Решение № 479 от 09.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200479 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. И. А. С. чрез защитниците му адв. Р. и адв. Ж., на адв. К. –защитник на подсъдимите М. М. С. и К. В. А. и на адв. П. защитник на подс. Б. Й. А. срещу решение № 37 от 24.03.2024 г. постановено по внохд № 214/23 г. на Апелативен съд- Варна.

В жалбата на подс. И. С. са релевирани касационни основания по чл.

348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК като се настоява ВКС да отмени въззивния съдебен акт и върне делото за ново разглеждане на АС- Варна , алтернативно да го измени като намали наказанието и приложи чл. 66, ал. 1 от НК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения защитниците са посочили, че в решението липсват мотиви по отношение на основното възражение в жалбата им касаещи размера на наложеното от ОС наказание - нарушение от категорията на абсолютните такива. Твърди се също така, че съдът не е оценил в достатъчна степен наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, измежду които се откроява продължителността на воденото наказателно производство, поради което определеното наказание не съответства на степента на обществена опасност на подс. С.

В касационната жалба на адв. К. за двамата подсъдими К. А. и М. С. се 1 съдържат доводи за наличие на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като въззивният съд ненужно е преповторил мотивите към присъдата на Окръжния съд, с които се е солидаризирал, игнорирал е обясненията на подс. М.С. относно това на каква длъжност е назначен и при какви обстоятелства му е било възложено да осъществява действия по управление и пазене на имущество. Освен това не са изследвани показанията на св. Д. и св. А., от които можело да се направи извод за липсата на длъжностно качество на подс. М. С. и подс. А.. Наложените наказания са определени като явно несправедливи, тъй като не е отдадено значение на тежкото им семейно положение, на дадените от подс. С. обяснения, с които е съдействал за разкриване на обективната истина по делото и на продължителния период на водене на наказателното производство. Направено е искане ВКС да направи самостоятелен анализ на събраните доказателства и да измени въззивното решение като намали размера на наложените наказания, позволяващи приложението на чл. 66 от НК за подсъдимите. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция за отстраняване на допуснатите от нея съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон.

В касационната жалба на адв. П. са развити съображения за явна несправедливост на наложеното наказание на подс. А., с които се поддържа наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съдът не е съобразил, че той е дал подробни обяснения с които е съдействал още в хода на ДП, че е изразил съжаление, че семейното му положение е тежко, наказателното производство е продължило прекомерно дълго, поради което се настоява за намаляване на размера на наказанието и отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред ВКС подс. И. А. се яви лично и със защитниците си адв. Р. и адв. Ж., които пледират за това че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изложил собствени мотиви, а повторил тези на първия съд. Твърдят също така, че съдът не е отговорил на оплакване, което са направили в съдебно заседание за явна несправедливост на наказанието. Настояват за наличието и на третото касационно основание и поради това алтернативно, ако ВКС не счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правил и не отмени решението, то да измени същото като намали размера на наказанието под най- ниския предел и и да приложи чл. 66 от НК.

Подс. И. С. моли жалбата му да бъде уважена.

Подс. М. С. се явява лично и с упълномощения си защитник адв. К..

Подс. К. А. се явява лично и с адв. К., който пледира за отмяна на въззивния акт, поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.

2 от НПК, алтернативно за неговото изменение с намаляване на размера на наложените наказания за подс. М. С. на три години лишаване от свобода и отлагането му за подходящ изпитателен, а за редуциране на наказанието и за подс. А.. Акцентира на начина, по който е определено наказанието и счита 2 същия за неправилен, тъй като не са съобразени всички обстоятелства по делото и най- вече факта, че общото дете на двамата подсъдими е с пожизнен ТЕЛК и родителите и се намират в трудно положение сблъсквайки се необходимостта от ежедневни грижи за дете, което е в неравностойно положение. Освен това обръща внимание на срока на водене на наказателното производство, който счита за неразумно дълъг и настоява за това, че той се явява самостоятелна предпоставка за намаляване на наказанията.

По отношение на подс. М. С. счита, че въззивният съд не е положил усилия за да изясни дали с оглед заеманите от него длъжности той може да субект на престъплението длъжностно присвояване, поради което твърди, че липсата на отговори в тази насока предпоставя наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

В последната си дума подсъдимите молят жалбите им да бъдат уважени и наказанието да бъде намалено.

