Решение № 49 от 07.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20213100900844 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предявен е осъдителен иск от С. Г. Д., с постоянен адрес в град Варна, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, град София, за заплащане на сумата 29 260,00 лева, представляваща дължимо съгласно договор за застраховка „Каско”, сключен между страните по полица № ***** валидна до 01.12.2020г., застрахователно обезщетение за щета на застрахованата вещ – лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, настъпила на 23.08.2020г. на път ІІІ [1]208, между с.

Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при неговото управление от П.

Д. Д., съответно на пазарната стойност на автомобила към датата на пътното произшествие, на основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 23.08.2020г. на път ІІІ208, между с. Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, при опит за десен завой лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв” с peг. № *******, управляван от П. Д.

Д., е катастрофирал, при което пътничката Х. В. К.а е получила телесни повреди, а автомобилът е получил увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. По случая било образувано досъдебно производство № 2127/2020 г. по описа на РУ Провадия и прокурорска преписка №11964/2020г. по описа на Районна прокуратура – Варна, като с постановление от 18.01.2021 г. наказателното производство било прекратено. Ищецът С. Г. Д. е собственик на увредения автомобил, като същият е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско”, сключена по полица № *****, валидна до 01.12.2020 година. След пътния инцидент ответното дружество застраховател „ЗАД АРМЕЕЦ” АД било надлежно уведомено като била заведена щета № *****. С писмо с изх. №100-1081 от 01.03.2021г. ищецът бил уведомен, че застрахователят отказва да му изплати обезщетение за увредения автомобил, посочвайки, че настъпилото застрахователно събитие попада в хипотезата на т. 14.9 от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС, поради което съставлява изключен риск. Претендираното обезщетение в размер на 29 260 лева съставлявало пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП, която сума се 1 обхваща от посочената в застрахователния договор застрахователна сума от 33 900 лева.

Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключена с ищеца застраховка „Каско” по застрахователна полица № ***** със срок на застрахователното покритие от 02.12.2019 до 01.12.2020 година, настъпването на 23.08.2020г. на пътно произшествие, при което застрахованата вещ - лек автомобил „БМВ” , модел „530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, е получила множество увреждания, съставляващи тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, предявяване на претенция за плащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е постановил отказ за плащане, позовавайки се на т.14.9 и т.14.5 от приложимите към договора за застраховка Общи условия. Твърди, че договорът за имуществена застраховка „Каско” на МПС е доброволна застраховка, при която страните са свободни да уговарят както основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност. Според ответника, настъпилото събитие е последица от груба небрежност, проявена от страна на водача на застрахования автомобил – обстоятелство, което има правоизключващо значение, тъй като съставлява изключен риск по смисъла на т.14.5. от Общите условия (ОУ), поради което застрахователят не дължи плащане на процесната сума. В тази връзка, позовавайки се на резултатите от извършената експертната проверка по доброволно заведената претенция пред застрахователя, ответникът твърди, че единствена причина за настъпване на вредите са действията на водача на застрахования автомобил, който: в тъмната част на денонощието се е движил със скорост, значително по-голяма от максимално разрешената за съответния пътен участък; движил се е с технически несъобразена скорост, съобразно радиуса на завоя, в който е навлязъл, поради което е загубил контрол върху МПС; управлявал е автомобила под влиянието на алкохол; не е предприел действия по аварийно спиране с цел предотвратяване на ПТП. Твърди, че въпреки установените с пътни знаци забрани и предупреждения в района, където е настъпило произшествието – пътен знак „A3 – Последователни опасни завои, първият от които е надясно” и пътен знак „В26 – Забранено е движението със скорост, по-висока от означената” (в случая по-висока от 60 км./ч), водачът на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530”, peг. №******* се е движил със скорост от 130 км./ч., при която скорост, надвишаваща съществено както разрешената такава за съответния пътен участък, така и и критичната скорост за преодоляване кривата на завоя, водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП и настъпването на същото е било непредотвратимо. Това поведение на водача съставлява изключен риск и по смисъла на т.14.11 от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС, според която разпоредба „не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или ... неспазване на предписанията на компетентните органи (движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др.)”. Позовавайки се на Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 823/24.08.2020г., съгласно която водачът П. Д. е управлявал автомобила с 0,47 промила в кръвта, ответникът счита, че поведението на пострадалия ищец представлява изключен риск и по смисъла на т.14.9, предл.1-во, алт. първа от Раздел IV „Изключени рискове” от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС, съгласно която разпоредба „застрахователят не покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба и/или под въздействие на алкохол”. Поддържа, че не са приети лимити относно количеството на концентрация на алкохола, поради което всяко количество е недопустимо – достатъчно е да бъде констатирано наличие на такова, за да се освободи застрахователя от отговорност. Според ответника поведението на водача на увредения автомобил представлява небрежност в нейната квалифицирана форма – груба небрежност, като в тези случаи, предвидени изрично в договора – т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите 2 условия, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, което на самостоятелно основание изпълва хипотезата на чл.408, ал.1, т 3 от КЗ. В условие на евентуалност ответникът твърди, че допуснатите от застрахования нарушения на задълженията му по т.

