Решение № 62 от 10.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900180 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ”Ван Холдинг“ ООД, с ЕИК 831050781, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.”Симеоново”, ул.”Момина сълза” №14А, против ”Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД, с ЕИК 201398872, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” №258, ”Варна Тауърс”, кула Г, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 191656.97 лева, представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на Договор за комбинирани услуги №2106001135 от 09.06.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт “Енерго-Про Маркет+“, уговорена в чл.18 от договора в размер на 50% от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответните обекти по цената от последно издадената от ответника фактура, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на посочения договор ответникът се задължил да продава и доставя, а ищецът – да получава и заплаща количества 1 нетна активна електрическа енергия срещу цена и при условия посочени в договора, за срок до 30.06.2022 г. Ответникът прекратил едностранно договора, считано от 01.11.2021 г., без спазване на уговореното между страните предизвестие, с получено от ищеца на 05.10.2021 г. писмо, с което го уведомил и че следва да предприеме незабавни действия по стартиране на процедура по смяна на доставчик пред съответния мрежов оператор. Поради кратките срокове ищецът бил принуден да сключи договор на 08.10.2021 г. с друг доставчик на електрическа енергия при значително по-неизгодни за него условия. Ищецът счита, че уведомлението за прекратяване е породило ефект, тъй като не е било оттеглено до получаването му, а в по-късен момент – с писмо получено на 08.10.2021 г. Излага, че ответникът е прекратил договора в нарушение на чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от него, поради което дължи неустойка за неспазеното предизвестие в размер на 191656.97 лева, определена като 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество електрическа енергия за съответните обекти по цената от последно издадената от продавача и координатор фактура. С писмо от 25.10.2021 г. ищецът уведомил ответника, че извършва прихващане на тази сума със задължение си за заплащане на сумата от 441903.90 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за месец септември по издадени от ответника фактури

***/13.08.2021г. и

***/13.08.2021г., съгласно съставения на 25.10.2021 г. протокол за прихващане. Разликата от 250246.93 лв. била преведена по банков път на ответника на 25.10.2021 г. На 26.10.2021 г. ответникът изпратил на ищеца покана за заплащане на просрочено задължение в размер на 191656.97 лева, което ищецът погасил на 27.10.2021 г., с цел предотвратяване прекъсването на преноса на електрическа енергия. Така ответникът останал задължен за претендираната неустойка, която не била заплатена въпреки отправеното от него на 23.11.2021 г. предложение за споразумение и получената на 01.02.2022 г. покана за доброволно плащане.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Излага, че с оглед увеличението на цените на електрическа енергия на 05.10.2021 г. е отправил предложение до ищеца за увеличение на цената за предоставяната електрическа енергия и за авансовото й заплащане или алтернативно за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г. Предложението не било прието от 2 ищеца, поради което на 08.10.2021 г. ответникът изпратил писмено предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 17, ал. 1, б. „ж“ от него. Излага, че на 27.10.2021 г. ответникът е получил известие от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в качеството му на мрежов оператор, че за обектите на ”Ван Холдинг“ ООД, считано от 01.11.2021 г. „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД няма да бъде доставчик. Ето защо поддържа, че с писмо от 05.10.2021 г. до ищеца всъщност е упражнил правото си по чл. 16, ал. 1 от договора, според който при новонастъпили непредвидени обстоятелства и липса на съгласие за изменение на договора, в случай че запазването му без промяна на условията би довело до сериозни загуби за страните, увредената страна има право да прекрати договора едностранно без предизвестие. С отказа си да приеме предложението му, ищецът се е поставил в забава, като е отказал неоправдано предложеното изпълнение. С избора на нов доставчик на свободния пазар и с промяната на координатор, считано от 01.11.2021 г., ищецът е прекратил членството си в балансиращата група с координатор ответника, вследствие на което е била налице невъзможност за изпълнение на задължението на ответника по договора в срока по чл. 17, ал. 1, б. „ж“. В условията на евентуалност оспорва претенцията по размер с твърдения, че за определянето му следва да се ползва посочената във фактурите цена на електрическа енергия, а не общата стойност на фактурата, включваща и много други компоненти (цени на мрежови услуги, дължими на мрежовите оператори – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЧЕЗ „Разпределение България“ АД, задължения към обществото, дължим към „Фонд Сигурност на Електроенергийната Система“ и акциз, дължим към държавния бюджет). Включването на други компоненти от общата стойност на фактурата за формиране размера на дължимата неустойка е явно несправедливо и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и по този начин противоречи на добрите нрави. Според ответника меродавна за определяне размера на дължимата неустойка е стойността на фактура № 0415883836 от 13.08.2021 г. за доставена електрическа енергия в размер на 1 393 127 КВтч за цена 0,19267 лв./КВтч, като по този начин стойността на неустойката се равнява на 134 206.88 лв.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 от Договора за едностранно 3 прекратяване на договора без предизвестие. Досежно оспорения размер на неустойката поддържа, че обективираната в договора обща воля на страните е същата да се определя върху цялата фактурирана стойност, а не само върху онази част от нея, представляваща цената за ел.енергия. Твърди, че е без значение, че цената за „мрежови услуги“ се дължи на мрежовите оператори, а акцизът – към държавния бюджет. Поддържа, че размерът на претендираната неустойка не води до неоснователно обогатяване на ищеца, а изцяло съвпада с очакваните вреди от неизпълнението.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който поддържа направените с отговора възражения. Излага, че с изпратеното до ищеца писмо на 05.10.2021 г. ответникът е изпълнил задълженията си по чл. 104, ал. 2 от ПТЕЕ, като е действал добросъвестно, с цел информираност на ищеца за възможностите, с които разполага. Излага, че напълно във властта на ищеца е било да приеме оттеглянето на предизвестието за прекратяване, отправено с второто писмо от 08.10.2021г. и да получи доставка на ел.енергия при условията на процесния договор за срока на предизвестието. При условие, че ответникът е предложил изпълнение на задълженията си по договора за срока на предизвестието, но ищецът не е приел това изпълнение без основателна причина и е сменил балансиращата група, препятствайки изпълнението на предложената от ответника доставка, то последният се е освободил от отговорност съгласно чл.95 от ЗЗД. Ищецът сам е направил избор за срока на предизвестието да получава ел.енергия при условията на договора си с новия доставчик, като в случай, че тези условия увреждат интереса му, това не се дължи на неизпълнение на ответника. Прави систематично тълкуване на отделни договорни клаузи в подкрепа на становището си, че според чл.18 неустойката се определя съобразно цената, договорена за нетна активна ел.енергия.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 09.06.2021г. между страните е сключен договор за комбинирани услуги № 2106001135 за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-про Маркет +“, по който ищецът има качество на 4 купувач, а ответникът на продавач. Договорът е сключен за срок до 30.06.2022г. (чл.3, т.2).

