Решение № 5582 от 16.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5582 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100505715 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 20056542 от 07.09.2022 г. на СРС, 123 състав, постановено по гр. д. № 28831/2020 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.З. срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК за заплащане на сумата от 1861,45 лева, представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 10117030105750 от 2017 год. във връзка с ПТП, реализирано на 09.07.2017 год. в гр. София, между МПС лек автомобил марка „Тойота“, модеб „Карола“ с рег. №**** и МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №СА****ММ по вина на водача на МПС с рег.

№СА****ММ, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2020 год. до окончателното й изплащане. Ищецът е осъден на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в размер на 410 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволен от решението е останал ищецът „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, който в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Основното възражение на въззивника е относно преценката на събрания по делото доказателствен материал. Въззивникът смята, че съдът неправилно е разчел и преценил доказателствата както поотделно, така и във връзката им едни с други. Въззивникът смята, че първоинстанционния съд неправилно е стигнал до извода за недоказаност на вината, кредитирайки показанията на разпитания на страната на ответника свидетел, които единствено са в противоречие с останалите доказателства по делото и по – конкретно подписания двустранен констативен протокол от ПТП, заключението на вещото лице по 1 съдебно – автотехническата експертиза и показанията на разпитания свидетел на страната на ищеца. Счита, че на база анализа на последните се стига до установяване на един и същи механизъм на ПТП, в разрез на което са единствено показанията на свидетеля на страната на ответника. Моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** не подава отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.З. твърди, че на 09.07.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Карола“ с рег. №**** и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №СА****ММ, като съгласно съставения Двустранен констативен протокол виновен за ПТП е водачът на МПС с рег. №СА****ММ. Твърди, че МПС с рег. №**** е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане "Каско на МПС", а собственикът на МПС с рег. №СА****ММ е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и МПС с рег. №**** е възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран на стойност 1846,85 лв. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираните суми на 09.10.2017 г. Излага твърдения, че е отправена покана към ответното дружество за доброволно плащане на задължението, но такова плащане и към момента не е извършено.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М.Г. от САК поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и лекият автомобил, който се твърди да е виновен за настъпването на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, противоправното и виновно поведение от страна на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, причинно следствената връзка между щетите и настъпилото ПТП, както и размера на претендираните щети. В тази връзка посочва и че пострадалото МПС не е в изправно състояние към момента на настъпване на инцидента. Въвежда и твърдения, че са начислявани услуги и ремонти в повече, поради което определената сума е завишена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде 2 основателен, респ. уважен предявения регресен иск с правно основание чл.411 КЗ и за да е възможно ангажиране отговорността на ответното дружество, е необходимо доказване кумулативното осъществяване на четири елемента от фактическия състав на суброгационното право. На първо място, валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил. На второ място, настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника. На трето място, възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди). На четвърто място, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка "Гражданска отговорност".

Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.

Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/, свързано с резултата т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.

Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗдвП за участниците в движението не съществува задължение да подпишат такъв протокол, а имат тази възможност единствено при наличие на предпоставките, предвидени в същата, а именно – да са налице само имуществени вреди и между тях да е постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е следващата буква „в“ на цитираната разпоредба, която урежда процедурата в случаите, когато такова съгласие не е постигнато.

Несъмнено, двустранния констативен протокол е частен документ и като такъв се ползва само с формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК) , но не и с материална доказателствена сила, което прави задължително за съда преценката му да се основава на вътрешно убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в двустранния констативен протокол факти са се осъществили. (Решение № 9566 от 6.06.2023 г. на СРС по 3 гр. д. № 62482/2022 г.; Решение от 13.09.2013 г. на СРС по гр. д. № 10985/2012 г. и др.).

С отговора на исковата молба, подаден от ответника, ответното дружество изрично заявява, че оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и че вината за настъпването му е поведението на водача на застрахования при него автомобил, което по същество представлява оспорване на фактите, отразени в двустранния констативен протокол, в изложения по – горе смисъл. Следователно, задължение на съда в подобна хипотеза е да прецени отразеното в двустранния констативен протокол съобразно останалите данни и доказателства по делото. Ответното дружество не е представя нови доказателства и не прави нови доказателствени искания, които да са от естество да разколебаят заключението на вещото лице, респ. извода за механизма на настъпване на МПС.

При така установеното, представеният двустранен протокол от датата на ПТП, който е подписан от участниците в него, е годен да установи механизма на ПТП, а от там и относно нанесените щети и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, тъй като документът съдържа необходимите реквизити за време, място и обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Следователно, тези елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя следва да се приемат за установени.

Гласните доказателства, събрани чрез разпитания по делото свидетел, поискан от страна на ответника, не допринасят за внасяне на колебание в изводите на съда относно механизма на настъпване на ПТП и резултат от чие виновно и противоправно поведение настъпва ПТП.