Решение № 19207 от 24.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19207 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110124612 по описа за 2024 година

Предмет на делото е предявеният от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу „*****” ЕАД, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 14 759,68 лв., представляваща главница, сумата в размер на 85 лв., представляваща разноски по арбитражно дело, сумата в размер на 972,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за държавна такса, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М..

В исковата молба се излагат твърдения, че изпълнителното дело е образувано през 2016 г., като на 15.12.2016 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника. Обосновава се, че след това не са извършвани изпълнителни действия, поради което петгодишната погасителна давност е изтекла.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, 1 събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността.

Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установяват следните факти: срещу ищеца в полза на ***** е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 14 759,68 лв., представляваща главница, сумата в размер на 85 лв., представляваща разноски по арбитражно дело, сумата в размер на 972,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за държавна такса по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М..

С доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното вземане е прехвърлено на ответника по настоящото дело с договор за цесия.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и 2 оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.

От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено доказателство по делото, се установява, че на 06.10.2016 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника, на 12.04.2019 г. е конституиран нов взискател по изпълнителното дело – ответникът в настоящия процес и на 20.05.2019 г. е насрочен опис на движимото имущество на ищеца Г. К. Г.. С молба от 20.02.2023 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки на всички длъжници, насрочване на опис, оценка и публична продан на движими и недвижими вещи на всички длъжници по изпълнителното дело.

В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания, дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

3

Доколкото съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2/2023 г. по т.г. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, съдът намира, че не следва да изследва въпросът настъпила ли е перемпция по изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М.. Същото не би имало правно значение относно прекъсването на погасителната давност, поради което излиза извън предмета на делото.

Поради изложените съображения съдът намира, че с поисканите и извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсвана многократно преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна давност, която е прекъсвана с ново изпълнително действие преди изтичането на петгодишната давност. Доколкото последното изпълнително действие е поискано от взискателя през 2023 г. не е изтекла към настоящия момент, поради което и искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Г., ЕГН ********** срещу „*****” ЕАД, ЕИК ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 14 759,68 лв., представляваща главница, сумата в размер на 85 лв., представляваща разноски по арбитражно дело, сумата в размер на 972,79 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 50 лв., представляваща разноски за държавна такса, които суми са предмет на изпълнителен лист, издаден по т.д. № 4984/2016 г. на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Н. М., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. К. Г., ЕГН ********** да 4 заплати на „*****” ЕАД, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5