Решение № 826 от 31.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. Шумен, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско дело № 20233630100686 по описа за 2023 година

След постановено обединяване на гр.д. № 686/2023 г. и № 711/2023 г. по описа на ШРС, съдът е сезиран с насрещни искания с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищецът С. С. С. твърди, че с ответницата С. Р. М. са родители на детето С. родено на 03.12.2021 година. Семейството обитавало жилището на родителите му в с. Черна, обл. Шумен. По време на съжителството им, ответницата не полагала добри грижи за детето, като през м. януари 2022 г. го изоставила без грижи, за което били сезирани съответните социални служби. На 07.03.2023 г. С. М. напуснала съвместно обитаваното жилище и заедно с детето се установила в жилището на своите баба и дядо в с. Каменяк, обл. Шумен. Според ищеца в този дом нямало подходящи условия за отглеждане на дете, а и майката не разполагала с парични средства. От друга страна, той бил готов да отглежда С. като разчитал на помощта на своята майка. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето С. да бъде определено при неговия баща; да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ответницата бъде определен режим на лични отношения с детето; ответницата да бъде осъдена да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 200,00 лв., считано от датата на предявяване на иска. Претендира и плащане на разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата оспорва предявеното искане. Оспорва част от обстоятелствата, твърдяни в исковата молба. Излага, че помощта при отглеждането на детето й била оказвана от майката на ищеца, но не и от него. Описва, че в обитаваното от нея понастоящем жилище има добри битови условия. Моли, предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.

1

В исковата си молба ответницата С. Р. М. твърди, че с ищеца С. С. С. са родители на детето С. родено на 03.12.2021 година. От 2021 г. двамата обитавали жилището на родителите на последния в с. Черна, обл. Шумен. Постепенно, С. започнал да проявява ревност спрямо нея, като дори се стигнало до изгонването й от семейното жилище през 2021 г. На 03.12.2021 г. се родило детето. И след това, обаче, между тях възниквали скандали, като ищецът дори й забранил да поддържа контакти с родителите си, както и да излиза. През м. март 2023 г. С. възнамерявал да замине за Кралство Нидерландия, което наложило ответницата заедно с детето да остане за известно време в дома на баба си и дядо си в с.

Каменяк. След няколко дни, обаче, при телефонен разговор между двамата, се скарали и М. останала с детето в описания дом. Счита, че е в състояние да полага грижите по отглеждането на детето, като ще бъде подпомагана от своите възходящи. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето С. да бъде определено при неговата майка; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищеца бъде определен режим на лични отношения с детето; ищецът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 250,00 лв., считано от датата на предявяване на иска. Претендира и плащане на разноските по делото.

Ищецът С. С. не подава отговор на исковата молба на С. М..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № *** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че С. Р. М. и С. С. С. са родители на детето С. роден на 03.12.2021 година . Съдът констатира от представения трудов договор № 875/10.03.2023 г., че ищецът по делото полага труд и получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – 780,00 лева. По делото е приложена преписка вх. № 971/2022 г. на Районна прокуратура – Шумен, образувана въз основа на жалба, депозирана от С. М.. Събрани били доказателства и бил постановен отказ за образуване на наказателно производство досежно случай на конфликт между страните на 18.01.2022 година.

В служебно изисканите от съда социални доклади (напълно идентични) изх. № ПР/ДН-В/13-001 от 18.04.2023 г. и изх. № ПР/Д-Н-В/14-001 от 18.04.2023 г., изг. от Д„СП” общ.

Венец, изготвени от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Венец се изтъква, че след раждането на детето между родителите редовно възниквали скандали.

След предприемане на действия от съответните органи, те отново заживявали заедно в дома на родителите на С. С. в с. Черна, обл. Шумен. И двамата родители не били подготвени за тази си роля, като негативно въздействие им оказвали отношенията между техните майки.

Окончателната раздяла между С. и С. настъпила в началото на м. март 2023 г., когато майката заедно с детето се установила в дома на своите родители в с. Каменяк, обл. Шумен.

Социалните работници описват, че и в двете жилища били осигурени добри хигиеннобитови условия за отглеждането на детето. И двамата родители били подпомагани от своите 2 родители.

Разпитаните в съдебно заседание М.Б и С.М. (майка на С. С.) сочат, че страните живели в дом, собственост на родителите на ищеца, находящ се в с. Черна, обл. Шумен.

