Решение № 3404 от 07.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3404 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. КърпачеваГражданско дело № 20245330104998 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Д. П., ЕГН ********** против „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата в размер на 64,30 лева – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ******* г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****г., до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 200 лева – недължимо платена при липса на основание за покриване на разходи за събиране на вземането по договор за паричен заем № **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № *****г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата в размер на 1000 лева за срок от 22 седмици, при фиксирана лихва в размер на 40,32 % и ГПР в размер на 49,33 %.

Към момента на подписване на договора, ищцата заплатила сумата от 272,47 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заем. Била начислена и неустойка в размер на 181,61 лева, тъй като в тридневен срок ищцата не учредила обезпечение измежду поръчител или банкова гаранция. За периода 02.03.2022 г. – 20.07.2022 г. ищцата заплатила сумата по заема от 1000 лева, 64,30 лева за договорна лихва;

1

82,55 лева за неустойка за непредоставено обезпечение и 123,85 лева за такса за експерсно разглеждане, а за периода 20.03.2022 г. – 26.09.2022 г. – заплатила сумата от 200 лева за покриване на т.нар. „разходи за събиране на просрочени вземания“. В исковата молба се излагат съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвала яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане била нищожна на основание чл. 10а ЗПК. Относно разходите за събиране на вземането се посочва, че нямало предвидена изрична договорна разпоредба, но те не били дължими на същото основание.

Ищецът поддържа, че неустойката била нищожна поради нарушение на добрите нрави, а също и че била прекомерна и недействителна на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, като противоречала и на чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Поради изложеното предявява настоящите искови претенции за връщане на недължимо платените суми за договорна лихва и за разходи за събиране на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г., по силата на който ищцата е усвоила сума в размер на 1000 лева. Възразява, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР бил посочен в договора, като в същия не следвало да бъде включвана предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Излагат съображения, че уговорената клауза за неустойката не противоречи на добрите нрави и на материалния закон, в частност чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 71 ЗЗД. Същата кореспондирала с присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Досежно таксата за експресно разглеждане на документите навеждат доводи, че същата е доброволно избрана от ищеца допълнителна услуга, поради което се дължи възнаграждение за нея. Същото обаче не следвало да бъде включвано в ГПР, доколкото била избрана доброволно от ищеца. Таксата не следвало да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита, тъй като услугата се извършвала преди сключването на договора. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Вива Кредит” ООД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на паричен заем № **** г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 1000 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение, обективирано в представения от ищцата екземпляр 2 на договор за паричен заем и погасителния план към него. Не е спорен и фактът на заплащане на процесните суми от страна на ищцата, в който смисъл е представената от самия ответник към писмения отговор справка погасителен план по процесния договор за паричен заем, а именно заплатени са сумите, както следва: 64,30 лв. за договорна лихва и 200 лв. за разходи за събиране на просрочени вземания. Спорни между страните са правните въпроси досежно действителността на постигнатите съглашения и основателността на претенцията за връщане на платените без основание суми.

По основателността на иска:

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за паричен заем, който да е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащанията са осъществени на валидно основание, т.е. че процесния договор за паричен заем е действителен.

За да е основателен предявеният иск, следва да се установи, че плащането на претендираните суми е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1)при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2)при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3)при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д.

№ 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на 3 настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

По отношение на твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва поспециално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е 4 реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай спорът между страните се концентрира върху третата хипотеза, а именно дали посоченият в чл. 3, ал.1, т.8 от договора годишен процент на разходите в размер на 49,33 % отговаря на действително приложимия между страните ГПР. В този смисъл са всички изложените от ищцата съображения в исковата молба.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.