На 05.10.2021г. ответникът е отправил до ищеца писмено предложение за промяна условията по договора считано от 01.11.2021г., съгласно които се предвижда нов размер на надбавката в размер на 5% от средно претеглената цена за всеки съответен месец на платформа „пазар ден напред“ на „Българската независима енергийна борса“ЕАД (БНЕБ), изчислена на база почасовата консумация на обектите, но не по-малко от 5,50 лв./МВтч и авансово плащане преди доставка. В предложението като съображения за това изменение са посочени обективни фактори, правещи невъзможно продължаване изпълнението на договора от страна на продавача, а именно рекордното повишение цените на ел.енергия на пазарите в Европа и региона, водени най - вече от цените на природния газ и на разрешителните за емисии въглероден диоксид; регистрирано увеличение от над 100% на цените на БЕНБ спрямо аналогичен период на предходната година; регистриран ежемесечен ръст от над 10% на цените на БЕНБ, а от м. октомври повече от 20%. При несъгласие с исканото изменение е отправено предложение за прекратяване договора считано от 01.11.2021г. по взаимно съгласие, а в случай, че и това предложение не се приеме, да се счита, че се отправя предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.11.2021г., в който случай продавачът ще инициира служебно прехвърляне на обектите на доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ.

В отговор на това предложение, на 07.10.2021г. /получено от ответника на 08.10.2021г./ ищецът се е противопоставил на прекратяване на договора по взаимно съгласие считано от 01.11.2021г. и е отправил покана за заплащане на дължима неустойка по чл.17, ал.1, б. „ж“ за неспазен срок на предизвестието в 3-дневен срок. Предложението за изменение на съответните клаузи в договора изобщо не е било коментирано.

С писмо по ел.поща от 08.10.2021г. ответникът е заявил, че поддържа вече отправеното предложение за промяна на условията по договора и е оттеглил предизвестието за прекратяване на договора считано от 01.11.2021г., като е отправил ново за прекратяване договора считано от 01.12.2021г.

С отговор от 11.10.2021г. ищецът е възразил срещу предложението за промяна в договора като неизгодно за него. Новото предложение за 5 прекратяване на договора от 01.12.2021г. е приел, че е без правно значение предвид предходното предизвестие за прекратяване договора от 01.11.2021г. и неговото приемане. Отново е поканил ответника да му плати неустойката за неспазен срок на предизвестието.

Относно размера на претендираната неустойка е допуснато провеждането на първоначална и допълнителна ССЕ, според които същият възлиза на 162443.80 лева, изчислен единствено по цена на доставено количество ел.енергия и на 195250.07 лева, по цена с включени мрежови компоненти. Среднодневната цена на база 30 дневен период се изчислява, като общото количество, независимо дали на прогнозна или реална консумация, се раздели на 30 и се умножи по единичната цена на ел.енергия.

При тази фактическа установеност, настоящият състав

Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи: на

По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки - наличие на валидно договорно правоотношение между страните, валидно уговорена неустоечна клауза за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на договора, осъществяване на фактическия състав, за който е уговорена и нейния размер, както и че е изправна страна като длъжник и като кредитор по договора. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти и по-конкретно - че е упражнил правомерно правото на едностранно прекратяване на договора без предизвестие в хипотезата на чл.16, че е налице забава на кредитора и че уговорената неустойка накърнява добрите нрави, а евентуално, че е производна от цената, договорена за нетна активна ел.енергия.