Имотът представлявал двор с две изградени в него постройки. Едната била обитавана от С., С. и детето, а в друга живели свид. М., двамата й други синове, съпругът й и дъщеря й. За двете домакинства се грижила именно свидетелката, която иначе полагала труд в с.

Хитрино, при работно време – два работни дни/два почивни дни. През цялото време когато страните съжителствали в с. Черна, основните грижи за бита, за отглеждането на детето, полагала С.М.. Майката на детето по цял ден ползвала мобилния си телефон, като или разговаряла с майка си по няколко пъти на ден, или ползвала социалните мрежи. Същата по никакъв начин не се включвала в обичайната домакинска дейност. Паричните средства за домакинството били осигурявани от С. С., който помагал и при отглеждането на С.. Той работил като строител и всеки ден пътувал до гр. Шумен. Проблемите в отношенията между страните по делото възниквали поради намесата на майката на ответницата в отношенията им. Именно тя съветвала дъщеря си „да си гледа живота“, а не детето. Наложило се, през определен период ищецът да ограничи времето на разговори на ответницата с майка й.

Същата понастоящем била трайно установена в чужбина, като се завръщала един път годишно. На свидетелите не им е известно тя да подпомага финансово дъщеря си. През м. януари 2022 г. С. изоставила детето в студена стая, което наложило намесата на полицейски служител. В първите месеци след раздялата на страните през м. март 2023 г. ответницата отказвала контакти между С. и детето, но впоследствие осигурявала такива, като поддържала ежедневен контакт с бащата и изпращала видеоклипове на детето. Ищецът вземал детето и извън определения от съда в производство по привременни мерки режим, по време, което било удобно на свид. М.. Последната заявява, че тя ще гледа детето, като била готово да напусне работното си място. С. М. понастоящем живеела в с. Каменяк, в дома на своите баба и дядо, които обаче, били много възрастни – между 60 и 70-годишни.

Свидетелите С.Т и Ш.Б. (леля на ответницата) излагат, че по време на съвместното съжителство на страните, ищецът ограничавал контактите на ответницата с роднините й.

След раздялата, С. М. се установила в дома на своите баба и дядо в с. Каменяк. Същите били на възраст 65 години и 67 години, все още трудоспособни. В двора си отглеждали зеленчуци, животни и активно подпомагали внучката си при отглеждането на детето.

Ответницата не притежавала лек автомобил, но когато се налагало да посети гр. Шумен ползвала обществен транспорт или превозни средства на роднини. И след раздялата, двамата родители подържали контакт, като заедно посещавали и гр. Шумен. Майката на ответницата пребивавала постоянно във Федерална република Германия, но подпомагала дъщеря си финансово, като дори понастоящем дебитната й карта се ползвала от С. М..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в 3 бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда.

Претенции за местоживеенето на детето С. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.

Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени от м. март 2023 г. Тогава, М. напуснала съвместно обитаваното жилище в с.

Черна и заживяла в дома на своите баба и дядо в с. Каменяк. Грижите по отглеждането и възпитанието на С. били поети от ответницата.

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че и двамата родители на детето С. притежават (макар и не в пълна степен) родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание.

Съдът приема, че в известна степен, качествата на М. преобладават, тъй като през изминалия период от време (от м. март 2023 г.) именно тя ги е проявила активно, отглеждайки детето самостоятелно. Установи се, че и по време на съвместното съжителство на родителите ответницата полагала грижите за детето. В тази насока, съдът не кредитира изложеното от свид. М., описваща ежедневната пасивност на майката досежно родителските й задължения, тъй като посочената свидетелка е явно заинтересована от изхода на делото, считайки че тя е по-пригодна да полага грижи за детето от майка му. Другата свидетелка на ищеца, описвайки полагането на основни грижи от страна на баба му, споделя, че „майка му също 4 се грижи, все пак е майка“. Следва да се отбележи и факта, че свид. М. полага труд в съседно село – обстоятелство, явно сочещо, че по време на отсъствието й, единствения човек, имащ възможността да се грижи за детето в най-ранната му възраст, е именно майката. Не се доказаха описаните от ищеца обстоятелства за изоставяне на детето от страна на С. М. през м. януари 2022 г., представляващи, според него, проява на липсващ родителски капацитет.