Подс. Б. А. се явява пред ВКС лично и с адв. П. поддържа релевираното с жалбата касационно основание – явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода и пледира за намаляването му до размер позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Основните акценти са приноса на подсъдимите за разкриване на престъплението и тежкото семейно положение на подс. А., който за кратко време загубил най- близките си хора в живота.

Подс. А. в последната си дума заявява, че е имал желание да започне възстановяване на сумата предмет на обвинението, но не е имал физическа възможност за това.

Повереникът на гражданският ищец /фирма/- адв. М. смята решението в гражданската му част за правилно. Управителят на дружеството- граждански ищец иска да бъде даден шанс на подсъдимите и да върнат сумата, с която е ощетено дружеството.

Представителят на ВП на РБ не намира релевираните касационни основания за налични и счита, че атакувания съдебен акт не страда от посочените в жалбите пороци, поради което следва да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите залегнали в жалбата, материалите по делото, в пределите на предоставените си правомощия и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбите на подсъдимите И. С., М. С. и Б. А. са частично основателни.

Жалбата на подс. К. А. е неоснователна.

С присъда № 7 от 1.06.2023 г. постановена по нохд № 236/22 г. Окръжен съд- Търговище признал подсъдимите М. М. С., И. А. С., Б. Й. А. и К. В. А. за виновни в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за подс. А. по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за това, че в условията на продължавано престъпление в различни периоди, в съучастие като съизвършители по между си, а подс. М. С. и сам от 9.09.2017 г. до 13.02.2019 г. в /населено място/ в качеството си на длъжностни 3 лица присвоили движими вещи – употребявани акумулатори, собственост на /фирма/, поверени им да ги пазят и управляват както следва :

-за подс. М. С. на обща стойност 135 389,34 лв. сам и в съучастие подс.

А. и подс. И. С. и Б. А., като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание пет години лишаване от свобода,при първоначален общ режим, като на основание чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност , както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от седем години, като е оправдан това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 203, ал. 1от НК и за сумата от 2 031,43 лв.

- подс. И. С. в съучастие с подс. А. и подс. М. С. присвоил сумата от 116 975,50 лв. като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност , както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от шест години, като е оправдан това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 293, ал. 1от НК и за сумата от 1 444, 57 лв.

-подс. Б. А. в съучастие с подс. А. подс. М. С. присвоил сумата от 116 955,50 лв. като присвояването е в големи размери , поради което и на основание чл. 202, ал. 2, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност, както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от четири години, като е оправдан за това деянието да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай – по чл. 293, ал. 1от НК и за сумата от 1 444,57 лв.

-за подс. К. А. за това, че в качеството си на помагач с подс. М. С. – извършител, присвоила 14 710,40 кг употребявани акумулатори на стойност 18 167,35 лв. –престъпление по чл. 201, ал. 1,вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК , като е наложено наказание две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, като е лишена от право да заема държавна и обществена длъжност, както и да професия свързана с управление и пазене на обществени пари и стоки за срок от четири години и е оправдана за разликата в предмета на престъпление от 586,86 лв.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на ощетеното юридическо лице /фирма/ представлявано от управителя Д. И. обезщетение за причинените от тях имуществени вреди, всеки един от тях солидарно с останалите сумите за които са признати за виновни, в едно със 4 законната лихва считано от 12.02.2019 г. до окончателното им изплащане, като съдът е отхвърлил частично като неоснователен иска срещу всеки от тях, съобразно размера на сумата за която всеки един от тях е оправдан.

Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски на досъдебната фаза и тези от ОС- Търговище, както и направените разноски от гражданския ищец за възнаграждение на повереници и съответен размер 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск за всеки от тях.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е постановил връщането им на ощетеното юридическо лице.

По жалби на подсъдимите и защитниците им в АС- Варна е образувано внохд № 214/23 г. С решение № 37 от 24.03.2024 г. присъдата е потвърдена изцяло.

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се поддържа в жалбите със сходни доводи и това позволява да им бъде даден отговор едновременно за това :

-че вътрешното убеждение на въззивният съд е останало неясно за подсъдимите, поради това, че в решението са преповторени мотивите на първоинстанционната присъда, без да са изложени собствени разсъждения и без да са подложени на обсъждане представените допълнителни доказателства, отнасящи се до обстоятелствата по чл. 54 от НК и - че съдът не е отговорил на доводите за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“,