Определение № 573 от 26.09.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 358/2023
- Вид
- Определение № 573
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Велемира Димитрова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 573 гр. Габрово, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500358 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ СИТИ КЕШ“ООД срещу разпореждане на РС-Габрово по ч.гр.д.№ 1178/2023г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че заявителят е представил доказателствата по делото, които изисква закона , като чл.410,ал.3 ГПК не сочи, че договорът следва да бъде представен като заверен или незаверен препис. В заповедното производство не се разглежда спор по същество, тъй като се касае за наличие на задължение по правоотношение, по което не се спори , а единствено за неизпълнение на задълженията по това правоотношение. Поради това не следва да се прила санкиця за отхвърляне на заявлението, ако договорът не е представен в заверен препис.
Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законните последици.
Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
От данните по делото се установява,че РС-Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 657,51лв.- главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението , сумата от 46,97лв. - възнаградителна лихва за периода 20.06.2022г.-28.11.2022г., сумата от 204,52лв. –договорна компенсаторна неустойка за периода 20.06.2022г.- 28.11.2022г., сумата от 58,89лв.- законна лихва за забава, дължима и неплатена за периода от 01.10.2022г.- 01.07.2023г.
1
; еднократно начислена на 01.01.2023г. неустойка за забава в размер на 99,23лв.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК. Приел е, че съгласно изложеното в т.12 от заявлението кредиторът обосновава дължимостта на претендираните суми на основание възникнало между странтие правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ.
Приел е ,че приложеният към заявлението договор на хартиен носител не отговаря на изискването на чл.184, ал.1 ГПК, тъй като не е заверен от страната ,която го представя. С оглед на това не може да бъде ценен като надлежно представен възпроизведен на хартиен носител препис на електронен документ, от който да произтича твърдяното вземане и че това не съставлява нередовност на заявлението по чл.410 ГПК.
От данните по делото се установява,че не се касае за възникнало между странтие правоотношение по сключен онлайн договор за потребителски кредит във формата на електронен документ ,както е приел заповедният съд в обжалваното разпореждане . В изложените в т.12 от заявлението обстоятелства не са наведени такива твърдения от заявителя. Сочи се ,че договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит , че индивидуализацията на начина на плащанията от страна на заемателя е в погасителен план към договора за заем, посочени са параметрите на договора и извършените от длъжника плащания в общ размер на 522лв., както и непогасената част от задълженията. Към заявлението е приложен двустранно подписан от страните договор ведно с подписан погасителен план към него, които също не съдържат обективирани волеизявления за сключване на договора от разстояние. С оглед на това заповедният съд неоснователно се е позовал на разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК, като приложима за процесния договор . Независимо от това ,като краен изводът за отхвърляне на заявлението, въззивният съд намира за правилен, но по съображения, различни от изложените от заповединя съд .
В случая в процесният договор за потребителски кредит към заявлението по чл.410 ГПК ,са въведени неравноправни клаузи. Такава е уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на изискването за предоставяне на поне едно от регламентираните обезпечения. Като основание е посочена нормата на чл.11 от договора, която урежда дължимостта на неустойка в случай, че заемателят не предостави обезпечение по чл.5 от договора. Съдът счита, че с въвеждане на този вид неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя условия) ,противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита . Още повече, че тази сума очевидно не е включена при изчисляване размера на ГПР. Определена по този начин неустойката излиза извън присъщите й функции, тъй като размерът й е определен без да са посочени 2 евентуалните вреди за кредитора, при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение. Неравноправна е и предвидената неустойка поради забава, начислявана еднократно, в размер на 99,23лв., тъй като противоречи на нормата на чл.33 от ЗПК, която дава право на кредитора да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума, като въвежда лимит на обезщетението - до законната лихва . В случая се търсят едновременно няколко обезщетения - както неустойка, така и лихва за забава.
При наличието на описаните неравноправни клаузи и извършено плащане от страна на длъжника на част от дължимите от него суми, е невъзможно извършването на преизчисление от съда в настоящото производството, поради което заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде отхвърлено за всички претендирани суми .
Поради съвпадение в крайните изводи на заповедния съд и на настоящата инстанция ,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1676 от 03.08.2023г. по ч.гр.д.
№1178/2023г. на РС-Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3