50.2, т. 50.3 и т. 50.5. от Общите условия за застраховка „Каско” на МПС са основание за намаляване на евентуално дължимото в случая застрахователно обезщетение наполовина. В условие на евентуалност противопоставя и възражение и за прекомерност по размер на търсеното обезщетение като твърди, че същото е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди.

В съдебно заседание и представена писмена защита ищецът чрез процесуалния си представител поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като счита направените от ответника възражения за неоснователни.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че страните по делото са страни по договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв”, с peг. № *******, по който е издадена застрахователна полица № *****, със срок на застраховката от 02.12.2019 до 01.12.2020 г.

Видно от представената застрахователна полица, уговорената застрахователна сума е в размер на 33 900,00 лева при застрахователна премия и данък в размер на 2 233,74 лева, платима на 4 равни вноски. Не е спорно обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника дължимите вноски от премията по договора за застраховка.

От представените по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК на третото лице помагач на страната на ищеца и изслушани единична и повторна тройна САТЕ се установява, че на 23.08.2020 г. около 2:00 - 3:00 ч. през нощта на път ІІІ-208, между с. Комунари и с. Аспарухово, община Дългопол, област Варна, непосредствено преди навлизане в десен завой преди тунел на пътя управляваният от третото лице помагач П. Д. лек автомобил „БМВ”, модел „530 Д Ексдрайв” с peг. № *******, е напуснал пътното платно в лява посока и е навлязъл в затревената и обрасла с растителност зона извън пътя, при което е получил съществени увреждания по купето.

Причината за настъпване на произшествието е отклонение на вниманието от страна на водача, който признава, че е отговорил на обаждане по мобилния си телефон като не е използвал система за разговор със свободни ръце. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката Хр. К.а, която е пътувала в автомобила. Не са налице данни водачът да е предприел аварийно спиране. В участъка на произшествието скоростта е била ограничена до 60 км/ч с пътен знак В26. Предстоящият десен завой е бил сигнализиран със знак А3 (поредица опасни завои). Спорен между страните е въпросът с каква скорост се е движел автомобилът непосредствено преди настъпване на процесното ПТП. Според вещото лице Т. не са налице данни, от които да се направи извод за скоростта на автомобила, в т.ч. и деформациите по купето, доколкото преди да се установи в покой, автомобилът се е движел по неравна местност, т.е. не е налице директен сблъсък в препятствие. Критичната скорост за преодоляване на завоя е била около 75 км/ч. Според заключението на тройната експертиза скоростта на автомобила към момента на настъпване на пътната ситуация е била около 65 км/ч и с тази скорост автомобилът е напуснал пътното платно. Критичната скорост за преодоляване на завоя е била около 108 км/ч. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието при непрекъснато наблюдаване на пътното платно и контролиране на автомобила. Не е спорно, че автомобилът е собственост на ищеца С. Д., който е и страна по договора за застраховка. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП според приетото заключение е в размер на 28 233 лева.

Фактът, че водачът на катастрофиралия автомобил П. Д. е употребил алкохол в нощта преди произшествието се признава от самия него при разпита му по реда на чл. 176 от ГПК.

3

Показанията на св. Константинова в тази насока не се кредитират, тъй като същата признава, че с Д. са били на различни маси в заведението, от където са потеглили. От представения с исковата молба Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на П. Д. Д. се установява, че в изпратената за изследване проба кръв с медицински протокол от 23.08.2020 г. – 04:40 ч. се доказва етилов алкохол в кръвта в количество 0,47 ‰. От заключението на вещото лице по приетата СМЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно, ясно и обосновано, се установява, че към времето на настъпване на произшествието концентрацията на етилов алкохол е била около 0,77 ‰ (така, както е уточнено от вещото лице в съдебно заседание – л. 256), която съответства на лека степен на алкохолно повлияване, при която са налице надценяване на собствените възможности, нарушения в адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност и други. В обясненията си пред съда вещото лице е категорично, че независимо от времето за разграждане при отделните индивиди, в конкретния случай концентрацията на алкохол към момента на процесното ПТП не би могла да бъде по-ниска от 0,5 ‰ и при най-бавното разграждане би била около 0,6 ‰.