сила в град Стара Загора на 11.06.2020 г. без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта.

2

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б.Г. / актосъставител / справка за актуално състояние; товарителница от 31.03.2021 година; писмо от Агенция по заетостта изх. №1010-24741/27.01.2021 година; трудов договор №00000502/29.12.2020 година; справка от НАП изх.

№24388203060163/29.12.2020 година; допълнително споразумение №00000077/26.01.2021 към трудов договор №00000502/29.12.2020 година; удостоверение за регистрация изх. №2400772003739905/29.12.2020 година; длъжностна характеристика; служебна бележка

№502/01.01.2021 година; копие на лична карта; заповед за командировка

№12/01.12.2020 година; списък на командировани за месец декември 2020 година; опис на представените документи „Кубин БГ“ ООД; справка от информационна система на ИА „ГИТ“; писмо от ДИТ Стара Загора до ИА „ГИТ“; писмо от дирекция за международна трудова миграция с изх. №21002758/20.01.2021 година с приложен списъка на чуждестранните лица.

При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.

75 А, ал. 2 от ЗТМТМ и е наложил имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

3

Жалбоподателят „ Кубин БГ „ ООД има качеството на работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.

В конкретния случай към момента на деянието / 11.06.20 г. , когато работникът е постъпил на работа/ лицето Ариф Колуз / както и други лица / е предоставял работна сила / наемен труд / за другиго -„ Кубин БГ „ ООД с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение / чл. 66, ал. 1 КТ/. Основание за този извод дават следните обстоятелства :

Полагането на наемен труд/предоставянето на работна сила / от страна на работник за работодател – изпълнявана е трудова функция / длъжностна характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП / трудов договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от работодателя, Определено е място на работа, Определен характер на работа / трудов договор, Заповед за командироване, длъжностна харакстеристика/ , трудът се пердоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение/ трудов договор, споразумение /.

Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и при 4 предоставяне на работната сила от страна на работника за жалбоподателя съдът приема, че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател.

Работникът обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на параграф 1 т. 4 от ЗТМТМ – не е български гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението за ЕИП, не е гражданин на Швейцария , а е гражданин на Република Турция /удостоверение за регистрация от ТД на НАП/.

Това обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването работникът да постъпи на работа след съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта.

Видно от Справка / писмо/ № 10-10-24741 /27.01.21 г. на Агенция по заетостта не е издавано разрешение и липсва регистрация за работника, който е гражданин на трета държава.

Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до 5 работа на работник гражданин на трета държава без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по Заетостта, с което е нарушил чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ .

Нарушението по чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ е от категорията на формалните административни нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено към момента на постъпване на работа на работника 30.12.2020 година и всички последващи действия не могат да го заличат.

Административното нарушение е извършено от работодател имащ качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.

Възраженията в жалбата и доразвити в писмената защита са неоснователни.

Събраните писмени и гласни доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави убедителни. Те водят до единствено възможния извод относно посочената фактическа обстановка и доказват по несъмнен и безспорен начин фактическия състав на административното нарушение, което прави възраженията за 6 недоказаност из цяло неоснователни.

Не може да възприеме тезата, че съставят на чл.75 А, ал. 2 ЗТМТМ е за допустителство.Това административно нарушение е от категорията на формалните, както бе посочено по-горе и обхваща състав за неизпълнение на задължение от страна на работодател – да приема на работа чужд гражданин след разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

Видно от самият АУАН същият е съставен в присъствието на един свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес.В случая административното нарушение е установено въз основа на официални документи и актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал възможност да го състави и без свидетел.В този смисъл съдът приема, че са спазени разпоредбите на чл. 40 и чл. 42 т. 7 ЗАНН.

АУАН е съставен и връчен непосредствено след съставянето му на пълномощник на нарушителя, с което са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.

7

Претендираните до тук пороци в АУАН и отхвърлени от съда не са от категорията на съществените процесуални нарушения и сами по себе си по силата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН не могат да обосноват опорочаване на наказателното постановление и отмяната му.

В обстоятелствената част на наказателното постановление и на АУАН са изложени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение , с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН и чл. 42 т. 3,4 ЗАНН.Административното нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му.

Административно-наказващият орган няма задължението изрично да обсъжда в наказателното постановление налице ли са предпоставките на чл. 28 ЗАНН, когато няма основание за отпадане на АНО на това основание, какъвто е и настоящият случай.

При така установеното и доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ.

8

Същата е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност и с целите на чл. 12 ЗАНН.

Няма основание за намаляване на наложената имуществена санкция.Същата е определена значително под средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е правилно.

При индивидуализацията на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства даващи основание имуществената санкция да се определи над минималната .

Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското законодателство, но и международните актове по които РБ е страна. Спазването на изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на работника и регулатор на трудовата миграция.

Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно 9 нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.

Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез намаляване.

Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и чл. 28 ЗАНН. Извършеното административно нарушение не е с по-ниска или незначителна обществена опасност , а със завишена, поради което приложението на чл. 28 ЗАНН ще доведе до неоправдан либерализъм , което е недопустимо.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

10

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 002928 от 22.03.2021 година на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора, с което е наложена 11 имуществени санкции в размер на 3 000 / ТРИ ХИЛЯДИ / лева на „ Кубин БГ „ 0ОД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Цар Симеон Велики ” № 157 ЕИК № 201326410 и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „ Ген. Столетов „ № 111, етаж 1 / адв. П. Д./.

ОСЪЖДА „ Кубин БГ „ 0ОД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Цар Симеон Велики ” № 157 ЕИК № 201326410 да заплати на ИА Дирекция „ Инспекция по труда“ град Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 / ДЕВЕТДЕСЕТ / лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред