Решение № 2024 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2024 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20251110213515 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Б. С. Д., ЕГН ********, с постоянен адрес: гр.,,***'', и с настоящ адрес: гр.,,***'', против наказателно постановление №24-4332-027204/11.11.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева /равностойни на 76,69 евро/, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че В. К. Д. /актосъставителят/, няма право да влиза в кръгово движение при условие, че той вече е навлязъл в него с пуснат десен мигач. Сочи, че навлизането в кръговото движение от страна на В. К. Д. е осъществено с рязко подаване на газ, за да застане напречно на управлявания от него автомобил и да се води, че той му е отнел предимството.

Моли съда да преразгледа случая, за което прави доказателствени искания..

Жалбоподателят, лично и чрез надлежно упълномощения си процесуА. представител – адв.А. Т. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда за отмяна на процесното НП, поради недоказаност на нарушението и вината на жалбоподателя. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, че описаната фактическа обстановка в АУАН отговаря на действителната такава.

Счита за единствено установено обстоятелство от показанията на разпитания 1 свидетел е, че описаното МПС, което е било засечено, е не само служебен полицейски автомобил, но и брандиран като полицейски такъв, с оглед на което намира за житейски неоправдано жалбоподателят да се осмели да засече брандирана полицейска кола. Претнедира присъждане на адвокатско възнаграждение, за което представя списък на разноските.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. В своевременно депозирани писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуА. представител – юрк.В.П., навежда доводи за правилно и законосъобразно издадени АУАН и НП, съответно молба до съда да потвърди процесното НП, като такова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. В придружаващото преписката писмо се твърди, че няма информация за датата на връчване на процесното НП, не е върнат екземпляр с отразена дата и подпис на нарушителя, но лицето е уведомено за процесното НП на 13.11.2024 г. чрез ССЕВ, а жалбата е постъпила в деловодството на ОПП-СДВР на 03.09.2025 г. При липса на данни за датата на връчване на процесното НП на жалбоподателя, срокът за обжалване следва да се отчита в негова полза, поради което съдът намира, че същата е подадена в законоустановения 14дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване – на 01.09.2025 г., както се сочи от жалбоподателя. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е образувано със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№1394678, на 22.10.2024 г., от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР – В. К. Д., в присъствието на един 2 свидетел-очевидец при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностно лице от ОПП-СДВР/, за това, че на 22.10.2024 г., в 16:47 часа, в гр.София, по бул.“Черни връх“, управлява лек автомобил „,,***''“, с рег.

№,,***'', с посока на движение от ул.“Флора Кънева“ към ул.“Бяла мура“, и в кръстовището с кръгово движение и ул.“Околовръстен път“, извършва маневра отклонение на дясно, частично навлиза от средна в дясна лента, като не спазва предимството и създава непосредствена опасност за реализиране на ПТП с лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2, пр.2 от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 22.10.2024 г., при саморъчно направено отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени възражения против акта пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издал процесното НП против жалбоподателя, с което след като възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; справка картон на водач; Заповед №513з-9692/13.09.2024 г. на директора на СДВР за преназначаване на актосъставителя на заеманата длъжност; Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на АНО на заеманата длъжност; Заповед №8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; справка от ОПП-СДВР и пет броя снимков материал на процесното кръгово кръстовище от Гугъл Мапс.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните правни изводи:

3

Съдът намира, че както АУАН, така и НП, са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съобразно делегираните им от закона правомощия и правомощията с представените заповеди, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При така описаната по-горе фактология, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че доводите на жалбоподателя за недоказаност на вмененото нарушение, са напълно основателни. От показанията на свидетеля Д. се установява единствено факта, че описанияв в АУАН лек автомобил „,,***''“ с рег.№,,***'' е служебен и барндиран като слежубен полицейски автомобил, предоставен за управление на тяхната група, но за конкретния случай, за който е съставил АУАН против жалбоподателя, поради липса на спомен, показанията му нямат никаква информационна стойност. Други доказателства, относно твърдяното поведение на жалбоподателя в качеството на водач на МПС, изразило се в извършване на описаната маневра, при която не е спазил предимството на водача на другото МПС, в какво се е изразило неспазването на предимството и по какъв начин е довела описаната маневра до реална опасност за реализиране на ПТП с процесното МПС – брандиран полицейски автомобил, не са представени по делото.

Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство, включително и в процедурата по съдебен контрол за законосъобразност на НП, тежеста да докаже факта на извършване на нарушението, неговото авторство и вината на извършителя, е възложена на АНО. В конкретния случай, нито актосъставителят, нито АНО, са положили някакви усилия да установят кой е бил водач на процесното МПС – брандирания полицейски автомобил, да снемат писмени сведения в саморъчно попълнени декларации от водача на този автомобил и от нарушителя, с цел изясняване механизма на извършеното деяние, за което се твърди, че е създало непосредствена опасност за реализиране на ПТП със служебен полицейски автомобил. В АУАН и НП липсва дори и намек за посоката на движение и пътната лента, по която евентуално се е движел полицейския автомобил в процесното кръгово движение, за да се изведе извод за неспазване на неговото предимство, и още по-малко за създадена непосредствена опасност за реализиране на ПТП с него, вследствие на виновно поведение на жалбоподателя. При това положение, направените 4 уточнения в жалбата, че водач на описания в АУАН и НП лек автомобил „,,***''“ е бил именно актосъставителят В. К. Д., пораждат основателни съмнения относно безпристрастността на това длъжностно лице да повдигне обвинение със съставения АУАН против другия водач на МПС – жалбоподателят, а описаното в жалбата неправомерно поведение от водача на брандирания служебен автомобил - „навлязъл в кръговото с рязко подаване на газ така, че да застане напречно на него и да се води, че именно той е отнел предимството“, поражда основателни съмнения за недопустима умишлена провокация от страна на полицейски служители към извършване на нарушение от жалбоподателя. При липса на ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, съдът не е в състояние да изгради ясна и пълна представа за извършено деяние и обстоятелствата, при които е извършено.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е доказано по безпорен и несъмнен начин извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя, а именно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, и в качестовото си на водач на МПС е извършил неправилна маневра на процесното кръгово кръстовище - отклонение на дясно с частично навлизане от лява в дясна лента, като не спазва предимството на лек автомобил „,,***''“, с рег.№,,***'', и създава непосредствена опасност за реализиране на ПТП с този автомобил. Недопустимо е едно лице да бъде санкционирано само въз основа на предположенията на актосъставителя, без същият да е направил всичко необходимо, за да изясни по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение, неговото авторство и вината на нарушителя. С издаването на НП, АНО от своя страна е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Същият е наложил административно наказание, без да е установил по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН административно нарушение.

По този начин, посоченият субект на административната отговорност е бил ограничен в правото си на защита, тъй като е поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено административно нарушение на ЗДвП. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право, съставлява и съществено процесуално нарушение, опорочаващо издаденото НП и налагащо отмяната му, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

По разноските:

5

На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски в настоящото производство по реда на АПК. С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателя. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е, че жалбоподателят Д. е упълномощил адв.А.

Р. Т. от САК да го представлява по делото в настоящото производство безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА - декларирани близки отношения между тях. Съгласно представения списък на разноските, надлежно упълномощения процесуА. представител на жалбоподателя – адв.А.

Р. Т. от САК, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, пр.2, във вр. с чл.36 от ЗА, за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ в настоящото производство. Претенцията е основателна, като на посоченото основание и в полза на адв.А. Т. от САК следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при спазване на правилата на чл.11, ал.2, във вр. с чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ, в размер на 204,52 евро, която сума следва да се възложи за заплащане от СДВР към МВР.