Решение № 2868 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2868 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100505690 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, срещу решение № 1586/29.01.2024г., постановено по гр.д. № 21276/2023г. по описа на СРС, 140-и състав, с което са уважени предявените от ЗАД „Армеец“ АД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 296 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до изплащане на вземането и сумата 90.20 лева – мораторна лихва за периода от 18.11.2019г. до 18.11.2022г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение, тъй като не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, вкл. тези, свързани с вината на застрахования при ответника водач, обсъждането им било едностранчиво, игнорирани били доказателства, неправилно била възприета фактическата обстановка при настъпване на ПТП, мотивите на съда били неясни и противоречиви, което било равнозначно на липса на мотиви. От заключението на САТЕ се 1 установявало, че в описа на ищеца липсвал габарит страничен ляв, което обосновавало съмнение относно причинно-следствената връзка между претендираните вреди и настъпилия пътен инцидент. Ответникът извършил плащане при съобразяване приноса на водача, управлявал застрахования при ищеца автомобил. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД не е депозирла писмен отговор. В хода на въззивното производство оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви:

Страните по делото не са формирали спор и от представената по делото комбинирана застрахователна полица № ********** от 06.12.2017г. се установява, че на същата дата ищецът и „Интерлийз Ауто“ ЕАД, клон Варна (собственик на застрахованото МПС съгласно свидетелство за регистрация на л. 16 от преписката на делото на СРС), сключили в законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „П“ – пълно Каско, съобразно общите правила на застрахователя, приложени по делото, по отношение на т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ. Страните по имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 22 000 лева и период на покритие на застраховката от 17.12.2017г. до 16.12.2018г.

От писмените доказателства по делото – двустранен протокол за ПТП от 01.03.2019г., уведомление-декларация за щета, депозирано пред застрахователя на 06.03.2018г. и опис на щета от същата дата, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 01.03.2018г., около 11.40 часа, застрахованият т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ, с 2 водач И.И., се движил по Републикански път I-9, посока от гр. Варна към гр.

Бургас, участък на около 3 км преди гр. Бяла, когато насрещно движещият се л.а. марка „Пежо“, модел „406“, с рег.№ ********* с водач Ж.К., при десен за него завой на пътя, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП със застрахования т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ.

В двустранния констативен протокол за ПТП от 01.03.2018г., представляващ частен документ, подписан от двамата участвали в ПТП водачи, същите направили изявления, че ПТП настъпило по описания в протокола начин, в т.ч., водачът на л.а. марка „Пежо“, модел „406“, с рег.№ А ********* признал вината си за настъпването на ПТП. Двамата водачи отразили и настъпилите вследствие на ПТП вреди по двата автомобила.

От двустранния констативен протокол за ПТП от 01.03.2018г. и от приетото по делото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП била виновното поведение на водача Кралев, управлявал л.а. марка „Пежо“, модел „406“, с рег.№ А *********. С поведението си водачът Кралев нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и причинил щети на процесното МПС. От събраните по делото доказателства и неоспореното заключение на САТЕ настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено, че в причинна връзка с описаното по-горе противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо 406“, с рег.№ ********* Ж.К., настъпили описаните в двустранния констативен протокол за ПТП вреди на т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ, конкретизирани в представената преписка по щета на ищеца.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че била налице вина, респ. съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача на т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ. В доказателствена тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява да било налице съпричиняване. Напротив - от събраните по делото доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП и заключение на САТЕ, неоспорено от страните, категорично се установява, че вината за 3 настъпването на процесното ПТП изцяло била на водача на л.а. „Пежо 406“, с рег.№ ********* Ж.К..

Страните по делото не спорят, че към датата на ПТП застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента бил ответникът по делото.

От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че всички посочени от застрахователя повреди на т.а. марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ, отговарят на описания в ДКП за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 1 416.83 лева. В забележка на стр. 4 от заключението експертът посочил, че застрахователят-ищец в описа си на щетите не посочил „габарит страничен ляв“, но доколкото щетата му се намирала в зоната на удара и на снимковия материал увредата му била видна, вещото лице приело, че габаритът, на стойност като нова част 33.65 лева, бил увреден от това ПТП и го съобразил при определянето на пазарната стойност за възстановяването на товарния автомобил. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице поддържа изцяло заключението, вкл. досежно въпросната вреда и пояснява, че този габарит се намирал на страничната лайсна, която била изкъртена от това ПТП. На снимката на стр. 5 от заключението се виждала основата на габарита, предвид на което това увреждане било в причинна връзка с произшествието. Предвид изложеното, напълно неоснователно е възражението на въззивника, че от заключението на САТЕ се обосновавало съмнение относно причинноследствената връзка между претендираните вреди и настъпилия пътен инцидент. Напротив – както от заключението на САТЕ, така и от разпита на вещото лице по чл. 200 ГПК, тази връзка е несъмнено обоснована.

Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описа на претенция № 13018030101367/06.03.2018г., описзаключение по образуваната при ищеца щета № 13018030101367, доклад по щетата, калкулации и фактура. Видно от доклада по щетата и от представеното по делото преводно нареждане /лист 25 от преписката на СРС/ на 26.07.2018г. по същата щета застрахователят-ищец заплатил на застрахования сума в размер на 1 282.16 лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско“.

4

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Действителният размер на щетите, съобразно заключението на САТЕ, възлиза в размер на 1 416.83 лева. Същият е по-малък от размера на заплатеното от ищеца застраховател обезщетение от 1 282.16 лева. Ето защо правото на регрес на ищеца възникнало за по малката от двете суми и ликвидационните разноски в размер на 15 лева, т.е. за сумата 1 297.16 лева.

При съобразяване на доброволно заплатената от ответника част в размер на 1 001.16 лева, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ се явява основателен за претендираната по делото сума от 296 лева и правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение на установеното от СРС вземане по акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата, извън изложеното по отношение на иска за главницата, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски за 5 юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени 100 лева – разноски, сторени в производството пред СГС.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1586/29.01.2024г., постановено по гр.д. № 21276/2023г. по описа на СРС, 140-и състав, с което по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, дължи на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата 296 лева, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за обезщетение за нанесени щети на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ********* НХ, настъпили в резултат на реализирано на 01.03.2018г. ПТП, на път I-9, посока от гр. Варна към гр. Бургас, участък на около 3 км преди гр.

Бяла, по вина на водача на л.а. марка „Пежо“, модел „406“, с рег.№ ********* ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до изплащане на вземането и сумата 90.20 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 18.11.2019г. до 17.11.2022г., включително, за които вземания по ч.гр.д. № 62965/2022г. по описа на СРС, 140-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, и на основание чл. 78, ал.